Столицата на Севт III била разкопана почти изцяло, преди водите на „Копринка“ да скрият улиците, двореца и светилищата й
Под спокойната повърхност на язовир „Копринка“ край Казанлък лежи цял град. Там има улици, площади, крепостни стени, основи на дворец и домове, в които преди повече от 2300 години са живели хората на тракийския цар Севт III. Севтополис е открит случайно, проучен почти изцяло и след това потопен в името на строителството на язовира. Около 70 години по-късно една от най-ценните тракийски столици остава невидима - истинска българска Атлантида.
Археолозите получили само няколко години
Историята започва през 1948 г., когато работата по бъдещия язовир „Георги Димитров“, днешния „Копринка“, разкрива зидове край старото корито на Тунджа. Това, което първоначално изглежда като поредния древен обект, скоро се превръща в археологическа сензация.
Започват спасителни разкопки под ръководството на проф. Димитър П. Димитров, а в проучванията ключово участие има и проф. Мария Чичикова. Работата продължава от 1948 до 1954 г. и позволява градът да бъде изследван в необичайно голяма цялост преди окончателното му заливане. Историческият музей „Искра“ в Казанлък и ЮНЕСКО определят проучването на Севтополис като изключително важно за познанията ни за тракийската цивилизация.
Археолозите обаче работят срещу часовника. Язовирът трябва да бъде построен, а намирането на древната столица не променя големия държавен инфраструктурен проект. Резултатът днес звучи почти невероятно - археологията успява да документира един древен град, след което същият град отново изчезва. Само че този път не под земята. Под вода.
Именно благодарение на онези разкопки днес можем сравнително подробно да възстановим как е изглеждал Севтополис и как са живели неговите обитатели.
Севт III не оставил града да расте хаотично
Севтополис възниква в последната третина на IV век пр.н.е., във времето на Севт III. Името му не е известно от античните литературни автори - археолозите разбират как се е наричал едва след намирането на голям надпис в царския комплекс. Самото название следва добре позната за епохата практика владетелят да даде собственото си име на новия град.
Той не прилича на селище, което бавно се е разраствало къща след къща. Севтополис е планиран предварително. Разпростира се върху около 50 декара и има формата на неправилен петоъгълник. Крепостната му стена е приблизително 890 метра дълга и около 2 метра дебела. Основата е изградена от камък, докато горната част е използвала кирпич и дървени елементи. Стените са подсилени с правоъгълни кули и бастиони.
Самото местоположение също работи за защитата. Древната река Тонзос, днешната Тунджа, и неин приток ограждат терена от няколко страни.
Вътре обаче има не лабиринт от случайни улички. Застрояването следва принципите на ортогоналното градоустройство, познато от елинистичния свят. От две основни порти започват главни улици, които се пресичат при централния площад. По-малките улици са подредени спрямо тях и разделят града на квартали.
Тъкмо тази картина е сред големите изненади, които Севтополис дава на науката. Пред археолозите се появява столица с ясна градска организация, обществени пространства, укрепления, представителна архитектура и инфраструктура.
Имало е дори канализация. Няколко кладенеца осигурявали прясна вода, а система отвеждала отпадъчните води. Покрай вътрешната страна на крепостните стени минавала отделна улица. Съществуват и данни за възможна трета порта към реката, което поражда предположението, че градът може да е разполагал и с пристан.
Зад втора стена живеел самият владетел
Най-високата и защитена част на Севтополис била запазена за царската власт. Там се издигала цитадела, отделена от останалия град със собствена крепостна стена и кули. През монументален вход се стигало до вътрешен двор, а в дъното му се намирала представителната сграда, определяна като резиденция на владетеля.
Това не е бил скромен дом на племенен вожд. Археолозите откриват голямо преддверие, вероятно оформено с колонада, тържествена зала и жилищни помещения. Стените били покрити с декоративна мазилка и оцветяване, следващи модата на елинистическия свят. Запазени основи на стълба подсказват, че част от сградата вероятно е имала и втори етаж.
Но дворецът вероятно е изпълнявал и религиозни функции. И точно там през 1953 г. археолозите намират един от най-важните документи от града - мраморна плоча с голям надпис на старогръцки. Той се отнася до клетвено задължение, свързано с Береника и нейните синове и с човек на име Епимен. За историята значението му е огромно, защото именно документът помага градът да бъде идентифициран като Севтополис и хвърля светлина върху неговите институции и религиозен живот.
