Производството на насъщния вече се оскъпи с над 5%, казва председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева
· Турция и Гърция вече вземат държавни мерки за закрила на най-важния хранителен продукт
· При свободни цени дивата конкуренция държи хляба евтин
· Реколтата е голяма, но в много райони качествата на пшеницата са компрометирани заради валежите
· Повишената административна тежест покачва цените
Г-жо Кукушева, каква е реколтата пшеница тази година?
Голяма - над 7 милиона тона. Не знаем колко е преходният запас, защото нямаме проведен консултативен съвет по зърното и не са обобщени последните резултати. Като количество имаме голяма реколта, но в немалко райони на държавата качествата на хлебните пшеници са доста компрометирани в резултат на ненавременните валежи. В нашето ежедневие ползваме в рамките на една календарна година около 800 000 тона пшеница.
С това количество се произвеждат хляб, тестени и сладкарски изделия. Всичко останало се ползва за реализация извън с държавата. В момента, заради военните конфликти, които са съвсем близо до нас и които ни засягат пряко през цените на петрола и през нарушената търговия в Черноморския басейн, не сме сигурни как ще бъде реализирана зърнената рекорда.
Има ли поскъпване на зърното?
Да, цената на зърното се покачва на борсата, но доколкото ми е известно от зърнопроизводителите, няма голямо търсене на българска пшеница.
Каква е причината?
Един от проблемите за това е неясната цена на петрола, който формира транспортните разходи. И от друга страна е фактът, че и съседните държави имат добра рекорда.
Задържането на интервенцията на руска и украинска пшеница на пазара всъщност ни помага по някакъв начин, но това не е достатъчно. Пожелавам успех на зърнопроизводителите в реализирането на тяхната реколта.
Тази добра реколта гарантира ли цената на хляба или заради поскъпването на зърното и петрола, заради по-високите осигуровки и работни заплати, трябва да очакваме поскъпване на насъщния?
В момента добрата реколта гарантира качеството на суровината, която се ползва като първоизточник за нашата основна суровина – брашното. Обаче - точно към сегашния момент има проблем при хлебопроизводителите по отношение на цената на насъщния в целия Балкански полуостров.
Разговаряте непрекъснато с колегите си от съседните държави. Какво казват те?
Има проблеми в ценообразуването в държави с много по-висок стандарт като Турция, като Гърция и аз ще споделя с Вас какво се случва.
Към момента хлебарите на Турция поискаха от държавата доставната цена на хляба да се индексира автоматично спрямо инфлацията, а не както се случва досега – два-три пъти в годината. Знаете, че там има регулация на цената на хляба. Защото, както те формулират и е абсолютно вярно, имаме 40 входни разхода, които влияят върху ценообразуването на хляба. Няма как да се определя максималната цена на хляба от държавата в момент, когато разходите изпреварват крайната цена. Тоест, Турция предлага да има освобождаване на максималната цена през техния съюз на хлебарите и доколкото сме наясно от нашата комуникация, турската държава обмисля да приеме тези предложения, защото в противен случай този бранш ще изчезне. Когато имаме стопанска непоносимост, следва фалит.
Какво е положението в Гърция?
В Гърция искат субсидии от държавата за цената на хляба, като ясно поставят на масата 14 000 гръцки фирми, които се занимават с хлебопроизводство и сладкарство. Знаете, че там е структуриран по друг начин гръцкият бизнес. Но също говорят за невъзможност да упражняват този занаят и да произвеждат насъщния на Гърция точно поради фактори, които влияят в голяма степен върху ценообразуването на хляба.
На този фон какво е положението у нас?
Ще говоря с цифри. Спрямо 2025 година цената на енергията - на тока, се увеличила минимум със 100%. Давам средно увеличение. Цената на газта към момента се е увеличила спрямо 2025 г. 100%. Горивата минаха 100% увеличение. Заплатите са увеличени с 20%. В същото време тол таксите се вдигат. Те вече се вдигнаха миналата година. Очаква се ново покачване.
Потреблението пада и това не се случва само в България. Това е факт, който се забелязва и в останалите цитирани от мен държави, както и в целия Европейски съюз. В същото време какво е положението в България? От 5 години цената на хляба не е пипана. Говоря за доставните цени. Тя е една и съща. Ако някой се опита да ми опонира с това, че се е покачила от началото на 2025 година, да, това е така, защото държавата въведе своя 20% данък добавена стойност върху цената на хляба.
Ние нямаме никакво отношение към този факт, не можем да го коригираме. Очакването, че хлебарите ще продължат дълго време да обират целият буфер в икономическия живот на обществото е невярно и неточно. Защото това не може да продължава.
Оцеляваме вече много трудно. Много колеги спряха да произвеждат. Отказаха се от този бизнес.
Още повече очакваме това да се случи в месеците до края на годината. Алтернативата на свободните цени, които съществуват и в момента на българския пазар, всъщност се нарича субсидиране. За това предлагаме три варианта на държавата.
Първия вариант е свободни цени - да продължи да съществува конкуренцията между нас, която става все по-голяма и все по-тежка. Вторият е въвеждане на така наречените „справедливи цени“, които търсят субсидии. Защото когато въвеждаш регулация, това има цена и тази цена трябва да я плати държавата.
