България разполага с ресурси, които придобиват все по-голямо стратегическо значение в глобалната битка за суровини, но част от потенциала й все още остава неизползван. Страната вече има позиции в добива на мед и барит, а неизползвани находища на волфрам в Родопите и манган във Варненско могат допълнително да увеличат значението й, заявиха директорът на Геологическия институт към БАН проф. Светослав Георгиев и доц. Стефан Велев от Геолого-географския факултет на Софийския университет пред НоваНюз.
Експертите настояват за преоценка на старите запаси и последователна политика за развитие на добива. Според тях залогът вече не е само икономически - става дума за суровинна, енергийна и частична стратегическа независимост.
България има позиции, но изпуска европейски шанс
Допълнителните данни показват любопитен контраст. Според Геоложката служба на САЩ през 2024 г. България е била седма в света по производство на метален бисмут - суровина, която Европейският съюз определя не само като критична, но и като стратегическа. Страната произвежда също мед, барит и манган. В същото време в доклад на Европейската комисия от юни 2026 г. се посочва, че България все още няма нито един одобрен стратегически проект по европейския Акт за критичните суровини.
Това е важно, защото ЕС вече постави конкретни цели до 2030 г. - поне 10% от годишното потребление на стратегически суровини да бъде осигурявано чрез добив в самия съюз, 40% чрез преработка и 25% чрез рециклиране. Брюксел иска също зависимостта от една отделна трета държава при всяка стратегическа суровина да не надхвърля 65%.
34 суровини вече са критични за Европа
Проф. Георгиев подчерта разликата между критичните суровини и редкоземните елементи. Действащият европейски регламент съдържа списък с 34 критични суровини, а 17 от тях са определени и като стратегически. Сред критичните са баритът, медта, манганът и волфрамът, за които България разполага с добив или известни находища. Медта и волфрамът попадат и в по-тесния стратегически списък.
"Редкоземните елементи са една част от критичните суровини", обясни проф. Георгиев. Тези материали имат ключово приложение в електрониката, компютрите и телефоните, но също във военната, медицинската и химическата индустрия.
Неизползвани находища чакат нова сметка
Според доц. Велев България не трябва да гледа единствено към суровините, които вече добива. Част от известните находища не са експлоатирани, а данните за запасите им трябва да бъдат актуализирани според съвременните икономически и технологични условия.
"Една логична стъпка е преизчисляване на тези запаси. В България има няколко находища на барит. Волфрам - в Родопите. Манган - Варненско", каза той.
Именно промяната в световното търсене може да превърне находище, което преди десетилетия не е било икономически привлекателно, в стратегически ресурс. Европейският регламент вече поставя медта, волфрама, бисмута и определени видове манган сред суровините с особено значение за зелените технологии, цифровата индустрия, отбраната и космическия сектор.
"Без тази тема България не може да осигури независимост"
Проф. Георгиев настоява страната да поддържа и развива добива на важни за икономиката суровини дори когато в даден момент те не попадат в европейския списък на критичните. Самият списък се преразглежда периодично според икономическото значение на материалите и риска пред доставките им.
"Без тази тема България не може да осигури своята енергийна, суровинна или частична независимост", предупреди доц. Велев.
