Тунис произвежда зехтин от близо три хилядолетия. Тази година страната се очаква да бъде вторият най-голям производител на зехтин в света. Въпреки това извън Тунис е почти невъзможно да откриете в супермаркетите бутилка, на която ясно да пише „тунизийски зехтин“.
За новото поколение независими производители това разминаване е резултат от модел, който отдавна е трябвало да бъде променен. Сред тях е Сара Бен Ромдан, основател на марката за органичен необработен зехтин „КАÏА“, която се опитва да докаже, че има и друг път.
„В Тунис казваме, че има повече маслинови дървета, отколкото тунизийци“, разказва тя пред CNN. „Всяко семейство има своя история със зехтина. Моето беше първото в страната, което го изнасяше за САЩ. Но за нас той е и чудото на баба – естествен лек за болести, средство за хидратиране на кожата и, разбира се, нещо, което прави храната по-вкусна.“
„За съжаление страната ни се е откъснала от тази дълбоко лична връзка със земята и нейните плодове.“
През сезон 2025/2026 г. 86% от износа на тунизийски зехтин е продаден на едро, за да бъде бутилиран под чужди марки, според местния производител OLYFO. Основните пазари са Испания, Италия и САЩ.
Така че не очаквайте непременно да видите надпис „Произведено в Тунис“. Голяма част от зехтина, изнесен на едро, се бутилира именно в тези страни и се смесва с местни масла.
Правилата на Европейския съюз позволяват на етикетите да се използват общи обозначения от типа „смес от зехтини с произход от Европейския съюз и с произход извън Европейския съюз“. В САЩ също може да бъде трудно да се разбере къде е внесен продуктът, къде е произведен и къде са били набрани маслините – а това могат да бъдат три различни места.
Според Бен Ромдан в резултат на този модел Тунис често е възприеман просто като евтин доставчик. Качеството на местния зехтин остава на заден план, а ролята на страната на световния пазар е подценявана.
„Нашият зехтин е един от най-добрите в света, а тези стереотипи са резултат от несправедливост, наложена ни от чужденци“, казва тя. „Исках марка като KAÏA да оспори това.“
Деколонизиране на търговията със зехтин
Сезонът 2025/2026 постави Тунис на второ място в света по производство на зехтин след Испания.
Тунизийският икономист Фадел Кабуб, автор на бюлетина Global South Perspectives и доцент в Denison University в Охайо, смята, че липсата на признание за тунизийския зехтин е свързана със „смекчената сила“ и квотите, наследени от постколониалния модел.
„Истинската конкуренция не е в отглеждането на маслини, а в контрола върху веригата на стойността“, казва той пред CNN. „Това идва от колониализма, който наложи разказ, продължаващ и до днес: от бивши колонии като Тунис се очаква да доставят евтини суровини, а не премиум продукти.“
Тунис е под френско управление от 1881 до 1956 г. и според Кабуб, въпреки седемте десетилетия независимост, това наследство продължава да влияе върху начина, по който тунизийското правителство и Европейският съюз управляват индустрията за производство на зехтин.
„Производството на зехтин е скъпо, а за фермерите е много трудно да получат вътрешно финансиране, защото земите обикновено са наследени от племена и нямат съвременни документи за собственост“, обяснява той.
При ограничени възможности за финансиране повечето тунизийски фермери продават реколтата си година предварително на италиански или испански купувачи на едро.
„Няма значение дали имаш най-добрата реколта в света – цената, която обикновено е ниска спрямо качеството и количеството на произведеното, вече е определена“, казва Кабуб.
Този модел, допълва той, поддържа бедността в селските райони на Тунис, където зехтинът е подценен, а сезонните работници – огромното мнозинство от които са жени – трудно успяват да се издържат от тази работа.
Условията могат да бъдат и смъртоносни. Работниците, които берат маслини, често са превозвани в камиони, предназначени за стоки и добитък, без елементарни мерки за безопасност. През последното десетилетие са регистрирани десетки инциденти и смъртни случаи с работници в селското стопанство, пътуващи в т.нар. „камиони на смъртта“.
Бен Ромдан е сред новата вълна независими производители, които се опитват да предложат алтернатива и да подобрят стандарта на живот. Сред тях са награждаваните Les Moulins Mahjoub, Triomphe de Tuccabor на BenIsmail’s и Domaine Fendri.
„Родена съм в Париж от тунизийски баща и сирийска майка. Израснах в Лондон, а прекарвах летата си в Тунис“, разказва тя.
„По време на Covid-19 почувствах нуждата да се върна към корените си. Това ме накара да инвестирам отново във вековните маслинови дървета – на повече от 100 години – които семейството ми отглежда вече пет поколения, и да произвеждам собствен зехтин – KAÏА.“
„По същество ние деколонизираме търговията със зехтин. Това послание е в основата на историята на тази марка и искрено се надявам то да вдъхнови нов местен модел.“
От тунизийските маслинови горички до гурме магазините по света
Само за пет години KAÏA, благодарение на висококачествените местни маслини Chemlali и силната история зад марката, достига до някои от най-престижните гурме магазини в света – La Grande Épicerie, Berrie, Causses и G. Detou в Париж, Selfridges и Harrods във Великобритания, концептуалния магазин Sabah в Ню Йорк и Monsieur Marcel в Лос Анджелис.
Марката се продава в около 100 гурме магазина и приблизително 50 ресторанта във Франция – сред тях ресторанти с препоръки от Michelin като Pluto, бистрото Café Les Deux Gares и ресторанти от групата Savoir Vivre. Това не включва обектите на KAÏA в бутикови хотели в Тунис.
Зехтинът KAÏA е скъп – 34,99 долара за 50 сантилитра в американските магазини – но според Бен Ромдан това ѝ позволява да предлага нещо различно.
Тя наема около 50 жени и им плаща същото възнаграждение като на мъжете – практика, която е рядкост в страната. Вместо евтин продукт за масов износ, тя се стреми да представи Тунис като производител на висококачествен зехтин.
Според нея интересът към подобен модел расте.
„Много е стресиращо и амбициозно“, признава Бен Ромдан. „Но съм изключително развълнувана да бъда част от този нов сектор за страната.“
