Изборите в Америка все повече приближават, а дипломатическият часовник на Тръмп тиктака с брутална скорост, но крайният срок е заложен не в Белия дом, а в термометрите на Стария континент.
Големият въпрос на седмицата вече не е дали ще има преговори за мира в Украйна, а дали те ще успеят да изпреварят първите зимни студове.
Защото докато европейските политици договарят нови санкции за Русия, Европа е изправена пред безпрецедентен леден шок.
С празни газови хранилища и индустрия, задушаваща се от рекордни цени на синьото гориво, Брюксел е на прага на най-тежката политическа зима, в която снежната буря Саксония може да се развилнее из целия континент.
След хилядите километри, които американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Кушнер навъртяха тази седмица за совалките в Москва и Киев, след поредните часове, в които Тръмп и Путин прекараха по видеотелефона, на повърхността се разменят любезни фрази, но задкулисно се водят битки.
А докато бойното поле продължава да е арена на изтребители и дронове, в политическия триъгълник между Вашингтон, Москва и Киев се придвижва мащабен план за милиарди.
Путин обсипва със суперлативи американския президент в пореден опит да възкреси договорките от Анкъридж.
Зеленски отвори кутията на компромисите с надеждата да получи час по-скоро отложената среща в Белия дом.
А Тръмп бърза да затвори украинския фронт, за да разчисти тила си и да вземе предимство преди срещата си със Си Цзинпин.
А докато се припява онази песничка от доброто старо време: „Аз търся тебе, ти пък търсиш друг“, в сърцето на геополитическата совалка изгрява нова звезда на американската политика - Джаред Кушнер, който скоростно преминава през най-нажежения университет в света.
Бизнесът, който изпревари мира
Докато световните агенции бързаха да предадат сухите кадри от Червения салон в Кремъл, където Владимир Путин приемаше любезно пратениците на Тръмп, истинската история вече бе започнала да се пише часове по-рано, на друго място.
В елитния московски ресторант „Аврора“ се състоя тричасов работен обяд. Маса, която тежеше милиарди, както написа Axios.
Заедно с Уиткоф и Кушнер, там бяха още няколко мастити бизнесмени, както и Ланг, ключов икономически съветник и магнат от близкото обкръжение на Тръмп.
Това присъствие подсказа, че американските пратеници не са кацнали в Москва, за да четат лекции по човешки права, а да договарят милиарди, които вървят заедно с мирния план, скрит, случайно или не, в голяма червена папка, която Уиткоф връчи на Путин.
Буферната зона
Какво в нея е добавил руският президент, не стана ясно. Но когато съветникът Юрий Ушаков излезе посред нощ в кулоарите на Кремъл, той сложи фокус именно на "взаимноизгодни руско-американски проекти" и не остави съмнение, че са започнали преговорите за икономическите зони в следвоенна Украйна, за бъдещите енергийни коридори и инвестиционните гаранции за американския капитал.
Буферната зона Украйна, за която заговори по-късно външният министър Сергей Лавров, наведе анализаторите на същите мисли.
За да подсигури комфорта на американската делегация, Кремъл наложи пълно тридневно прекратяване на огъня по въздух над Киев, докато Кушнер и Уиткоф бяха в региона. После похвали Тръмп като човек, който прави и невъзможното да прекрати войната.
Но изчезналата нервност от срещата в същия формат през февруари, както и доволството в погледа на Путин, говореха недвусмислено: „Ние контролираме небето, но сме готови да изслушаме вашата оферта.“
Стъпил върху настъплението в Донбас, Путин изпрати към Тръмп ясния сигнал, че макар да остава политически изолиран от Запада, той е готов за голямото икономическо завръщане на Русия на глобалната сцена - точно както по време на емблематичните разговори в Анкъридж миналото лято.
Ако тричасовата среща в московския ресторант „Аврора“ бе символичният сигнален изстрел за щурма на новия геополитически ред, точно както оръдието на едноименния крайцер през 1917 г. взриви стария свят, то Киев намери своя коренно различен отговор.
Украйна отвръща на удара
Володимир Зеленски отлично разбра, че ако влезе в играта на чистия бизнес и цифрите, Украйна ще бъде просто продадена на безценица.
Затова украинският президент предприе впечатляващ психологически маньовър. Вместо в задушния и пазен от военни бункер, той заведе американските емисари на открито, право пред величествените златни куполи на хилядолетната катедрала „Света София“.
И това не беше просто една протоколна разходка. Пред очите на консервативните американски пратеници Зеленски извади духа и историята срещу московските сметки.
Посланието на Киев беше кодирано в самите стени на храма: „Тук не се договарят фабрики и ниви, тук се решава съдбата на люлката на източното християнство.“ Това бе най-брилянтния опит да се повлияе на Тръмп през неговите най-доверени хора.
