Барбара Картланд е продала около 750 милиона книги и е третият най-продаван автор в историята след Уилям Шекспир и Агата Кристи. И въпреки това днес трудно ще откриете нейна книга в книжарница.
Повечето хора, които си спомнят британската писателка, вероятно няма да започнат с литературните ѝ постижения. По-скоро ще си припомнят прословутата ѝ страст към розовото – особено пищните рокли в цвят на захарен памук, които се превръщат в нейна запазена марка.
Ще си спомнят и гъстите ѝ черни мигли, които тя не подчертавала със спирала, а с вакса за обувки, нанасяна с четка за зъби. Малкото куче, което почти неизменно носела под мишница. Твърдението, че приемала по 90 витаминни таблетки дневно. Или скандала си с писателката Джаки Колинс по телевизията на живо, когато нарекла книгите ѝ „зли“.
Барбара Картланд е била и мащеха на покойната принцеса Даяна – която самата е обичала романите ѝ.
Но зад ексцентричния образ стои жена, чиято кариера е много по-впечатляваща, отколкото предполага популярният стереотип.
Картланд е написала цели 723 книги през живота си – предимно исторически любовни романи за невинни млади героини, които покоряват сърцата на харизматични, но проблемни херцози, лордове и капитани.
И все пак, четвърт век след смъртта ѝ, именно жената зад книгите, а не самите романи, продължава да остава в обществената памет.
Майстор на личния бранд преди ерата на социалните мрежи
Голяма част от това се дължи на самата Картланд. Тя създава и контролира образа си десетилетия преди „личният бранд“ да се превърне в модерно понятие.
Когато карантинните ограничения ѝ попречили да вземе истинските си кучета на рекламно турне в САЩ, тя се появила публично с плюшено пекинезче под мишница, за да не наруши внимателно изградения си имидж.
Картланд карала журналистите да подписват декларации за освобождаване от отговорност и настоявала да одобрява текстовете от интервютата си.
Приживе имала трима официално одобрени биографи. Две от книгите се превърнали в откровени възхвални биографии, а третата била по-балансирана. Когато Картланд видяла ръкописа, оттеглила одобрението си и бързо публикувала собствена, значително по-стерилизирана версия на мемоарите си, за да отклони вниманието.
Нова биография на писателката, публикувана тази седмица, вероятно не би я зарадвала.
Авторът Матю Суийт получава пълен достъп до архивите ѝ благодарение на внучката ѝ Тара Маккуордъл. Той проучва дома Camfield Place, където Картланд живее от 50-те години до смъртта си.
„Има всички тези неща, които можете да кажете за Барбара Картланд – например, че е третият най-продаван автор на всички времена – които просто не съвпадат с културната памет за нея“, казва Суийт.
Според него би било добре Картланд да бъде запомнена с нещо повече от шега.
„Тя постигна нещо, което заслужава да бъде признато. Ако я отхвърлите, отхвърляте и всичките ѝ читатели – а имаше две следвоенни поколения, за които тя беше изключително важна“, посочва той.
Жена, живяла през целия XX век
Животът на Картланд обхваща почти целия XX век. Родена през 1901 г., тя преживява две световни войни, сексуалната революция от 60-те, женското освободително движение, избирането на първата жена за британски премиер и появата на интернет.
Само няколко месеца преди смъртта си през 2000 г. тя дори стартира собствен уебсайт.
Според Суийт един от ключовите моменти в живота ѝ се случва, когато е едва на две години. Тогава дядо ѝ по бащина линия се самоубива, след като фалира.
Смъртта му променя финансовото положение на семейството. Родителите на Барбара напускат големия си дом в Уорчестършър и започват много по-скромен живот. Баща ѝ се обръща към алкохола, докато майка ѝ Поли отчаяно се опитва да запази мястото им във висшето общество.
Това се превръща във важна част и от характера на самата Барбара. Като млада тя, въпреки липсата на средства, успява да се движи сред т.нар. Bright Young Things – младите представители на висшето общество на епохата.
От светски хроникьор до кралица на романтиката
Картланд започва кариерата си като светски хроникьор във вестник. През 1925 г. публикува първия си роман Jigsaw – история за млада жена, която напуска френското си училище-интернат и заминава за Лондон в търсене на любовта.
Ранните ѝ книги се различават от историческите романси, с които по-късно става известна. Действието им се развива в съвременността, а някои от произведенията ѝ за времето си са изненадващо смели.
Пиесата ѝ Blood Money от 1926 г. първоначално е забранена заради прекалено пикантното си съдържание.
Романът First Class Lady от 1935 г. включва героиня, направила незаконен аборт, заради което книгата е цензурирана в Ирландия.
А Dangerous Experiment от 1936 г. е сред малкото британски романи от епохата, които разглеждат надигащия се нацистки антисемитизъм.
Според д-р Ейми Бърдж, доцент по популярна литература в Университета на Бирмингам, част от ранните произведения на Картланд през 20-те и 30-те години са били истински новаторски.
„Аз им давам бягство“
Истинският разцвет на Картланд идва през 60-те, 70-те и 80-те години – златната ера на евтините масови издания.
Издателите търсят ръкописи, а Картланд е повече от готова да ги предоставя. Тя пише с почти невероятна скорост – по една книга на всеки две седмици.
„Единственият автор в света, който има 150 девственици, лежащи наоколо, бях аз“, казва самата тя.
По това време романите ѝ вече са почти изцяло исторически, най-често с действие през XIX век. Формулата е повтаряща се, но именно това е част от успеха.
„Повторението е успокояващо“, обяснява Бърдж. Според нея удоволствието от любовния роман е, че читателят знае, че историята ще завърши щастливо. Интересът е в това как героите ще стигнат до този край.
Читателките на Картланд до голяма степен са жени от работническата класа.
„Продавам милиони меки корици на жени, които приемат валиум, защото реалният им живот е ужасен. Те не искат да четат за кухнята – могат да я гледат всеки път, когато белят картофи. Аз съм тяхното бягство. Давам им блясък, красиви дрехи и прекрасни внимателни мъже, за които те копнеят“, казва Картланд.
Сред читателите ѝ обаче не са само домакини. На известна снимка е запечатана тийнейджърката Даяна Спенсър, която чете нейна книга.
Връзката между двете по-късно става семейна. Дъщерята на Картланд – Рейн – се омъжва за бащата на Даяна, граф Спенсър, през 1976 г. Така писателката се доведена баба на бъдещата принцеса.
Живот, пълен с противоречия
Пикът на популярността на Картланд съвпада с възхода на феминизма от втората вълна – движение, към което тя не крие отрицателното си отношение.
Чувството е взаимно. В книгата си The Female Eunuch писателката и феминистка Жермен Грийр определя творчеството на Картланд като форма на „стерилна самоизмама“.
Матю Суийт обаче смята, че романите ѝ трябва да бъдат разглеждани в контекста на епохата.
Докато 60-те години днес често се свързват с идеята за „разкрепостеното общество“, огромен брой хора не са приемали тези промени. Според него Картланд е дала глас именно на жените, които не са се идентифицирали с феминизма от 60-те и 70-те години и са искали нещо различно.
И точно затова, смята той, историята на Барбара Картланд не бива да бъде отхвърляна като обикновена ексцентрична страница от миналото.
