Политиката в България обича иронията, но още повече обича мащабните сюжети.
Днес, когато президентската надпревара навлиза в своята най-гореща фаза, един неочакван парадокс приковава вниманието.
Константин Вълков и Кирил Вълчев – двамата най-близки и доверени хора на покойния медиен магнат Радосвет Радев, се оказаха люти врагове на изборното бойно поле.
Единият застана начело на Инициативния комитет на Андрей Гюров, а другият влезе в директен сблъсък за „Дондуков“ 2 като кандидат за вицепрезидент на Илияна Йотова.
За по-младото поколение това е просто поредната новинарска хроника. За тези обаче, които помнят бурната и съдбовна синя 1997 година, този дуел носи дълбок символизъм.
Тогава, в дните на най-тежката криза, именно Дарик Радио се превърна в барометъра на промяната, който озвучи падането на кабинета „Виденов“ и отвори пътя за управлението на Иван Костов.
А самият Радосвет Радев - като знаков член на легендарния бизнес клуб „Възраждане“ и убеден визионер, не просто правеше медия, а градеше институция на свободната мисъл.
Днес, пет години след неговата кончина, когато двамата му най-доверени ученици са канени на върховете на държавната власт от коренно различни идеологически платформи, какво щеше да каже Радосвет?
Най-вероятно щеше да погледне към Инициативните комитети, да се усмихне с характерния си прагматизъм и през дима на неизменната си пура да промълви: „Който и да спечели, Дарик печели.“
Радосвет Радев си отиде внезапно, в разцвета на силите си, оставяйки празнота, която годините така и не успяха да запълнят. Той беше от онази изчезваща порода български предприемачи и интелектуалци, които се адаптираха към прехода, но и го дефинираха.
Вярваше в свободната инициатива, но като родолюбец знаеше, че без силни институции и свободна дума, бизнесът няма шанс.
В епоха, в която медиите лесно се купуваха и продаваха, неговият капитал бяха хората, които събираше - позволяваше им да спорят, да мислят различно и да растат, стига да имат мащаб.
Днес, когато България отново е на кръстопът и търси посока сред политически чертежи и разединение, заветите на Радосвет Радев звънят с особена сила.
В едно от емблематичните си интервюта, разсъждавайки за съдбата на страната ни, той каза нещо, което днес звучи като политическо завещание за всеки, който е тръгнал да я управлява:
„България няма нужда от спасители, а от архитекти. Хора, които не обещават чудеса за три дни, а камък по камък градят държава, в която децата ни да искат да останат. Защото най-големият бизнес е този - да инвестираш в бъдещето на собствената си родина“.
След изборите, лодките на неговите ученици ще акостират на различни брегове. Но голямата победа вече е за Капитана. Защото доказа, че една медия може да направи най-голямото училище за политика.
