Консултативен съвет за национална сигурност заради рисковете пред стратегически обекти в България може да бъде свикан още в следващите дни. Това заяви президентът Илияна Йотова в интервю за Нова телевизия след поредните инциденти във военните заводи „ЕМКО“. По думите й темата вече излиза извън рамките на отделни случаи и засяга сигурността на страната като цяло.
Не само един завод, а всички стратегически обекти
„Не можем да правим Консултативен съвет само за един или два случая, но си заслужава такъв съвет заради рисковете и заплахите за националната сигурност на България“, заяви Йотова.
Според нея подобен формат трябва да разгледа защитата и на други стратегически обекти, за да има сигурност, че държавата е направила всичко възможно за тяхното обезопасяване.
Решението все още се обмисля. Президентът иска преди това да бъдат видени поне първите резултати от разследването на последния пожар, макар да подчерта, че няма да се чака приключването на всички експертизи. По думите й експертите вече са влезли на мястото на инцидента.
„Един такъв Консултативен съвет се нуждае от много добра подготовка, за да може да има реален резултат“, каза тя. Според Йотова прибързаното му свикване би рискувало срещата да се превърне само в размяна на политически позиции пред камерите.
Йотова не иска предварителни версии
По повод публичните коментари около причините за последния инцидент президентът настоя да не се правят окончателни заключения, преди разследващите органи да са приключили необходимите анализи и експертизи.
Според нея държавата трябва първо да разполага с факти, преди да се приемат категорични версии за случилото се. Тя подчерта, че установяването на причините е работа на МВР и прокуратурата.
Това обаче не означава подценяване на опасността. Йотова обърна внимание, че последният пожар е възникнал на около два километра от жилищни къщи и следователно става дума пряко за сигурността на хората.
Опасностите са буквално зад всеки ъгъл
Президентът отказа да заема страна и в споровете около действията на МВР, преди да бъдат чути всички позиции. Тя заяви, че е уверена, че Иван Демерджиев ще направи всичко възможно за изясняването на случая.
Йотова постави случващото се и в по-широкия международен контекст. „Нека да не си правим илюзии. Живеем в толкова конфликтно време и опасностите буквално са зад всеки ъгъл“, заяви тя.
Според нея рисковете не са само български, а засягат цяла Европа. „Затова трябва да сме много бдителни“, подчерта президентът. Решението дали да бъде свикан КСНС се очаква „буквално до няколко дни“.
Никога не съм била ничия сянка
В интервюто президентът коментира и собствената си роля начело на институцията. На въпрос дали е по-трудно да бъде президент, след като девет години е била вицепрезидент, тя отговори: „Не мога да ви отговоря на този въпрос, защото в момента съм и двете“.
Йотова подчерта, че президентската институция носи значително по-голяма отговорност и повече работа. Тя отхвърли и твърденията, че може да остане в сянката на предшественика си.
„Никога през живота си не съм била нечия сянка - имам достойнството на самостоятелен човек“, заяви тя и посочи натрупания си опит в дипломацията, парламента и журналистиката.
Президентството като място за диалог
Йотова заяви, че има свое разбиране за начина, по който трябва да работи президентската институция, и подчерта, че то невинаги съвпада с подхода на нейния предшественик.
„Може би ще съм различна с възможността да изслушвам повече страни и да превърна президентството в място за повече разговори, диалог, търсене на общи решения“, каза тя.
Президентът определи настоящата политическа обстановка като възможност за по-добро взаимодействие между институциите. Според нея стабилното правителство и мнозинството в Народното събрание позволяват чрез добро сътрудничество да се защитават по-добре интересите на гражданите и на България.
Влиза в кампанията без самонадеяност
Президентът подчерта, че не смята предстоящата президентска битка за предрешена и очаква изненади.
„Никога не съм кандидатствала за нищо самонадеяно. Имам самочувствието на човек, който има доверието на българските граждани“, заяви Йотова.
Тя обеща кампанията й да бъде съсредоточена върху реалните проблеми на страната, включително проблемите на партийната и парламентарно-политическата система. Според нея има достатъчно „разумни гласове“, с които могат да бъдат търсени решения.
Знам много повече, отколкото казвам
Йотова заяви, че е очаквала атаките срещу себе си. По думите й нейни познати предварително са я предупредили да не очаква спокойна и съдържателна кампания, а опити за личностно злепоставяне.
„Не забравяйте, че съм работила с партиите, които подкрепят моите опоненти, и знам много повече, отколкото казвам“, коментира тя.
Президентът подчерта, че няма намерение да избягва пряк политически сблъсък. „Никога няма да се откажа от дебат. Но искам кампания с аргументи по наистина големите предизвикателства пред страната“, заяви Йотова.
По повод критиките на Асен Василев тя ги определи като „целенасочена персонална атака“ и допусна, че целта може да е изместване на предизборния разговор от други теми. Йотова заяви още, че няма причина да избягва пряк дебат с Андрей Гюров и припомни, че самата тя го е назначавала за служебен премиер.
