„Навсякъде, където има българи - по-стара и по-нова емиграция, ние не ги делим на наши и чужди. Навсякъде сме българи.“ С тези думи президентът Илияна Йотова очерта една от каузите, които според нея трябва да стоят над политическите различия - съхраняването на връзката с милионите наши сънародници извън границите на страната.
Държавният глава връчи наградите в конкурса за есе за студенти и ученици от българските общности по света, организиран за втора поредна година от Българското национално радио, и превърна церемонията в разговор за езика, паметта и онова невидимо чувство за принадлежност, което продължава да свързва поколения българи с Родината.
Езикът е първият мост към България
За Йотова грижата за българите зад граница започва от децата и от възможността те да говорят, четат и пишат на езика на своите родители и предци. Президентът подчерта, че изучаването на български език все още не е гарантирано право във всички държави, в които живеят значителни български общности.
Затова тя постави особен акцент върху българските училища зад граница. Именно там децата не просто учат граматика и литература, а откриват историята на България, нейните празници, герои, песни и традиции. За много от тях класната стая през уикенда е едно от малкото места, където България се превръща от разказ на родителите в лично преживяване.
„Те стават все повече и държавата трябва да се грижи и повече за тях. Нека тези училища бъдат по-стабилни и да получават достатъчно финансиране“, заяви Йотова.
Президентът настоя и за изпращането на повече български учители там, където има наши общности. Според нея усилието трябва да бъде системно, защото езикът не се запазва само с желание - необходими са преподаватели, учебници, училища и постоянна връзка с България.
България живее в нея
Най-силните послания на церемонията обаче дойдоха от самите млади хора. Йотова цитира техни есета и призна, че в разсъжденията им се съдържа важен ориентир за това как едно ново поколение, израснало далеч от България, гледа към страната.
Мая от Виена поставя въпроса какво всъщност означава България да бъде в Европа, след като страната ни вече е част от европейския политически живот и не трябва да бъде само получател на решения, а участник в тяхното създаване.
Още по-лично звучи посланието на Ан-Мишел от Франция. Тя не живее в България, но го казва с думи, които Йотова специално открои: „България живее в нея“.
Именно в такива изречения се вижда смисълът на конкурса - младите хора зад граница да не бъдат питани единствено как пазят българското, а и какво мислят за бъдещето на страната, как виждат мястото й в Европа и света и каква кауза би могла отново да събира българите.
Не „наши“ и „чужди“, а българи
Според Йотова съхраняването на българската идентичност зад граница вече е мащабна национална кауза, която намира все повече съмишленици. Тя настоя, че няма значение дали става дума за историческите български общности, за хора, напуснали страната преди десетилетия, или за семейства от най-новата емиграционна вълна.
„Навсякъде, където има българи - по-стара и по-нова емиграция, ние не ги делим на наши и чужди. Навсякъде сме българи“, заяви президентът.
Това послание поставя и друга задача пред институциите - връзката с българските общности да не се активизира само по празници и при официални посещения. Според Йотова тя трябва да бъде постоянна и да минава през образование, култура и реална подкрепа за хората, които пазят българския дух далеч от страната.
Тараклия вече има 200 студенти
Един от примерите за такава връзка е Тараклия в Молдова. Йотова припомни, че там вече действа български университетски филиал към Русенския университет „Ангел Кънчев“, в който се обучават около 200 студенти.
Президентът отправи специална благодарност към административния директор на филиала Александър Боримечков за усилията му в опазването на българската памет и културната връзка със сънародниците ни в района.
Тараклия има особено символично значение - там българският език и идентичност не са просто семейна памет, а част от всекидневието на цяла общност. Университетското образование на български и връзката с висше училище от България дават възможност тази принадлежност да бъде предавана и на следващите поколения.
Конкурсът да събере и децата от България
Йотова предложи следващото издание на конкурса да направи още една крачка - в него да бъдат включени и деца, които живеят в България. Така разговорът няма да върви само от Родината към българите по света, а и обратно.
Тази година отличените са млади българи от Франция, Украйна, Молдова, САЩ и Белгия, а специална поощрителна награда е присъдена на наш сънародник, който живее в Гърция. Географията сама показва колко далеч може да се простира България, когато не я измерваме само с държавните граници.
Темите на конкурса също насочват към големия въпрос за общността - „С какво България може да помогне на Европа (на света)?“ и „Каква кауза може да обедини българите по света“. Това са въпроси, на които младите участници са отговорили не като странични наблюдатели, а като хора, които чувстват страната като своя, независимо къде са родени или къде живеят.
Една Родина, пръсната по света
Инициативата на БНР се провежда под патронажа на президента с подкрепата на държавните институции, но истинската й стойност е в човешката нишка, която създава. От Виена до Париж, от Молдова и Украйна до САЩ и Белгия млади хора продължават да пишат на български, да разсъждават за България и да търсят своето място в нейната история.
А думите, които Йотова избра да постави в центъра на церемонията, може би най-добре обясняват защо тази връзка си струва да бъде пазена - човек може да живее на хиляди километри от България и въпреки това България да продължава да живее в него.
