Левият и десният политически блок са в оспорвана битка на парламентарните избори в Швеция в неделя. Настоящият консервативен премиер Улф Кристершон обещава министерски постове на своите крайнодесни съюзници, ако остане начело на правителството.
Последните социологически проучвания показват малка преднина за левия блок, който подкрепя лидерката на социалдемократите Магдалена Андершон за завръщане на власт.
Кристершон управлява с подкрепата на крайнодесните „Шведски демократи“ (SD), които имат корени в неонацисткото движение.
Сред основните теми на изборите са националната сигурност, престъпността, свързана с банди, и разходите за социални политики. Възможността антиимиграционната партия SD да влезе официално в правителството също може да повлияе на резултата.
В Швеция има два основни политически блока – четири партии вдясно и четири вляво. Затова шведите са свикнали с коалиционни и правителства на малцинството.
Право на глас в изборите за шведския парламент – Риксдага – имат повече от осем милиона души.
Проучване, проведено по поръчка на шведската информационна служба Ekot и публикувано в петък, дава 50,8% подкрепа за левия блок срещу 47,6% за десния, което означава преднина от 3,2 процентни пункта.
Център-ляво Социалдемократическата партия, която обещава по-високи публични разходи, води в проучването с 28,6%. На десния фланг „Шведските демократи“ са втори с 18,3%.
Други социологически проучвания, публикувани в петък, също поставят левия блок начело.
Социалдемократите редовно оглавяват шведските правителства след Втората световна война и са доминиращата политическа сила в страната през голяма част от последния век.
В рязък контраст с тях „Шведските демократи“, основани през 80-те години от симпатизанти на нацистката идеология, в продължение на десетилетия са били изолирани от основните политически партии.
Изборите през 2022 г. обаче се превърнаха в повратна точка. SD стана втората по големина партия в Швеция след кампания, съсредоточена върху имиграцията и насилието.
Оттогава партията оказва външна подкрепа на настоящата дясноцентристка коалиция. Правителството значително затегна миграционната политика, включително премахна възможността бежанци да получават постоянен статут и увеличи броя на депортациите.
Въпреки влиянието си депутатите на „Шведските демократи“ досега не са заемали министерски постове.
Ще влязат ли крайнодесните във властта?
SD беше въвлечена в няколко скандала по време на предизборната кампания. Сред тях са обвинения, че партиен представител е разпространявал проруски послания в социалните мрежи.
Кристершон заяви, че служителят трябва да бъде уволнен, ако твърденията се окажат верни. Лидерът на SD Джими Окешон пък каза, че партията разследва обвиненията.
Никълъс Ейлот, доцент по политология в университета „Сьодертьорн“, коментира пред BBC, че евентуалното влизане на SD в правителството „ще бъде още една голяма крачка към нормализирането на партията“. Според него обаче това не е основната тема за избирателите.
Въпреки това въпросът може да се окаже решаващ за изборния резултат.
По думите на Ейлот част от избирателите, които иначе биха подкрепили партии от дясноцентристкия блок, могат да променят избора си именно заради перспективата представители на SD да станат министри.
Макар да очаква броят им да бъде малък, според него тези избиратели „може просто да наклонят везните срещу управляващия десен блок“.
Крайната десница набира сила в Европа
Изборите в Швеция се провеждат само седмица след като крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) беше близо до спечелването на мнозинство в източната германска провинция Саксония-Анхалт.
Партията получи почти 44% от гласовете, а местният ѝ лидер Улрих Зигмунд заяви, че води разговори с друга партия и с независими депутати с надеждата да поеме контрола над парламента, съобщава BBC.