Лекарите: Не може да се върне в затвора
Най-подробното обяснение Йотова даде по случая с помилвания през 2022 г. Огнян Атанасов, осъден за наркотрафик. Президентът е подложена на остри критики, след като стана известно, че впоследствие мъжът отново е попаднал в полезрението на разследващите, а през 2025 г. е бил заловен с 5 кг кокаин.
Йотова заяви, че към момента на помилването Атанасов вече не е бил зад решетките поради тежкото си здравословно състояние.
„Винаги има един въпрос дали той може да се прибере в мястото за изпълнение на наказанията. Лекарите бяха категорични, че това е невъзможно“, каза тя.
По думите й процедурата е включвала разглеждане от комисия и сериозна медицинска експертиза, за която президентската институция официално се е обърнала към Министерството на правосъдието. Едва след тези становища е било взето решението.
Учудвам се - не би трябвало да може да стане от инвалидна количка
Йотова не скри изненадата си от последвалото развитие.
„Учудвам се, честно казано, защото според лекарското заключение той не би трябвало да може да стане от инвалидна количка“, заяви тя.
Президентът постави въпроса дали всички по веригата са си свършили работата правилно при изготвянето на медицинските оценки. „Кой и как си е свършил работата, когато ми е дал тази експертиза, може би по-нататък ще намерим начин да го питаме“, каза Йотова.
Над 90% от помилванията били по здравословни причини
Йотова защити принципа, по който е действала Комисията по помилванията. Тя подчерта, че нито едно решение не е било скривано и информацията е публична.
„Това не е реабилитация, нито амнистия“, заяви тя и посочи, че при над 90% от случаите водещите мотиви са здравословни и хуманитарни.
По думите й тя е наследила около 85% от състава на комисията, а нови членове са били назначавани след доброволното напускане на други. В комисията участват бивши съдии и хора с дългогодишен опит в местата за изтърпяване на наказанията.
„Разчитам изцяло на тяхната експертиза, защото през тези години те не са ме подвеждали нито веднъж“, каза Йотова.
Иванчева също била помилвана след лекарски становища
Президентът посочи като друг пример случая с Десислава Иванчева. По думите й и там решението е било взето по здравословни причини, като са били представени четири-пет лекарски препоръки.
Йотова припомни, че и това решение е предизвикало силни реакции срещу нея. Тя заяви, че дори пази в телефона си част от тогавашните коментари, за да помни как едни и същи действия могат да бъдат оценявани напълно различно според политическия момент.
Нося отговорност за всеки свой подпис
Йотова отхвърли обвиненията, че се прикрива зад комисии и експерти.
„Нося отговорност за всяко свое действие и за всеки свой подпис и мога да го обясня, стига някой да иска да чуе обяснението, а не просто да лепи етикети“, заяви тя.
Според президента експертните становища са необходима част от процедурата, защото държавният глава не може сам да прави медицински или професионални оценки по всеки отделен случай.
Най-тежкият случай бил лично за нея
Йотова разказа и за единствения случай, при който е отказала сама да вземе решение по молба за помилване - когато такава е постъпила от човека, убил баща й.
„Тогава просто нямах сили, а и не исках да се изтълкува, че съм субективна“, призна тя.
Затова поискала тогавашният президент Румен Радев, комисията и експертите да вземат решението без нейното участие. Молбата не била уважена и осъденият останал в затвора.
„Мисля, че вече не е сред живите. Той беше доста възрастен“, каза Йотова и уточни, че доколкото си спомня, мотивите за исканото помилване не са били здравословни.
Йотова иска България сред гласовете за мир
Президентът отдели внимание и на войната в Украйна. Според нея България трябва да се включи „в хора“ на държавите, които все по-настойчиво говорят за мир и за дипломатическо решение.
„Мисля, че вече всички искат мир“, заяви Йотова. Тя предупреди, че Европа се приближава към тежка зима и че финансовата и социалната ситуация на континента остава напрегната.
Според президента особено важен проблем е, че Европа трябва да има обща позиция и собствен глас при преговорите, вместо да остава извън масата, на която се вземат решения.
Предупреждение за руските активи и новите европейски заеми
Йотова постави и въпроса за финансирането на Украйна и за идеите около замразените руски активи.
По думите й се обсъжда вариант активите да бъдат прехвърляни към нов механизъм, при който отделните държави могат да поемат определена отговорност. Президентът предупреди, че България трябва много внимателно да следи подобни решения, за да не се окаже един ден задължена да покрива финансови рискове, които не е оценявала предварително.
Тя постави сред големите европейски теми и следващия бюджет на ЕС до 2034 г., който според нея ще бъде решаващ за това как Европа ще финансира собствените си приоритети в условията на война, социален натиск и икономически трудности.
