Държавата започва едно от най-мащабните пренареждания на системата за пътна безопасност през последните години. Част от контролните функции на ДАИ и тол управлението ще преминат към МВР, информацията от различните институции ще бъде събрана в общо технологично ядро, а управлението на риска трябва да се основава на данни в реално време.
Министърът на транспорта Георги Пеев защити реформата с тезата, че България трябва да излезе от досегашния модел на реакция след тежък инцидент и да започне да предотвратява риска предварително. Правителството вече прие план за преминаване към проактивно управление на пътната безопасност, основано на анализ, автоматизиран обмен на информация и ясно разписани отговорности.
Безопасността се управлява, когато оцениш рисковете
„Ние трябва да управляваме безопасността. Безопасността се управлява, когато оцениш рисковете. Как да оцениш рисковете, когато нямаш данни?“, заяви Пеев в интервю за БНТ. Именно събирането на разпокъсаната в момента информация е в основата на новия модел. Държавната агенция към Министерския съвет трябва да има координираща роля при оценката на риска, докато МРРБ, АПИ и общините ще продължат да носят отговорност за пътната инфраструктура.
Физическият контрол на пътя ще бъде концентриран в МВР. Инспекторите от ДАИ, които извършват проверки на място, трябва да преминат към вътрешното министерство, както и част от служителите на тол системата, работещи непосредствено на пътя. Целта е вместо няколко институции с пресичащи се правомощия да има едно ясно звено, което спира, проверява и санкционира. Официалният план на транспортното министерство предвижда Единна национална система за контрол, изградена от тол терминали, сензорна мрежа, централно „Дигитално ядро“ и Национален оперативен център.
Пеев: Няма никаква мегаструктура
Министърът отхвърли твърденията, че с реформата се изгражда нова огромна администрация. „Няма никаква мегаструктура. Този наратив започна да се използва в последните дни, за да плаши“, заяви той. Според Пеев точно обратното - идеята е съществуващите звена да бъдат подредени по-ефективно, а технологиите да заместят част от дублиращите се проверки и административни процедури.
„Ние планираме значителна реформа в пътната безопасност - не с мегаструктури, а с технологии, иновации, обработка на информация и ИИ“, подчерта министърът. Той настоя, че технологичното ядро в Министерството на транспорта няма да бъде поредната агенция, а място, където информацията от различните системи ще бъде обработвана и превръщана в конкретни оценки на риска. Именно така държавата възнамерява да насочва полицейските и контролните екипи там, където вероятността за нарушение или тежък инцидент е най-висока. Подобна система в реално време беше поставена като основна цел още през юли при изработването на националния план.
Край на кампаниите след всяка тежка катастрофа
Пеев беше категоричен, че една от слабостите на стария модел е кампанийният подход. След тежка катастрофа общественият натиск рязко нараства, институциите започват проверки и акции, но след това вниманието постепенно отслабва. Новата система трябва да обърне логиката - държавата да знае предварително къде са рисковете и да действа преди трагедията.
„Става някакъв инцидент и веднага започваме да критикуваме, дори не знаем кого да критикуваме, защото отговорностите са размити. Никой не знае кой за какво отговаря“, заяви министърът. Правителственият план именно затова поставя силен акцент върху ясно разделение на отговорностите и проследяване на резултатите. Самият Пеев още през юли настоя, че проблемите в транспорта трябва да се решават комплексно, а не „на парче“.
Реформата според Пеев започва без допълнителен разход
На въпрос колко ще струва преструктурирането министърът отговори директно: „Нула струва“. Аргументът му е, че първият етап представлява преди всичко преразпределение на функции, събиране на информация и по-ефективно използване на вече съществуващите ресурси. По думите му реформата трябва да доведе и до близо 28% кумулативно оптимизиране на състава.
Това не означава, че модернизацията в бъдеще няма да изисква инвестиции. Пеев призна, че ще бъдат необходими още технологии, технически системи и надграждане на инфраструктурата. Логиката на кабинета обаче е първо да заработи наличното оборудване и да бъде премахнато дублирането, а след това ресурсът да бъде насочван към нови системи.
Само 20 от около 100 кантарни рамки работят
Като пример за неизползваните възможности на държавата Пеев посочи кантарните рамки за контрол на тежкотоварния транспорт. „Ако имаме 100 кантарни рамки, само 20 от тях работят“, каза министърът. По думите му част от съоръженията не са били включвани, а други са оставени без необходимата техническа поддръжка.
Именно това трябва да се промени при новия модел. Сензорите и рамките няма просто да събират отделни данни, а информацията им ще влиза в общата система и ще може да предизвиква незабавна проверка. Пеев вече предприе и отделни действия срещу претоварените камиони, като през юли поиска пристанищните оператори да не допускат такива превозни средства да излизат от терминалите към републиканската и общинската пътна мрежа.
Изкуственият интелект влиза в контрола
Новата концепция не се ограничава до прехвърляне на чиновници между ведомствата. Правителството планира използване на изкуствен интелект, автоматизиран анализ и сензорни системи, които да откриват рисковете, без да се налага масово спиране на автомобили и камиони. Предвижда се технологията да следи движението и да насочва контролните органи към конкретни превозни средства и конкретни участъци.
Сред елементите на реформата са и специализирани полигони за новите водачи, където те да преминават практически обучения за аквапланинг, аварийно спиране и управление върху хлъзгава настилка. По оценката на транспортното министерство около шест такива центъра могат да осигурят необходимото покритие за страната.
Реформи с компромис не се правят
Пеев даде знак, че правителството възнамерява да отстоява промените въпреки очакваната съпротива при прехвърлянето на функции и оптимизирането на администрацията. „Реформи с компромис не се правят. Или тръгваме и правим реформа истинска, в интерес на хората“, заяви транспортният министър.
Той подчерта, че промените не трябва да бъдат разглеждани като проект на един министър или едно ведомство. „Тази реформа не е нито на министъра, нито на Министерството на транспорта, нито на МВР. Това е реформа на хората“, каза Пеев. Правителството поставя като крайна мярка за успех не броя на прехвърлените служители или внедрените системи, а намаляването на тежките катастрофи, загиналите и ранените по българските пътища. Именно към устойчиво намаляване на жертвите е насочена и актуализираната Национална стратегия за безопасност на движението до 2030 г.
