Дизелът ще продължи да поскъпва, а високата цена на електроенергията ще се прехвърля върху практически всички стоки и услуги. Това прогнозира енергийният експерт Боян Рашев, който отправи остра критика към европейската енергийна политика и предупреди, че Старият континент влиза в зимата с недостатъчни газови запаси и силна зависимост от времето.
Според него България също няма лесна алтернатива на въглищните централи през най-студените месеци. Рашев изложи тезите си в разговор за "Гласове"
„Стигнахме дотам да се молим за мека зима“
Според Рашев Европа сама е увеличила енергийната си уязвимост, след като се е отказала от голяма част от руските ресурси, ограничила е инвестициите в собствен добив на нефт и газ и е затворила въглищни и ядрени мощности.
„Заложиха на слънцето и вятъра, но без въглища, ядрена енергия или газов резерв енергийната система не може да работи надеждно“, е основната му теза.
Рашев определя Зелената сделка като една от причините Европа да губи конкурентоспособност спрямо държави, които продължават да разчитат на по-евтини традиционни енергийни източници. Той посочва Китай като противоположния пример и твърди, че страната продължава с високи темпове да изгражда въглищни мощности.
Въглищата остават решаващи за България
По думите му през зимата България няма достатъчно други мощности, с които бързо да замести въглищната енергетика. Потреблението на електроенергия тогава нараства рязко и се покрива основно от АЕЦ „Козлодуй“ и въглищните централи.
Рашев посочва, че ТЕЦ „Марица-изток 2“ вече работи със седем от осемте си блока и е близо до максималния си капацитет. При по-малкото слънчеви часове намалява и производството от фотоволтаици. Той обръща внимание и на батериите, които през зимата все по-често се зареждат през нощта с електроенергия от АЕЦ и въглищни мощности, а след това я продават в часовете с по-високи цени.
Квотите като голям разход
Сред основните проблеми Рашев поставя цената на въглеродните квоти. Според него при равнища около 80 евро за тон въглищните централи трудно могат да произвеждат конкурентно електроенергия, ако пазарната цена падне под приблизително 160-170 евро за мегаватчас.
Той прави сравнение с 2017 г., когато квотите са стрували едва 5-10 евро за тон, а цената на електроенергията в България е била около 40-50 евро за мегаватчас.
На европейско равнище спорът за цената на декарбонизацията продължава. Само тази седмица държавите от ЕС подкрепиха предложение за повече безплатни въглеродни квоти за част от тежката индустрия именно с аргумента за защита на конкурентоспособността.
Газовите запаси тревожат Рашев
Другият риск е природният газ. Рашев посочва запълване на европейските газохранилища около 67% и смята, че за спокойна зима са необходими поне 85-90%. Според него при продължителен студ това може да доведе до нов скок на газа и електроенергията, който впоследствие да се пренесе върху общата инфлация.
„При студена зима газът и токът ще бъдат много скъпи и всичко останало също ще поскъпне“, прогнозира той.
Рашев твърди, че електроенергията в България вече достига около 200 евро за мегаватчас на пазара „Ден напред“, а в някои европейски държави стойностите са още по-високи.
Българската независима енергийна борса публикува ежедневно цените за този сегмент, които се формират чрез общия европейски модел за свързване на пазарите.
9 гигавата за центрове за данни? Абсурдно
Рашев е скептичен и към обявяваните мащабни планове за центрове за данни в България. По думите му заявените проекти достигат общо около 9 гигавата мощност при сегашно потребление на цялата българска електроенергийна система от приблизително 4 гигавата.
Според него изграждането на подобен капацитет за две-три години е практически невъзможно, защото няма откъде да бъде осигурена необходимата електроенергия. Той напомня, че развитието на изкуствения интелект не изисква само огромни количества ток, а и стомана, алуминий, бетон, мед и сребро за новата инфраструктура.
Заключението му е, че Европа трудно може едновременно да развива собствен изкуствен интелект, да превъоръжава икономиката си и да запазва индустриалната си конкурентоспособност без достатъчно евтина и надеждна енергия.
Според Рашев именно цената и сигурността на енергоснабдяването ще бъдат сред решаващите въпроси за европейската икономика през следващите години.
