Бизнес

Три завода позлатиха малко градче край Бургас. Магнит за милиони

Големият бизнес все по-често гледа натам

Три завода позлатиха малко градче край Бургас. Магнит за милиони

Производство на изолации, радиатори, фитинги, кабели, пластмаси, мебели и текстил съжителства с модерна арматурна база и хранителна индустрия. 800 декара индустриален парк чакат нови инвеститори, а общината планира над 100 млн. лв. инвестиции до 2027 г.

На пръв поглед Айтос е малък град в полите на Стара планина, на двайсетина километра от Бургас. Град, който туристите обикновено подминават по пътя към морето. Но зад фасадата на спокойното айтоско ежедневие се случва нещо доста по-голямо.

В западната част на града, в промишлената зона, машините не спират. Произвеждат се топло- и шумоизолационни материали, радиатори и фитинги, електрически кабели, пластмасови изделия, мебели, текстил и строителна арматура. Работят предприятия от хранителната индустрия, дървообработването и машиностроенето. А върху близо 800 декара е разположен Индустриалният и бизнес парк – Айтос, замислен като територия за нови фабрики, логистика, електроника, софтуер и високотехнологични производства.

Така малкият град постепенно се превръща в своеобразен производствен хъб на Бургаския регион.

800 декара за големия бизнес

Историята на индустриалния парк започва още през 2006 г., когато е създадено акционерното дружество „Индустриален и бизнес парк – Айтос“. В него общината участва с 49% от капитала, а частен инвеститор – с 51%. Капиталът е 500 000 лева.

Теренът в западната промишлена зона е огромен – близо 800 000 квадратни метра. Това прави парка един от сериозните индустриални резерви не само за Айтос, но и за целия югоизточен регион. Предвидени са производства от логистиката, електрониката и леката промишленост, както и компании от софтуерния и високотехнологичния сектор.

Големият коз е местоположението. До парка има изградена инфраструктура – пътища, електричество и ВиК. Жп гарата на Айтос е на около 200 метра. Пристанище Бургас е на 27 километра, а летището – на около 33 километра. Това дава на бъдещите предприятия достъп едновременно до железопътен, морски и въздушен транспорт.

Именно тази комбинация прави зоната интересна за производители, които работят за вътрешния пазар, но още повече за компании, ориентирани към износ.

Още при създаването на парка идеята е била Айтос да привлече български и чуждестранни инвеститори и да създаде условия за малки и средни екологично чисти производства. Днес вече има изградена производствена среда, върху която могат да стъпят нови инвеститори.

Фабриките, които вече работят

Индустриалната зона на Айтос не е празен терен, който чака първата си фабрика. В нея вече има разнообразен бизнес, а общинските документи посочват десетки производства.

Сред най-разпознаваемите е „Аустротерм България“, чието производство в Айтос е свързано с топло- и шумоизолационни продукти. Компанията е част от австрийската група Austrotherm, а айтоската база е сред предприятията, които оформят профила на града като производител на строителни материали.

Друг важен играч е „Интер-Фитингс“. Предприятието произвежда радиатори и фитинги, като производствата са технологично свързани. В Айтос е изграден и завод за фитинги, замислен като разширение на съществуващото производство на радиатори. Идеята е единият завод да произвежда компоненти за другия, като значителна част от продукцията е предназначена за износ.

Това е един от добрите примери как местната индустрия може да се развива не само чрез единични фабрики, а чрез свързани производства, които създават собствена верига на доставки.

Кабели, пластмаси и машини

Айтос има и собствена история в електротехническото производство.

В промишлената зона е базирано „Нова кабел“, чиято производствена база е предназначена за електрически кабели и проводници. Още през 2018 г. дружеството обявява инвестиционно намерение за разширяване на съществуващата производствена дейност в цеха за електрически кабели и проводници.

Производствената база по-късно е придобита от „М Кабел“, която посочва като част от развитието си възстановяването и модернизирането на производството на контролни и инструментални кабели в Айтос.

В зоната работи и „Интерпласт 1“, производител на пластмасови изделия и пластмасови опаковки. Има предприятия за конфекция и текстил, сред които „Класса“ и „Аглаятекс“, както и „Мурад 61“, специализирано в производството на мебели.

Така индустриалният пейзаж на града далеч не се изчерпва с един или два големи завода. В него се срещат строителни материали, металообработка, електротехника, пластмаси, мебели, текстил и храни.

Айтос става център за строителни материали

Една от най-интересните инвестиции е модерният арматурен двор на „Баумикс – Айтос“, открит през 2019 г. в промишлената зона.