От текста става ясно, че тук има агора и светилище на Дионис, както и храм на Великите богове, свързвани със самотракийския култ. Същият документ споменава и Кабиле, което показва връзките между важните политически центрове на Тракия. Така една мраморна плоча връща на потъналия град собственото му име.
В домовете горели необикновени олтари
Севтополис разказва не само за царя. Може би още по-интересни са следите от хората, които са живели зад крепостните стени. Къщите са организирани около вътрешни дворове и използват архитектурни модели, познати от гръцкия свят. Основите са каменни, нагоре стените продължават с кирпич и по-леки конструкции, а покривите са покрити с керемиди. Открити са различни типове домове - включително с покрит портик и с помещения, подредени около централен двор.
Почти във всяко жилище обаче има нещо много по-характерно. В главното помещение археолозите намират глинени култови огнища - есхари. Те често са богато украсени и вероятно са били свързани с домашни религиозни обреди. Така зад привидно елинистичните фасади се появява местният тракийски свят.
Същата смес между двете култури се вижда навсякъде. Севтополис възприема градоустройство, архитектура и предмети от елинистическата традиция, но запазва местни вярвания и обичаи. Именно това го прави толкова ценен. Градът показва как тракийската аристокрация приема част от културата на гръцкия свят, без просто да престане да бъде тракийска.
Търговията също е била оживена. Сред находките има амфори и керамика от Тасос, Синопе, Родос и Хиос, както и други вносни стоки. Откриват се монети на македонски владетели като Филип II, Александър III, Касандър и Лизимах, наред с емисиите на различни антични градове.
Севт III има и собствено династическо монетосечене. Монетите му са разпространени главно в територията, която е контролирал, и дават на археолозите още един начин да проследят политическото и икономическото влияние на владетеля.
Столицата живяла само няколко поколения
Всичко това продължава изненадващо кратко. Севтополис процъфтява от последната четвърт на IV до средата на III век пр.н.е., макар да има следи от живот и малко след това. Тоест разцветът на столицата се събира приблизително в живота на няколко поколения.
Археологическите свидетелства говорят за насилствен край. Градът е нападнат и разрушен, а намерените каменни снаряди свидетелстват за използване на обсадни машини.
После природата довършва онова, което войната е започнала. Наноси от Тунджа постепенно покриват останките с пясък и чакъл. Именно това помага голяма част от основите да оцелеят до XX век. Получава се необикновен исторически кръг. Реката първо помага да бъде запазен градът. После модерният човек прегражда същата река и отново го скрива.
Само на няколко километра от потопената столица обаче постепенно е открит нейният свят на мъртвите. В Долината на тракийските царе археолозите проучват стотици могили и великолепни гробници. Сред тях е Голяма Косматка, която се свързва със самия Севт III. Там са намерени предмети с името му и прочутата бронзова глава на владетеля. ЮНЕСКО разглежда тези паметници като части от царския некропол, свързан със Севтополис.
Така днес може да се влезе в гробния комплекс, свързван със Севт, да се видят негови предмети в музей и да се върви из земята на някогашното му царство. Но не и по улиците на столицата му.
Мечтата градът да излезе от водата не е изчезнала
През 2005 г. архитект Жеко Тилев предлага дръзко решение - Севтополис да бъде ограден с огромна пръстеновидна стена вътре в самия язовир. Водата от вътрешността да бъде изпомпана, руините да бъдат разкрити, укрепени и превърнати в музей на открито.
Предвижданият пръстен е с диаметър около 420 метра и обиколка приблизително 1,3 километра. До своеобразния остров посетителите трябва да стигат с лодки, след което да слизат надолу към древния град. Проектът получава сериозно обществено внимание и през 2009 г. възможностите за реализацията му са разглеждани от междуведомствена работна група.
Голямата идея обаче и до днес не е реализирана. Севтополис продължава да лежи под „Копринка“, докато Казанлък развива останалата част от наследството на тракийските владетели. През 2026 г. на самия бряг на язовира отново се провежда фестивалът „На брега на древния Севтополис“, част от Празниците в Долината на тракийските царе.
Това прави историята му още по-особена. За разлика от Помпей или Ефес човек не може да застане на главната улица, да докосне стената на дворец или да прекоси древния площад. Всичко е там. Просто над него има милиони кубически метри вода…
