Някога от огромните дупки в земята в Северен Куинсланд са вадили злато. Днес същите изоставени рудници са в сърцето на един от най-любопитните енергийни проекти в Австралия - гигантска „водна батерия“, способна да съхранява 2000 мегаватчаса електроенергия. Вместо да бъдат засипани или оставени да пустеят, две бивши кариери са превърнати в резервоари, между които водата се движи нагоре и надолу според нуждите на електрическата мрежа.
Едната мина е батерията, другата - зарядното
Проектът е част от Kidston Clean Energy Hub в Куинсланд. В основата му стоят два огромни открити рудника - Wises и Eldridge, останали след закриването на златната мина Kidston.
Двата рудника се намират на различна височина. Разликата във водния напор е приблизително между 181 и 218 метра според нивото на водата. Именно тази денивелация позволява на системата да работи като помпено-акумулираща водноелектрическа централа.
Когато електричеството е евтино и в мрежата има излишък, водата от долния резервоар се изпомпва нагоре. Така електрическата енергия на практика се „складира“ като потенциална енергия на водата.
Когато търсенето се увеличи, процесът се обръща. Водата се пуска обратно към долния рудник, преминава през турбини и започва да произвежда електричество.
Принципът е прост, но мащабът е огромен.
250 мегавата в продължение на осем часа
Kidston е проектиран за мощност от 250 мегавата. При пълни резервоари системата може да работи с тази мощност до осем часа, което означава общ капацитет за съхранение от 2000 мегаватчаса.
Две реверсивни турбини с мощност по 125 мегавата могат да работят и като генератори, и като помпи. Това позволява една и съща система да зарежда „батерията“, когато има излишък от ток, и да връща електричеството към мрежата при нужда.
Едно от големите предимства е и бързата реакция. Съоръжението е проектирано да се включва за кратко време, което е особено важно при внезапна промяна в производството или потреблението на ток.
Слънцето зарежда водата
До бившата златна мина вече работи слънчева електроцентрала с мощност 50 мегавата. Тя разполага със стотици хиляди соларни панели и използва силното слънчево греене в Северен Куинсланд.
Точно тук се вижда смисълът на помпено-акумулиращата система. В слънчевите часове производството може да бъде високо, докато потреблението невинаги е достатъчно. Вместо излишната електроенергия да бъде изгубена, тя може да се използва за изпомпването на вода към горния резервоар.
Вечер ситуацията се обръща. Слънчевите панели вече не произвеждат, но хората се прибират вкъщи, включват климатици, печки и други уреди и потреблението расте. Тогава водата може да бъде пусната надолу и натрупаната през деня енергия отново да се превърне в електричество.
Старите рудници спестяват огромно строителство
Една от най-интересните страни на проекта е, че инженерите не е трябвало да започват от гола поляна. Огромните резервоари вече са били изкопани - макар първоначално за съвсем друга цел.
Използвани са двете стари кариери, както и част от останалата инфраструктура на мината - пътища, водоснабдяване, сгради и площадки. Това намалява необходимостта от изграждането на два напълно нови големи водоема.
Самата електроцентрала обаче изисква сериозно инженерно строителство. Изкопани са тунели и шахти, а машинната зала с турбините се намира под земята между двата резервоара.
Проектът включва и нова далекопроводна връзка с националната електроенергийна система.
Първата подобна централа в Австралия от над 40 години
Kidston има и историческо значение. Това е първият нов голям помпено-акумулиращ проект, изграждан в Австралия от повече от четири десетилетия, както и първият подобен проект в страната, разработен от частния сектор.
Към септември 2026 г. съоръжението е в процес на пускови дейности и изпитания преди пълната търговска експлоатация.
Причината Австралия да проявява все по-голям интерес към подобни системи е бързото увеличаване на производството от слънчеви и вятърни централи. Те могат да произвеждат огромно количество електричество, но не непременно в часа, когато потребителите се нуждаят най-много от него.
Помпено-акумулиращите централи решават именно този проблем. Те не произвеждат нова енергия от нищото, а преместват вече произведената електроенергия във времето - от часовете с излишък към часовете с дефицит.
Следващата стъпка в Kidston е още по-голямо комбиниране на различни технологии. Предвижда се към комплекса да бъдат добавени нови мощности за възобновяема енергия и отделна голяма батерийна система.
Така място, което десетилетия е било свързано със златото под земята, получава втори живот. Само че този път най-ценният ресурс в двете огромни ями не е благородният метал, а водата, която може да бъде качвана нагоре и пускана надолу отново и отново.
