Спорът за минималната заплата вече не е спор за едно число. На масата са поне четири суми - сегашните 620,20 евро, предложените от бизнеса 646,50 евро, бюджетният ориентир от 660 евро и около 692 евро, за които настояват синдикатите. Разликата изглежда малка, докато не я сложим върху кухненската маса до сметките за ток, храната и лекарствата. За фирмите същите тези евро са разход, умножен по десетки или стотици работници. А правителството трябва да намери идеалната златна среда.
Увеличение ще има
Най-важната промяна от последните дни е, че кабинетът вече одобри законовите промени, върху които трябва да стъпи новият механизъм за определяне на минималната работна заплата. Министерският съвет прие промени в Кодекса на труда, които регламентират критериите, конкретните измерители и референтните стойности за оценка на адекватността на най-ниското възнаграждение.
Това означава и че записаните по-рано 660 евро вече още по-малко могат да се разглеждат като окончателната сума за 2027 г. Социалният министър Наталия Ефремова първоначално обясни, че това са сметки на Министерството на финансите, а след последното заседание на кабинета посочи конкретния диапазон, в който ще се водят преговорите - между сегашните 620,20 евро и горната граница от 672,80 евро.
На директния въпрос дали очаква минималната заплата да бъде по-близо до горната или до долната граница Ефремова отговори: „По-скоро категорично в посока увеличаване.“ Това затвърждава заявеното от нея и по-рано: „Категорична съм, че ще има повишаване на минималната работна заплата.“ Тогава министърът посочи като реалистично увеличение с около 40-50 евро спрямо сегашните 620,20 евро.
Окончателното число обаче още го няма. Първо Народното събрание трябва да приеме промените в Кодекса на труда. След това предстоят съгласувателна процедура, обществено обсъждане, разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество и накрая постановление на Министерския съвет с конкретната сума.
Ефремова предупреди и за още един риск - ако процедурата се забави прекалено, може да се стигне до ситуация, в която минималната заплата изобщо да не бъде увеличена от началото на 2027 г. Причината е, че държавата вече навлиза в бюджетната процедура и решението не може да бъде отлагано безкрайно.
Проблемът е, че социалните партньори не успяха сами да се разберат. Още след августовските преговори вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев призна: „Не успяхме да постигнем разбирателство и консенсус за определяне на размера на минималната работна заплата за 2027 г.“
Четири различни сметки
Сегашната минимална заплата е 620,20 евро. БСК предложи 646,50 евро. Министерството на финансите заложи като първоначален бюджетен ориентир 660 евро. Новият механизъм поставя горната граница за преговорите на 672,80 евро. Синдикатите обаче продължават да настояват размерът да бъде максимално близо до това, което би дала старата формула - около 690-692 евро.
На пръв поглед разликата между 660 и 692 евро е само 32 евро. За човек на добра заплата това може да не изглежда решаващо. За работещ на минимум обаче 32 евро са част от сметката за ток, лекарства, карта за градския транспорт или едно пазаруване на храна. За година разликата е 384 евро брутно.
Но когато тези 32 евро бъдат умножени по всички хора на минимална заплата и по разходите за осигуровки, бизнесът вижда друга картина. Точно затова спорът толкова трудно се решава с една проста формула.
Синдикатите не могат да чакат
КНСБ втвърди позицията си в края на миналата седмица. Президентът на профсъюза Пламен Димитров определи прогнозата от 660 евро като скандална и постави въпроса много по-широко - каква политика по доходите води държавата и докога България ще разчита на ниското възнаграждение като конкурентно предимство?
Аргументът на синдикатите е разбираем и без сложни таблици. Цените в магазина не питат каква е производителността на труда. Храната, токът, водата, транспортът и лекарствата трябва да бъдат платени всеки месец. Ако доходът расте по-бавно от разходите, работещият човек обеднява, дори официално заплатата му да е увеличена.
