Министерството на културата очерта няколко конкретни решения по най-чувствителните теми в сектора - бъдещето на Киноцентър „Бояна“, финансирането на Националния културен календар и новия модел за подкрепа на културата през 2027 г. Министър Евтим Милошев заяви пред парламентарната Комисия по културата и медиите, че държавата разполага с механизми да защити обществения интерес около киноцентъра, а всички одобрени събития от Културния календар до края на годината ще получат финансирането си. В същото време ведомството подготвя промяна на системата, така че различни по характер културни прояви да не бъдат принуждавани да се конкурират помежду си по едни и същи правила.
„Бояна“ остава филмово студио
По една от най-шумните теми през последните седмици Милошев внесе важна конкретика. През август Министерството на културата е получило доклад от Агенцията за публичните предприятия и контрол, според който при изпълнението на приватизационния договор за Киноцентър „Бояна“ не са установени нарушения. Собствениците от своя страна са заявили, че нямат намерение да продават, разрушават или променят предназначението на киноцентъра.
При последния разговор със собствениците е постигнато разбирателство студиото да запази статута си на филмово студио. Предстои и втори разговор с тях още през следващата седмица. Милошев даде да се разбере, че Министерството няма да влиза в търговски спорове, но ще следи изпълнението на приватизационните ангажименти и ще използва наличните държавни механизми, ако общественият интерес бъде поставен под риск.
От спор за терена към политика за киното
По-същественият акцент в позицията на министъра е опитът разговорът за „Бояна“ да бъде изведен отвъд въпроса кой притежава земята и какво би могло да се строи върху нея. Според Милошев киноцентърът трябва да бъде разглеждан преди всичко като възможност за държавна политика в областта на филмовото производство.
„Тук в момента говорим за инфраструктура, не говорим за дотации“, подчерта той. Според него филмовата индустрия не се изчерпва със субсидирането на отделни продукции. Необходими са добра инфраструктура, качествени екипи, професионална среда и условия, които да направят България конкурентна пред международните продуценти.
В тази посока работи и програмата за възстановяване на част от средствата, инвестирани от чужди продуценти при снимки у нас. България поема 25% от допустимите разходи - инструмент, който Милошев определи като важна икономическа мярка в силно конкурентния международен пазар за филмови продукции.
83 културни проекта получават пълното си финансиране
Другото голямо решение е за Националния културен календар. Милошев обяви, че всички вече одобрени събития и инициативи до края на годината ще бъдат финансирани в пълен размер.
Министерският съвет е приел две постановления, с които са осигурени над 4 млн. за оставащите 83 проекта. Те са част от общо 205 инициативи, включени в календара. „Както често се случва, решението на проблемите е по-тихо от коментирането на въпросните проблеми“, коментира министърът.
Така организатори на фестивали, чествания и други културни събития с дългогодишна традиция получават сигурност, че поетите към тях ангажименти ще бъдат изпълнени. Милошев призна, че темата е била наследена и деликатна, но заяви категорично, че всички оставащи проекти ще получат средствата, за които са кандидатствали.
Край на състезанието между несравними културни проекти
Паралелно с решаването на текущия проблем Министерството вече подготвя нова система за 2027 г. Анализ на финансирането от 2020 г. насам е показал слабости в досегашния модел - най-вече поставянето в пряка конкуренция на събития и организации, които имат съвсем различен характер.
Заместник-министър Марина Василева обясни, че Националният културен календар ще запази своята цялост, но ще бъде разделен на шест ясно обособени направления. Сред тях са сценичните изкуства, националните чествания и юбилеи, живите традиции и нематериалното наследство, материалното културно наследство, представянето на България пред света и достъпът на българската публика до световната културна сцена.
Така един театрален фестивал няма да бъде поставян механично в същото състезание с историческо честване, музейна инициатива или проект за нематериално наследство. Това е една от съществените промени, които екипът на Милошев подготвя за следващата година.
Отварят се още програми за театри, музика, библиотеки и читалища
Министерството има готовност да стартира и редовните сесии за финансиране в сценичните изкуства - театър, музика и танц, включително за създаване, разпространение и фестивална дейност. Подготвят се процедури и за библиотеки, читалища и визуални изкуства, като част от тях вече са започнали.
