Бистрата вода от кладенец или сондаж може да изглежда съвсем чиста и въпреки това да съдържа вещества или микроорганизми, които не могат да бъдат разпознати с просто око. Няколко лесни домашни проверки могат да дадат първа представа дали има причина за съмнение, но не могат да докажат, че водата е безопасна за пиене. Специалистите препоръчват частните водоизточници да бъдат изследвани лабораторно периодично, особено при промяна в цвета, миризмата или вкуса на водата.
Първата проверка става с обикновен буркан
Най-простият начин да огледате водата е да напълните чист прозрачен стъклен буркан и да го поставите пред бял лист хартия. На светъл фон много по-лесно се забелязват жълтеникав или кафеникав оттенък, мътност, песъчинки, люспи и други частици, които иначе могат да останат незабелязани.
Промяната в цвета или появата на видима утайка не показва сама по себе си какъв точно е проблемът, но е основание водата да бъде изследвана. Същото важи и при внезапна промяна в обичайния й вид.
Миризмата също може да предупреди
Следващият сигнал е миризмата. Необичаен аромат на сяра, метал, мухъл или гориво може да бъде знак, че във водата има вещества, които трябва да бъдат установени чрез изследване. При някои водоизточници миризмата се усеща по-силно, когато водата се затопли.
Важно е обаче обратното също да се има предвид - липсата на миризма не доказва, че водата е безопасна. Част от вредните микроорганизми и химични замърсители не променят нито мириса, нито вкуса, нито външния й вид.
Не опитвайте съмнителна вода нарочно
Вкусът понякога също подсказва за промяна във водата - например метален или необичайно солен вкус може да насочи към определени разтворени вещества. Това обаче не е домашен метод, който трябва да се използва чрез умишлено опитване на вода със съмнително качество.
Ако вече използвате водоизточника и забележите внезапна промяна във вкуса, цвета или миризмата, това е достатъчна причина да спрете да разчитате само на сетивата си и да направите лабораторно изследване. Американските здравни власти също препоръчват допълнителна проверка именно при подобни промени.
Оставете буркана за няколко дни
Същият прост тест може да покаже още нещо, ако водата бъде оставена да престои. Напълнете чист буркан, затворете го и го оставете на тъмно за два-три дни. След това огледайте внимателно стените и дъното.
Ако се появят утайка, плаващи частици, налеп или необичаен филм по повърхността, има основание да се подозира наличие на разтворени или суспендирани вещества. Домашният тест няма да покаже какви са те, но може да ви даде достатъчна причина да занесете проба за професионален анализ.
Какво може да покаже кипването
При загряване и кипване на водата могат да станат по-видими някои минерални отлагания. Белезникавият накип по съда обикновено е свързан с твърдостта на водата, докато червеникаво-кафявите отлагания могат да насочат към наличие на железни съединения.
Кипването обаче не е метод за установяване на всички опасни замърсители и по него не може да се прецени дали водата е годна за пиене. То може да унищожи част от микроорганизмите, но не премахва редица химични вещества и дори може да увеличи концентрацията на някои от тях при изпаряване на водата.
Сапунът издава твърдата вода
И още един стар домашен трик може да даде ориентир. Добавете малко сапунени стърготини към вода и разклатете съда. Ако сапунът се пени трудно и се появяват люспи или налепи, водата вероятно е твърда.
Подобен признак се вижда и върху стъклени повърхности. Ако оставите капка вода да изсъхне върху чисто стъкло или огледало и след нея остане ясно очертан бял налеп, във водата има разтворени минерали. И този тест обаче не казва дали те са в безопасни количества.
Домашните проверки са само първият сигнал
Най-важното е да не се прави заключение „водата е чиста“ само защото изглежда прозрачна, няма миризма и не оставя утайка. Според здравните препоръки водата от частни кладенци трябва да се проверява поне веднъж годишно за бактерии, нитрати, общо количество разтворени вещества и pH, а при местни рискове може да са необходими и допълнителни показатели.
Бурканът, белият лист, наблюдението за налепи и промяната в миризмата са добри начини да забележите, че нещо може да не е наред. Но ако водата се използва за пиене и готвене, сигурният отговор идва от лабораторията - защото част от най-опасните проблеми във водата нямат нито цвят, нито мирис, нито вкус.