КНСБ настоява и за още нещо - правителството да не бърза, преди да се произнесе Конституционният съд по текстовете, свързани със стария механизъм. Димитров формулира позицията така: „Докато не видим дали Конституционният съд няма да възстанови стария текст, ние не можем да приемем друго число.“
По старата формула МРЗ за 2027 г. би излязла около 692 евро. КТ „Подкрепа“ също държи на сходна сума. Главният икономист на конфедерацията Атанас Кацарчев е директен: при досегашния механизъм сумата е трябвало да бъде около 690 евро. „Като слизаме надолу, какво получаваме“, попита той още при преговорите.
Парите първо трябва да бъдат изработени
Работодателите гледат същата сметка от другата страна на бюрото. Тяхната позиция не е просто „по-ниска заплата“. Основният аргумент е, че възнагражденията не могат дълго да растат по-бързо от това, което икономиката произвежда и продава.
Последното ясно предложение на БСК е 646,50 евро. Председателят на организацията Добри Митрев обясни сметката съвсем конкретно: „Нашето предложение беше... с 26 евро и 30 цента да бъде увеличена минималната работна заплата.“ Така бизнесът избира приблизително средата между сегашните 620,20 евро и горната граница от 672,80 евро.
Но работодателите имат и по-силен икономически аргумент. Заместник-председателят на БСК Мария Минчева каза: „Имаме спад в износа, на производителността. Това трябва да се отчете.“ Именно затова камарата настоява движението да бъде в по-долната част на допустимия диапазон.
Това звучи сухо, но зад него има съвсем земен проблем. Голямата компания може да има резерви, достъп до кредит и по-висока печалба. Малкият цех, ресторант, магазин или семейна фирма често няма такъв буфер. Ако разходът за труд се качи рязко, собственикът има няколко лоши избора - да увеличи цените, да замрази назначенията, да намали други разходи или в най-лошия случай да съкрати хора.
Новата формула вече мина през кабинета
Тук е и най-съществената промяна спрямо ситуацията отпреди няколко дни. Държавата вече има официално одобрен от Министерския съвет проект за нов механизъм. Той включва четири критерия - покупателната способност, общото равнище на заплатите, темпа на растеж на възнагражденията и производителността на труда. Те ще бъдат събрани в композитен индикатор, който ще определя горната граница, до която могат да стигнат преговорите между работодатели и синдикати.
Всеки от критериите вече има и конкретен измерител. Покупателната способност ще се следи чрез средногодишното изменение на индекса на цените в малката потребителска кошница. Общото равнище на възнагражденията ще се отчита чрез изменението на брутната медианна заплата, а ръстът на заплатите - чрез годишното изменение на средната брутна работна заплата. Производителността ще се изчислява според изменението на брутната добавена стойност на един зает за период от десет години назад.
Има и още една важна новост. На всеки три години ще се оценява дали минималната заплата е адекватна. Правителството поставя две референтни цели - тя да достига едновременно 60% от медианната работна заплата и равнището на издръжката на живот.
За следващите години се въвежда и конкретен календар. До 15 август правителството ще трябва да предложи размера на МРЗ за следващата година след консултации и реални преговори със социалните партньори.
32 евро делят две различни Българии
При 660 евро държавата остава близо до първоначалната бюджетна сметка. При 670-672,80 евро кабинетът почти достига тавана, който новият механизъм позволява. При около 692 евро ще надделее синдикалното разбиране, че минималната заплата трябва да продължи да догонва средните доходи по-бързо.
И трите страни имат аргументи. Работникът не може да плаща сметките си с обещание за бъдеща производителност. Работодателят не може да плаща заплати с оборот, който не е направил. А държавата не може да обещава доходи, без да гледа бюджета, осигурителната система и ефекта върху бизнеса.
Затова истинският въпрос вече не е дали минималната заплата ще бъде увеличена. Правителството практически обеща това още преди дни, а след одобряването на новия механизъм Ефремова отново насочи очакванията категорично нагоре.