Обществено обсъждане върви и по интегративната програма на Национален фонд „Култура“ за 2027 г. И там философията е сходна - отделните изкуства да бъдат разграничени по специфика, за да не се състезават за средства при несъпоставими условия.
И Норвежката програма е на финалната права
Добра новина има и за бъдещото европейско и международно финансиране. Програмата на Министерството на културата по т.нар. норвежки финансов механизъм вече е одобрена. Остават няколко технически допълнения, а около 18 ноември се очаква в България да бъде подписано споразумението.
Веднага след това трябва да започне процедурата за подбор и кандидатстване на българските културни институти за следващия програмен период.
Битката за повече пари за културните институти
Още една важна тема в работата на Министерството на културата е финансирането на регионалните библиотеки, музеи и галерии. Евтим Милошев заяви пред парламентарната Комисия по културата и медиите, че ведомството гледа „с много сериозни намерения“ към преодоляването на натрупаните дисбаланси между различните културни институти.
Темата вече е била обсъждана на срещи в Министерството на културата с представители на библиотеки, галерии и регионални музеи. Целта е проблемите да бъдат поставени още при подготовката на държавния бюджет за 2027 г., а не да се търсят временни решения след неговото приемане.
Предложение за 20% по-висок стандарт
Екипът на Милошев работи по предложение основният стандарт за издръжка на културните институти да бъде увеличен с 20%. Подготовката за бюджета е започнала още в началото на август, след поредица от срещи на министъра и ръководството на ведомството с директорите на национални и регионални културни институти през юни и юли.
Заместник-министър доц. Пламен Славов обясни, че именно след тези разговори се е оформило предложението за 20-процентно увеличение. То трябва да бъде защитено от Милошев в рамките на бюджетната процедура и пред парламентарната Комисия по културата и медиите.
Залогът не е малък. Според Славов без допълнителна държавна подкрепа пълноценното функциониране на част от културните институти може да бъде поставено под въпрос.
Милошев не бърза да обявява победа
Показателна беше и реакцията на министъра, след като депутат определи намеренията като добра новина. Евтим Милошев отказа да представя предложението като вече постигнат резултат.
„Рано е да се поздравяваме, защото това са нашите намерения. Ще се поздравяваме за успех, когато, в крайна сметка, това бъде гласувано и е факт“, каза той.
Така министърът постави ясна граница между подготвеното от ведомството предложение и окончателното решение, което ще зависи и от Министерството на финансите, правителството и Народното събрание.
И стандартите за музеи и библиотеки ще се изравняват
Министерството работи и върху друг дългогодишен проблем - различията във финансирането на регионалните библиотеки, музеи и галерии. В момента стандартите не са еднакви, въпреки че институциите изпълняват важни обществени, културни и образователни функции.
Заместник-министър Зорница Грекова съобщи, че вече е направена сметка колко би струвало уеднаквяването на стандартите. Намерението е тази промяна също да бъде включена в предложението на Министерството на културата за бюджета за 2027 г.
По този начин екипът на Милошев се опитва да реши едновременно два проблема - недостатъчната издръжка на културните институти и натрупаните различия между тях. Ако предложенията получат подкрепа в бюджетната процедура, регионалните музеи, библиотеки и галерии ще могат да влязат в 2027 г. с по-стабилна финансова основа и по-ясни правила.
Така в рамките на едно парламентарно изслушване Евтим Милошев очерта не просто позиция по отделни казуси, а цял пакет от действия - гарантирани средства за вече одобрените културни събития, реформа на Културния календар, нови програми за финансиране, защита на функцията на Киноцентър „Бояна“ и по-активна политика за привличане на чужди филмови продукции.
За културния сектор това е особено важно, защото голяма част от напрежението през последните месеци идва именно от несигурността - ще има ли пари, по какви правила ще се разпределят и какво ще стане с ключова инфраструктура като „Бояна“. Отговорът на Милошев е да се върви към по-предвидима система и към решения, които могат да бъдат измерени не с обещания, а с финансирани проекти, запазена инфраструктура и нови възможности за българската култура.
