На 25 септември 1940 г. над Добрич отново се развява българският трибагреник. По улиците на града има хора, които плачат, други се прегръщат, трети просто стоят безмълвно и гледат. След 27 години на румънска власт Южна Добруджа се връща в пределите на България.
Това не е просто денят, в който войниците преминават през границата. Това е денят, в който един град си връща името, паметта и усещането, че отново принадлежи на държавата, с която е свързвал съдбата си.
Днес тази дата е Денят на Добрич. Но зад празника стоят войни, погроми, преселения, дипломатически битки и една от най-кървавите страници в историята на Добруджа - Добричката епопея.
Градът, който сменя името си, но не и паметта си
Добрич не винаги е бил Добрич. През османската епоха градът е известен като Хаджиоглу Пазарджик. След Освобождението старото име постепенно отстъпва място на ново. С княжески указ от 19 февруари 1882 г. градът е преименуван на Добрич – в чест на средновековния владетел Добротица, управлявал Добруджанското деспотство през XIV век.
Името не е случайно. То връща града към средновековната история на Добруджа и към владетеля, чието име остава трайно свързано с тази земя.
Добротица е един от най-значимите владетели на средновековна Добруджа. При него княжеството се утвърждава като самостоятелен политически и икономически център. Така градът получава име, което не просто обозначава място върху картата. То е връзка с българското Средновековие.
Но само три десетилетия по-късно историята обръща посоката.
1913 година - когато границата разкъсва Добруджа
След Междусъюзническата война през 1913 г. Южна Добруджа е откъсната от България и включена в Румъния. След Първата световна война това положение е потвърдено с Ньойския договор от 1919 г.
За Добрич започва дълъг период на румънска власт. Градът вече е част от друга държава, а българското население постепенно се изправя пред натиск, административни ограничения и политика на промяна на обществения и културния облик на региона.
Но паметта не се преименува. Добрич остава един от центровете на българското национално самосъзнание в Южна Добруджа. А когато през 1916 г. войната отново достига границите на града, съдбата му се превръща в част от голямата битка за националното обединение.
Три дни огън - Добричката епопея
Септември 1916 г. Първата световна война бушува в Европа. В Добруджа започва настъплението на българската армия срещу румънските и руските войски.
Между 5 и 7 септември край Добрич се разгарят жестоки сражения. Градът се превръща в бойно поле.
Българските части са подложени на тежък натиск. Сред командирите, чието име остава завинаги свързано с тази битка, е генерал-лейтенант Иван Колев – легендарният командир на българската конница, наричан по-късно „Спасителят на Добрич“. Три дни Добрич е на ръба.
Оръдията гърмят. Конницата атакува. Пехотата държи позиции. Градът чака да разбере какво ще бъде утрешното утро.
И то идва с българска победа. Добрич е спасен от превземане, а Добричката епопея остава в историята като едно от големите сражения на българската армия през Първата световна война.
Цената обаче е страшна. Във Военното гробище в Добрич днес почиват повече от 3000 воини от различни националности и вероизповедания. Самото гробище се превръща в един от най-силните символи на паметта за битката – място, където победата и човешката трагедия стоят една до друга.
Отново румънска граница
Историята обаче не завършва през 1916 г. След края на войната Южна Добруджа отново е предадена на Румъния. Добрич отново остава отвъд българската граница. Следват години на надежда, протести, дипломатически усилия и болезнени раздели.
А през 1940 г. идва моментът, който поколения добруджанци чакат.
Крайова – седем дни преди свободата
Лятото на 1940 г. Европа вече е потънала във Втората световна война. Франция е паднала, Германия доминира континента, а Румъния е под огромен международен натиск.
България и Румъния започват преговори. На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписана спогодбата, която променя съдбата на Добруджа. Румъния се съгласява да върне на България Южна Добруджа. Предвиден е и обмен на населението между двете части на областта.
Документът е подписан. Но хората още чакат. Защото една граница може да бъде променена с мастило, но градът трябва да бъде предаден на практика. Това става на 25 септември.
Денят, в който войниците влизат в Добрич
25 септември 1940 г. Българските войски влизат в Добрич.
След години на румънска власт градът отново е в пределите на България. Официалната история на общината посочва именно тази дата като момента, от който започва новата страница за града, и затова 25 септември е избран за негов празник.
Представата за този ден не може да бъде побрана в официален протокол. По улиците се събират хора. Български знамена се появяват навсякъде. След години на чакане войниците вече не са просто армия, която преминава през един град. Те са знак, че границата отново е там, където хората са я чакали.
За едни това е освобождение.
За други – завръщане.
За трети – сбъдване на мечта, която са носили цял живот.
Именно затова 25 септември има толкова силен емоционален заряд за Добрич.
Но градът отново губи името си
Историята има иронична жестокост. Добрич се връща в България през 1940 г., но само девет години по-късно отново губи името, което е носил от XIX век.
След установяването на социалистическия режим в България започва вълна от преименувания на градове в чест на съветски политически и военни фигури.
На 20 октомври 1949 г. с Указ №871 на Президиума на Народното събрание Добрич е преименуван на Толбухин. Указът е обнародван на 25 октомври.
Името идва от съветския маршал Фьодор Толбухин, командващ Трети украински фронт, чиито войски навлизат в България през септември 1944 г. Така един град, наречен в чест на средновековния владетел Добротица, започва да носи името на съветски маршал. През 1946 г. Толбухин е обявен за почетен гражданин на Добрич, а след смъртта му през 1949 г. градът получава неговото име.
За хората обаче старото име не изчезва. То остава в разговорите, в семейната памет.
1990-а – Добрич си връща името
Демократичните промени след 1989 г. носят и възстановяване на историческите имена. На 19 септември 1990 г. президентът Желю Желев подписва Указ №87, с който старото име Добрич е възстановено. Указът е обнародван на 25 септември – точно на датата, която вече носи паметта за завръщането на Южна Добруджа към България.
И в това има особен знак на историята.
На 25 септември 1940 г. градът се връща в България.
На 25 септември 1990 г. България официално вижда отново името Добрич върху държавните документи.
Затова празникът на града е не просто дата от календара. Той е събрана в един ден памет за границата, войната, победата, загубата, завръщането и името.
