Най-великото българско изобретение на ХХ век е живо и продължава да се произвежда и търси. Чушкопекът е гордостта на една семейна фирма от Генерал Тошево.
Половин век след появата си прочутият уред, който изумява цял свят, не е останал в миналото. Напротив – родната компания не само продължава да го произвежда. Но и инвестира в нови технологии, за да увеличи производството му.
„Скития 1 ГТ“ е сред предприятията, които показват, че някои от най-разпознаваемите български продукти могат да оцелеят във времето, ако към традицията се добави технология.
Компанията работи като самостоятелно семейно предприятие от 2002 г., но историята на производството й започва още през 1986 г. Днес в Генерал Тошево се правят скари, електрически скари, барбекюта, поялници, парти грилове и, разбира се, чушкопеци.
Продукцията стига не само до българските магазини. Част от нея се изнася за европейски пазари, сред които Германия, Испания и Великобритания.
А сега производството е ускорено - с цели 30%, предаде Дарик Бизнес Ревю, позовавайки се на Историята на компанията, която е част от кампанията „Истории от Добрич: малки проекти, голямо значение“ на Областен информационен център - Добрич.
Европейски пари ускориха уреда
С подкрепата на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и Местната инициативна група „Балчик – Генерал Тошево“ предприятието инвестира в ново оборудване.
В производството влиза пещ за изпичане и цялостен конвейер за нанасяне и изпичане на покритията върху детайлите за чушкопеци и скари.
Ефектът не е само в скоростта.
Новата технология подобрява условията на труд, намалява физическото натоварване на работниците и прави производствения процес по-чист. Материалът, който се нанася върху детайлите, вече може да бъде използван повторно, вместо да се превръща в отпадък.
А производственият капацитет при пълно натоварване на машините се увеличава с около 30 процента.
Така един уред, роден в гараж преди повече от половин век, днес минава през модерна производствена линия.
И това всъщност е най-интересната част от историята.
Всичко започва в едно гаражче
Каква е историята на чушкопека? Годината е 1974-а. Мястото е Велико Търново. Малка работилница на улица „Балванска битка“, която днес носи името „Освобождение“. Там майсторът Дочо Дочев и синът му изработват първия прототип на уреда по чертежи на инженер Николай Пиперков, работил във великотърновското предприятие „Вакуумтерм“. Това е версията, която се подкрепя от свидетелства на хора, участвали в последвалото производство.
И тук започва една от любопитните загадки около българското изобретение.
За автор на чушкопека през годините е посочван и инженер Велизар Стоилов. Според свидетелства, цитирани от БНТ и други източници, обаче неговият екип се включва на по-късен етап, когато вече съществуващият уред трябва да бъде технически оформен така, че да отговаря на изискванията на БДС и на Инспекцията по охрана на труда.
Затова около чушкопека и днес има спор кой точно трябва да бъде наречен негов „баща“.
Но едно е безспорно - първият прототип се ражда във Велико Търново през 1974 г.
Един цилиндър променя есента
Първият чушкопек е далеч по-прост от днешните модели. Представлява цилиндричен корпус с кухина, в която се поставя една чушка. Около нея работи електрически нагревател. Няма огън. Няма пушек. Няма нужда от голям двор.
Само включваш уреда, поставяш чушката и чакаш. Тъкмо тази простота се оказва гениалната част.
Защото българската традиция на печене на чушки е много по-стара от чушкопека. В селските къщи чушките се пекат върху огнища, тенекии и специални приспособления. После идва градът.
Апартаментите стават все повече, дворовете – все по-малко, а зимнината не изчезва.
И тогава чушкопекът прави невъзможното. Пренася селото в панелния блок.
От 12 лева до списъци с чакащи
Първоначално уредът е единичен и струва 12 лева. След това се появяват двойните и тройните модели. Прочутият „Мерцедес“ получава името си заради формата на разделителните пластини.
Търсенето става толкова голямо, че производството трудно смогва. Правят се списъци с желаещи уреда. Хората чакат с месеци, за да се сдобият с чушкопек. Интерес към него има и извън България, включително от съседни държави.
В началото обаче производителите имат сериозни технически проблеми. Нагревателите прегарят, емайлирането на корпуса не винаги се получава добре и уредът трябва да бъде усъвършенстван. Именно в този процес се включват и специалистите, които разработват необходимата техническа документация и правят машината годна за серийно производство.
От гаража чушкопекът постепенно стига до промкомбината във Велико Търново.
А после - до почти всяка българска кухня.
Уредът, който победи мобилния телефон
Десетилетия по-късно идва моментът, в който чушкопекът получава най-неочакваната си титла. В края на 2009 г. БНТ провежда националната кампания „Българските събития на ХХ век“. В категорията „Революция в бита“ зрителите трябва да изберат кое е най-значимото битово достижение на столетието.
Конкуренцията изглежда непобедима. Електричеството. Автомобилът. Телевизорът и радиото. Мобилният телефон.
И срещу тях – един метален цилиндър, предназначен да пече чушки.
Резултатът е почти комичен. Чушкопекът печели с 25,51 процента от гласовете. Електричеството остава второ с 16,17 процента, телевизията и радиото са трети с 13,44 процента, а мобилният телефон получава 10,25 процента.
Така българите сами коронясват чушкопека за своята битова революция. Не защото е по-сложен от телефона.
А защото е по-близо до живота им.
Защо точно чушкопекът?
Отговорът може би се крие в една дума – памет. Чушкопекът не е просто електрически уред. Той е машина за запазване на традиция. Преди него печенето на чушки е свързано с двора, огъня, дима, есенната работа и голямото семейство. След него същият ритуал влиза в апартамента.
Българинът може да няма двор. Но има чушкопек.
Може да няма огнище. Но пак пече чушки. Тъкмо това превръща уреда в символ на пренасянето на селската традиция в градския живот.
Има и нещо още по-българско. Уредът не е създаден, за да промени света.
Създаден е, за да спести време на домакинята. А понякога точно от малките битови решения се раждат големите истории.
От чушките до патладжана – и дори до изкуството
С времето българите доказват, че чушкопекът има много повече приложения, отколкото са предполагали неговите създатели. Тройният модел може да работи и с патладжани, а уредът намира необичайни приложения извън кухнята.
Според архивния материал на БНТ художници са използвали чушкопек за изпичане на емайлови миниатюри, а скулптор дори го е пригаждал за работа с метал. Така „машината за чушки“ постепенно се превръща в част от българската битова култура.
Половин век по-късно пак се прави
Днес чушкопекът вече не е единствената възможност за печене на зеленчуци. Има фурни, грилове, електрически скари, модерни уреди за готвене.
Но той оцелява. В Генерал Тошево семейната фирма „Скития 1 ГТ“ продължава да произвежда чушкопеци и скари. Компанията е регистрирана в началото на 2000-те, а днес е утвърден производител на малки домакински електроуреди. Иронията е прекрасна. Докато светът сменя телефоните си през две години, българинът продължава да пази чушкопека с десетилетия.
А сега старият уред получава и нов живот – с модерно производство, европейско финансиране и технологии, които увеличават капацитета с около една трета. Защото някои изобретения не остаряват.
Те просто чакат септември. И когато първата червена капия цъфне върху нагревателя, отново започва онзи аромат, който няма нужда от GPS, интернет или мобилна мрежа, за да покаже къде си - в България.
