Прекарайте един ден в разглеждане на Токио и има голяма вероятност в един момент да се окажете с празна чаша от кафе в ръка, опаковката от яйчен сандвич от 7-Eleven в чантата и с все по-голямо недоумение. Япония е прочута с почти маниакалната си чистота – тогава защо сякаш няма къде да изхвърлите нищо?
Това е добре познато раздразнение за туристите и тема, породила безброй видеоклипове в социалните мрежи, в които объркани посетители обикалят безупречно чистите улици в търсене на кошче за боклук.
Отговорът обаче е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.
„Това е сложна смесица от исторически процеси, икономически явления, политически събития и различните начини, по които те влияят върху решенията и поведението на хората“, казва Ейко Маруко Синиауър, професор по история в Williams College и автор на книгата Waste: Consuming Postwar Japan.
Денят, след който кошчетата започват да изчезват
Япония невинаги е била страна почти без обществени кошчета. Синиауър посочва март 1995 г. като един от големите повратни моменти.
Тогава членове на култа „Аум Шинрикьо“ пускат отровния газ зарин в три линии на токийското метро по време на сутрешния час пик. При атаката загиват 14 души, а хиляди са ранени.
След атентата властите запечатват или премахват множество кошчета за боклук като мярка за предотвратяване на терористични нападения.
Последвалите терористични атаки по света, включително тези от 11 септември в САЩ, допринасят тези мерки да останат в сила. Три десетилетия по-късно обаче съображенията за сигурност сами по себе си не могат да обяснят защо толкова малко кошчета са се върнали по японските улици – нито защо страната продължава да бъде толкова забележително чиста.
Има и много практична причина – парите
Разходите и практичността също са част от отговора.
От началото на XXI век някои общини съзнателно намаляват броя на кошчетата по улиците, обяснява Ая Йошида от японския Национален институт за екологични изследвания. Целта е хората да бъдат насърчавани да отнасят отпадъците си вкъщи.
„В Киото например броят на уличните кошчета е намален с повече от половината от 2011 г. насам, след като проблеми като изхвърлянето на битови отпадъци в тях и натрупването на боклук около кошчетата увеличиха разходите за тяхната поддръжка и управление“, казва Йошида.
Тогава идва логичният въпрос: ако няма кошчета, защо няма и боклуци по улиците?
Йошида предупреждава чистотата в Япония да не се обяснява единствено с някакво уникално японско чувство за ред и чистота. Според нея чистите улици са резултат и от дългогодишна целенасочена политика.
„В продължение на десетилетия общините инвестират в кампании срещу изхвърлянето на отпадъци на улицата, обществено образование, почистване на улиците и мерки в градската среда, предназначени да възпират замърсяването“, казва тя.
И днес официалните правила в Шинджуку например забраняват изхвърлянето на боклук на обществени места, а в определени зони около гарите нарушителите могат да бъдат глобявани.
Японското правило: не причинявай неудобство на другите
Обществените норми също имат значение.
Една от тях е meiwaku o kakenai – идеята, че човек трябва да избягва да причинява неудобство или неприятности на останалите.
Роля играят и всекидневните навици. Храненето в движение е сравнително необичайно в Япония, затова хората произвеждат и по-малко отпадъци, докато са навън.
„Когато се замисля за собственото си ежедневие, не съм сигурна колко много боклук всъщност се генерира по пътя от дома до работата и обратно“, казва Синиауър.
„Има и по-малко възможности да се създават отпадъци по време на пътуване, тъй като в Япония е необичайно да се яде, докато вървиш или докато пътуваш във влак.“
За туристите, разбира се, градът изглежда съвсем различно.
Те прекарват дълги часове в разглеждане на забележителности, купуват напитки, закуски и храна от популярните магазини и много по-често се оказват с куп отпадъци в ръце, без да виждат очевидно място, където да ги изхвърлят.
Туристите първо се ядосват, после свикват
Липсата на леснодостъпни кошчета първоначално може да бъде едновременно объркваща и дразнеща за туристите, казва работещата в Япония екскурзоводка Джунко Йокоо.
Но според нея много от посетителите бързо се приспособяват.
„В началото гостите ми често се оплакват от липсата на достъпни кошчета за боклук, но същевременно им харесва да виждат улици без отпадъци и постепенно възприемат нагласата „когато си в Токио, прави като токийците“, казва тя.
И това действително е съветът, който властите в Шинджуку дават на туристите: опаковките от храна и напитки да бъдат изхвърляни в магазина, откъдето са купени, или да бъдат отнесени обратно в хотела и сортирани.
Кошчета все пак има – ако знаете къде да ги търсите
Въпреки впечатлението на туристите, кошчетата не са изчезнали напълно. Просто трябва да знаете къде да ги намерите, отбелязва Синиауър.
На железопътните гари все още има кошчета, често прозрачни и разположени близо до турникетите, където могат да бъдат наблюдавани от служители или охранителни камери.