Производството е с капацитет за обработка на 30 тона строителна арматура дневно и разполага с две производствени линии. По данни на общината това е било двойно по-голям машинен капацитет спрямо други подобни цехове в България по време на откриването.

Тук вече се вижда и другата особеност на айтоската индустрия – връзката между отделните производства. Радиатори, фитинги, изолации и арматура са продукти, свързани със строителството, а около тях се развиват складови, транспортни и търговски услуги.

„Баумикс“ постепенно разширява бизнеса си и извън арматурата, като развива и направление за строителни материали.

Амбицията е Айтос да се превърне в един от центровете за производство и разпределение на строителни материали в Югоизточна България.

Хранителната индустрия също е сериозна

Промишленият профил на града не е само метал, пластмаса и строителство.

В общинските документи сред по-значимите предприятия са „Хелиос Милк“ – производител на млечни продукти, „Алмар Сийфуд“ – предприятие за преработка на рибни продукти, както и различни производства на хляб, сладкарски изделия и други храни.

„Костови Груп“ например развива сладкарски цех и производство на бързи закуски.

Това разнообразие е важно за икономиката на малък град. Ако един сектор изпадне в криза, местната икономика не остава напълно без опора. Айтос има едновременно производство за строителството, промишлеността, хранителния сектор и потребителския пазар.

Малък град, но с индустриални заплати

Индустрията се усеща и в доходите.

Заплатите в Айтос също вървят нагоре. По данни на ИПИ и НСИ брутните възнаграждения в общината са нараснали с 15,5% през 2024 г., което поставя Айтос сред общините с отчетлив ръст на доходите.

Точно тук е и големият потенциал на индустриалната зона – не просто да създава работни места, а да задържа хората в района с по-добре платена квалифицирана работа.

Мащабна инвестиционна програма

Индустриалната амбиция на града върви ръка за ръка с мащабна инвестиционна програма на общината.

Визията на Плана за интегрирано развитие на община Айтос за периода 2021–2027 г. е формулирана като „Община Айтос – привлекателно място за живот, работа и инвестиции“.

Планът има три големи направления – качество на живот, икономическо развитие и опазване на природата. Индикативните разчети предвиждат за седемгодишния период над 100 млн. лева инвестиции в общината.

Това не са само пари за фабрики. Идеята е да се изгради цялата среда, която прави една община привлекателна за бизнеса – пътища, ВиК, градска среда, образование, здравеопазване и социална инфраструктура.

Философията на общината е постепенно да обновява кварталите – не само с нов асфалт, а с подмяна на комуникации, тротоари, озеленяване, паркинги, детски площадки и пространства за отдих.

Инвестициите не свършват с фабриките

Айтос вече има и големи инфраструктурни проекти, които променят средата за бизнеса.

Сред тях е пречиствателната станция за отпадъчни води, за която са инвестирани над 18,26 млн. лева. Проектът включва самата станция, довеждащ и заустващ колектори и доизграждане на части от канализационната мрежа.

През 2026 г. приключи и проектът за устойчива градска мобилност с Карнобат на стойност 7,54 млн. лева, финансиран основно по Плана за възстановяване и устойчивост, с национално и собствено съфинансиране.

Общината инвестира и в човешкия капитал. През юни 2026 г. приключи проектът за нов младежки център с бюджет близо 1,8 млн. лева, финансиран по НПВУ и държавния бюджет.

А през юли 2026 г. общината отчита и изграждането на нов Дом за възрастни хора с европейско финансиране за над 3,7 млн. евро.

Всичко това е част от една и съща картина – Айтос се опитва да създаде инфраструктурата, върху която индустрията да може да расте.

Градът между Бургас и големия бизнес

Най-голямото предимство на Айтос може би не е един конкретен завод. То е комбинацията.

Градът е близо до Бургас, но разполага с големи свободни промишлени терени. Има железопътен транспорт, сравнително бърз достъп до пристанището и летището, съществуваща индустриална база и традиции в производството.

Има и още нещо – местна работна сила, която вече познава индустриалното производство.

Затова 800-те декара на Индустриалния и бизнес парк могат да се окажат един от най-ценните активи на Айтос през следващите години.

Големият въпрос вече не е дали градът може да има индустрия. Той го е доказал.

Въпросът е колко още фабрики могат да се появят върху тази основа.

Защото Айтос вече не е просто малък град край Бургас. Той постепенно се превръща в място, където от суровината до готовия продукт се създава цяла производствена история – от кабела и пластмасата до радиатора, фитинга, изолацията и арматурата.

А когато към това се добавят 800 декара индустриален терен, модернизирана инфраструктура и над 100 млн. лева планирани инвестиции в общината, бизнес магнитът вече не изглежда като обещание.

Изглежда като започнал процес.