Третият, най-лесен вариант, който вече бе прилаган успешно у нас, е премахване на ДДС върху хляба. В противен случай, какъв е изходът - ще намаляват драстично производителите на хляб в България. От това цената на хляба няма да падне. Защото ние имаме огромни трудности, които поемаме ежедневно и те са свързани не само с цената на енергията и транспорта. За нас намаляване на потреблението на дизела е невъзможна мисия, защото ние транспортираме. Хлябът е натоварен с най-тежката логистика, ежедневно, стигаме до най-отдалечените места. В същото време имаме абсолютен недостиг на работна ръка. Отдавна вече в България хлябът се произвежда от хора от третия свят, извън Европейския съюз.
Полагането на нощен труд е тема табу за младото поколение и за много българи. Независимо, че нощният труд е много добре платен. Тоест възможността да продължим да съществуваме икономически е нереална, ако държавата не вземе спешни мерки. Не е въпросът в субсидирането, което се обсъжда под някаква форма за компенсиране на социално слаби семейства по отношение на цените на петрола.
Въпросът е какво правим с българските данъкоплатци, каквито сме ние, хлебарите. Един сериозен бранш, конкурентоспособен, който технологично е много напред и който бранш предоставя хляба не само на българската трапеза, а и на голямата европейска маса.
И който е изцяло на светло?
Да, макар че и при нас отново се появи сив сектор. Той беше изчезнал в момента, в който ДДС беше нулево и отново се появи, когато останаха 20% за преразпределение назад по веригата, за да могат да обезпечат своето сиво съществуване част от колегите. Ние винаги сме апелирали за все по-тежък и по-голям контрол, но не за повишаване на административната тежест. Тя води единствено и само до повишаване на цени. През всякакви наредби. Колкото повече увеличаваме държавната регулация, толкова повече нараства административната тежест.
Ако нямаме държавна подкрепа, следват икономически фалити, които водят до тежка междуфирмена задлъжнялост и ефекта на доминото. Нашето предложение в момента - от бранша към държавата, е към основния продукт на българската трапеза да се погледне разумно, отговорно, с ясното съзнание, че това е труд, който е достоен и който обвързва браншовете назад по веригата. Хлябът минава през мелниците, а преди това се ражда на нивата.
Колко хора са заети във вашия бранша?
В момента по официална справка са около 8 хиляди души, като трябва да признаем, че някои от тези заети работни места са на почасово заплащане, което пак е форма на сива икономика. Разбирате защо – за да се спестят социални осигуровки и данъци.
Кой от трите варианта, които предлагате, е най-изгоден за бранша?
И трите варианта са приемливи за бранша. Затова многообразието в предложението дава възможност да се упражни европейското право на избор от страна на държавата.
Нямаме достъп до цифрите на бюджета. И не е нужно да имаме. Ние говорим за фактическо оцеляване на бранша и затова че повече не можем да поемем върху бизнеса социалната справедливост на едно общество, тоест - да запазим цената на хляба в следващите месеци. Предстои и много колеги ще започнат да повишават цената на продукта, който създават, за да могат да оцеляват.
Казахте, че първият вариант е свободни цени. Те и в момента са такива.
Свободни са и ако са свободни и продължат да са свободни, дивата конкуренция между нас ще продължи да поддържа ниски доставни цени. Защото на пазара има достатъчно оператори, които могат да изпълняват заявки на търговци.
Ако има регулация, тогава е необходимо дотиране от държавата. Защото разходите ще продължат да се повишават, а държавата ще е определила така наречената „справедлива цена“.
Каква е в момента доставната цена на хляба и каква трябва да бъде, когато се отчете поскъпването на петрол, газ, ток, осигуровки и заплати?
Доставната цена на хляба е търговска тайна. За всеки производител е различна. Зависи от локацията, технологичното оборудване, източника на енергия, който се ползва, от квалификацията на хората, от заплатите и кредитите, от натовареността на производството. Но при всички случаи, едно нещо категорично трябва да потвърдим, че независимо от изследванията, които се правиха през изминалите години, сравнявайки цени на хранителни продукти от първа необходимост в ЕС и на хляба, българският хляб винаги беше с по-ниска цена. И това потребителите, вярвам, го помнят.
С колко се е оскъпило производството на хляб в момента?
В момента себестойността на хляба за производителите вече е покачена с повече от 5%. А цените продължават да растат цените. След вчерашното изказване на Урсула фон дер Лайън, която обяви, че ни чака много тежка зима, ние имаме прочит на тези думи. Цените на енергоизточниците ще продължат да растат. Цената на петрола ще продължи да расте. Цената на човешкият труд също ще продължи да расте, защото ние няма как да не плащаме достойни заплати на хората, заети в нашия бранш. Цената на кредитите ще продължи да расте, защото само през изминалата седмица ЕЦБ обяви нови по-високи лихвени нива на кредитите.
ФАО - Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации (ООН) обяви, че цените на храните ще вървят стремглаво нагоре. Нямаме право на проба-грешка, защото колегите ми са заложили своя живот, бъдещето на децата си, своите години труд и надежда, създавайки една фирма, която се занимава с хлебопроизводство и сладкарство. Този труд е много тежък и неблагодарен, но този труд е изключително нужен за съществуване на битието ни. За това се обръщаме с апел: помогнете или ни оставете, субсидирайте или намалете данък добавена стойност. Обстоятелствата при които това бе въведено преди 5 години не бяха по-леки, даже в много отношения бяха по-спокойни. Ние искаме диалог с държавата.
