Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения вече не са изолирани природни аномалии, а свидетелстват за системна промяна на климатичния режим в България. Страната ни се справя слабо с противодействието на климатичните промени, които вече са свързани с хиляди смъртни случаи и сериозни икономически загуби.
Само преките щети от сушите и горещините през 2025 г. се оценяват на над 1 млрд. евро. Това се равнява приблизително на 1% от брутния вътрешен продукт на страната или на около 140 евро на човек.
Данните са част от новия доклад „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“. Той е координиран от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е изготвен от интердисциплинарен екип от водещи български изследователи, съобщава БТА.
Учените предупреждават, че горещите вълни, продължителните суши и внезапните наводнения трябва да бъдат разглеждани като прояви на по-мащабна трансформация на климата в страната.
България е едва 50-а от 64 държави
Според индекса за представяне в борбата с климатичните промени CCPI за 2025 г. България заема 50-о място сред общо 64 държави.
Мерките на страната по отношение на емисиите на парникови газове са оценени като слаби, а климатичната политика и енергопотреблението – като много слаби. Средна е оценката единствено при използването на възобновяеми енергийни източници.
България се затопля по-бързо от средното за света
Страната ни се намира в един от климатичните „горещи пунктове“ на Югоизточна Европа.
Средната годишна температура в България през периода 1991–2020 г. е била с около 0,8 градуса по Целзий по-висока в сравнение с периода 1961–1990 г. Затоплянето е най-силно изразено през летните месеци и в Северна България.
Прогнозите показват, че броят на горещите дни и нощи може да нарасне от сегашните около 10–20 до 50–60 до края на века, независимо от разглеждания климатичен сценарий.
Променя се и начинът, по който вали.
Общото количество валежи през годината остава сравнително стабилно, но все по-рядко се наблюдават слаби и умерени дъждове за сметка на повече проливни и потенциално опасни валежи.
Екстремните валежи по Черноморието са скочили с до 75%
Особено тревожни са данните за Източна България и Черноморието. След 1991 г. честотата на екстремните валежи там се е увеличила с 60 до 75%.
Учените установяват и нов сезонен модел – по-сухо лято, последвано от концентрация на значителни количества валежи през есента. Именно тази комбинация е сред предпоставките за зачестяващите внезапни наводнения.
Според авторите на доклада бедствията в Карловско през 2022 г., Царево през 2023 и 2025 г. и Елените през 2025 г. представляват реални проявления, съответстващи на прогнозите на климатичните модели.
Горещините вече вземат хиляди жертви
България е сред европейските държави, които са най-силно засегнати от екстремните горещини.
През 2023 г. високите температури са били свързани с 1670 смъртни случая. Това означава 229 смъртни случая на един милион души население – показател, който поставя България на второ място в Европа.
Особено уязвими са възрастните хора. Смъртността, свързана с горещините, сред хората над 65 години се е увеличила с повече от 150% спрямо периода 1990–2000 г.
Прогнозите за следващите десетилетия са още по-сериозни.
При неблагоприятен сценарий с високи емисии броят на смъртните случаи, свързани с горещото време, може да достигне 3463 годишно през периода 2071–2099 г., при около 1150 понастоящем.
При ограничаване на емисиите прогнозният брой би могъл да бъде задържан до около 1742 смъртни случая годишно.
Климатичните промени удрят и икономиката
Последиците вече се измерват не само с температури, валежи и човешки животи, но и с огромни финансови загуби.
Щетите идват пряко от суши, горещини, наводнения и пожари, но имат и дългосрочен ефект върху производителността на икономиката, държавните финанси, инфраструктурата, енергетиката и благосъстоянието на домакинствата.
Според оценка на Европейската агенция по околна среда, цитирана в доклада, при липса на допълнителни мерки за адаптация България може да натрупа икономически загуби, достигащи между 1% от БВП при оптимистичния и 3,5% при песимистичния сценарий.