За да не остане обаче изцяло в капана на емоцията, Зеленски изигра и скрит европейски коз, канейки на срещата съветниците по сигурността на Великобритания, Франция и Германия.
С този дипломатически щит Европа, чрез Украйна, показа на Вашингтон, че мегасделка между Тръмп и Путин няма как да бъде сключена зад гърба ѝ. Затова и Зеленски отвори кутията на компромисите, но постави два репера - железни гаранции от Европа и бърза среща в Овалния кабинет, на която да отиде с европейските лидери, така, както се случи след Анкъридж.
Сметката на Тръмп
Докато ехото от совалката на Кушнер и Уиткоф още не беше отминало, Тръмп и Путин изненадаха с едночасов телефонен разговор, който официално беше описан като „изключително откровен“.
На езика на бизнеса това означава само едно - картите са на масата и върви брутално претегляне на интересите.
Тръмп вече повдигна завесата - предлага пълно възстановяване на икономическите и търговските отношения със САЩ, ако фронтът бъде замразен веднага.
Разбра се, че Путин е изслушал офертата със задоволство, но отговорът тепърва ще дойде. Дали това ще е на нова среща между двамата, както Тръмп подсказа, или ще бъде донесен във Вашингтон от китайския президент, който пристига в САЩ след 2 седмици, предстои да видим.
Но истината е, че докато китайските рози, подаръкът на Тръмп от Си, цъфтят в градината на Белия дом и очакват с нетърпения срещата на върха, в сърцето на Европа вече се развихри политическа снежна буря.
Европейската буря
Историческият триумф на крайнодясната и приятелски настроена към Москва партия „Алтернатива за Германия“ на регионалните избори в провинция Саксония-Анхулт буквално разцепи германската политическа сцена.
Спечелвайки близо 44% от гласовете, AfD изпрати шокови вълни в Берлин и Брюксел, а после лидерът на партията Тино Хрупала ги усили с изречението: „Това не е наша война, време е да спрем парите за Киев“.
Всъщност, този изборен не беше най-големият подарък за Путин. Стратегията му да изтощи икономически Европа чрез енергиен натиск и да изчака идването на популистки сили на власт, в момента дава своите плодове
Влизайки в есента с исторически дефицити в газовите запаси, Европа вече е изправена пред безпрецедентен леден шок, а индустрията ѝ е задушена от рекордни сметки.
Тръмп няма как да не използва този европейски кошмар като перфектен аргумент, за да принуди Зеленски да продължи с компромисите.
Има и втори аргумент за това, изтекъл от източници от разузнаването, по време на совалките.
Според тези източници, Москва е предложила на американската делегация класически геополитически суап.
Путин е изразил готовност драстично да намали военното, технологичното и разузнавателното си сътрудничество с Техеран, което директно ще отслаби Иран и ще гарантира сигурността на Израел - най-важният съюзник на Тръмп в Близкия изток.
Каква е цената за тази руска отстъпка? Най-вероятно ще поиска Вашингтон да оттегли пълната си подкрепа за Киев и да принуди Зеленски да приеме замразяването на фронта по сегашната линия.
В този сложен сблъсък за геополитическо надмощие на политическите ветерани, изгряват и новите играчи.
Изгряващата звезда
Докато Стив Уиткоф кръстосва горещите точки на света с мисълта за мемоари и спомени, които един ден ще разказва, неговият спътник Джаред Кушнер вече скоростно завършва най-елитния и брутален дипломатически университет в света.
Елементарно е да се каже, че Тръмп използва зет си като доверен куриер за деликатни мисии. Президентът съзнателно и целенасочено отглежда следващата голяма звезда на американската консервативна политика.
Кушнер вече бе ключов участник в историческите „Авраамови споразумения“ в Близкия изток. Разговаря лично с престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман и с новия ирански президент Масуд Пезешкиан.
Тази седмица седеше на масата за преговори директно срещу Путин и Зеленски.
Истината е, че на планетата няма друг млад лидер с такъв безценен дипломатически бекграунд, натрупан в най-турбулентните точки на света.
Ако Кушнер успее да закичи ревера си с титлата „миротворецът, спрял войната в Украйна“ и спасил Европа от ледения шок, това ще бъде неговият окончателен политически трамплин.
А Тръмп ще докаже, че не прави нито стъпка случайно.
Докато ударите на фронта продължават, той вече кове мащабен бизнес план, а заедно с това и новата гвардия от лидери, които ще съчетават безпощадния бизнес нюх с хладнокръвната геополитическа логика.
В неговата стратегия хаосът няма място - всичко е въпрос на правилно подреден алгоритъм. Включително и за предстоящите избори в САЩ.
А що се отнася до войната в Украйна, тя отдавна престана да бъде просто регионален конфликт.
Както става ясно с всеки изминал ден, тя вече се превърна в тектоничен разлом, който пренарежда самата тъкан на досегашния свят. Затова и едва ли ще завърши заради хуманизъм.
