Летище Русе, онзи дълго мълчащ инфраструктурен гигант край Щръклево, отново влиза в дневния ред на държавата. В Министерството на транспорта и съобщенията се проведе ключова среща между министър Георги Пеев, заместник-министър Христина Велинова и кмета на Русе Пенчо Милков - разговор, който поставя началото на реален план за възстановяване на търговските полети. След години на колебания, неуспешни концесии и пропуснати възможности, идеята за рестарт най-сетне получава конкретни очертания.
Моделът "минимални инвестиции - максимален ефект"
В центъра на дискусията стои концепцията за възстановяване на летището без тежки и скъпи инфраструктурни проекти. Русе разполага с писта от 2500 метра, сграден фонд, терминал, LED система за осветяване и достатъчно площ за развитие. Според направените разчети летището може да започне да приема търговски полети с ограничени първоначални вложения, а очакваният пътникопоток в първите години е между 70 000 и 80 000 души годишно.
Това е модел, който вече се прилага успешно в редица европейски регионални летища - бърз старт, последван от постепенни подобрения според реалния интерес на авиокомпаниите. Русе има потенциал да повтори този сценарий.

Русе като нов транспортен център на Северна България
Кметът Пенчо Милков подчертава, че възстановяването на полетите е не просто транспортен проект, а стратегическа стъпка за икономическото развитие на региона. Русе е най-големият град по поречието на Дунав в България, с индустриален подем, нови търговски зони и засилен интерес от инвеститори. Летище на 20 километра от града би променило бизнес картата на целия регион.
Достъпността е ключът: полети до София, до шенгенски дестинации, до регионални хъбове като Букурещ, Клуж, Солун или Истанбул могат да превърнат Русе в естествен възел за търговия, туризъм и логистика.
Процедурите, които ще отключат небето
По време на срещата бяха разгледани конкретните административни стъпки. Вътрешните и шенгенските направления позволяват облекчен режим на обслужване, което ускорява процеса. Полетите извън Шенген обаче изискват допълнителен граничен и митнически контрол - задача, която трябва да бъде решена съвместно от държавата и общината.
До края на октомври ще се проведе експертна среща с авиокомпании, които да представят своите изисквания и да се уточни последователността на действията. Това е първата реална стъпка към подписване на договори и обявяване на първите линии.
Летище с история, която чака продължение
Летище Русе е построено през 1967 г. като военно съоръжение, а по-късно се превръща в граждански аеропорт с редовни полети до София и сезонни международни линии. Новата му сграда, проектирана от арх. Йордан Бояджиев, е завършена през 70-те години и дълго време е била символ на модерността в региона.
Гражданските полети са прекратени през 1991 г., а военните – през 2000 г. След серия от административни трансформации летището става собственост на Община Русе през 2015 г. През 2021 г. се появи надежда за възстановяване на линията Русе–София чрез GullivAir, но проектът не се реализира. Днес летището е на концесия при „Еърпорт Русе“ и приема малки самолети, включително машини за борба с градушките.
Сега обаче се очертава най-сериозният опит за рестарт от десетилетия.
Дунавският коридор – голямата картина
Паралелно с темата за летището, на срещата е обсъдено и развитието на транспортния коридор по Дунав – ключов елемент от европейската транспортна мрежа. Поддържането на корабоплаването чрез драгажни дейности, модернизацията на пристанищата и развитието на фериботните връзки са част от общата стратегия за превръщане на Русе в силен логистичен център.
Комбинацията от модерно летище, активен речен транспорт и развиваща се индустриална зона може да позиционира Русе като най-динамичния град в Северна България.
Русе се събужда
След години на тишина летище Русе отново влиза в играта. Ако планът бъде изпълнен, небето над Щръклево ще се отвори за търговски полети, а градът ще получи инфраструктурен тласък, който може да промени икономическата му траектория.
Русе не просто рестартира летището си. Русе рестартира бъдещето си.





















