1902 година. На пристанището в Бомбай се готви необикновено отплаване. На борда на нов параход се товарят хиляди килограми храна, индийска пръст, религиозни предмети и два огромни сребърни съда, пълни със свещена вода от Ганг. Двадесет и четири брахмански свещеници предварително пречистват кораба, а в него са построени шест отделни кухни. Всичко това е необходимо за един човек - махараджа Савай Мадхо Сингх II, който трябва да стигне до Лондон за коронацията на Едуард VII, без според вярата си да се завърне у дома ритуално осквернен. Историята звучи като легенда, но е подробно описана в хрониката на пътуването, издадена през 1922 г.
Поканата, която трудно се отказва
Мадхо Сингх II управлява Джайпур от 1880 до 1922 г. Той е влиятелен индийски владетел, лоялен към британската корона, но едновременно с това е известен със стриктното си придържане към традиционните индуистки обичаи. Историческата биография на махараджата от Хануман Шарма го описва като човек от „стария тип“, който предпочитал местните обичаи и индийското облекло пред подражанието на британците. Историкът Вибхути Сачдев отбелязва, че дори приятелството му с британската власт не го карало да приема с лекота западния начин на живот. Затова поканата да присъства на коронацията на Едуард VII го поставя пред огромен проблем.
За част от ортодоксалните индуисти прекосяването на океана означавало преминаване през т.нар. кала пани - „черните води“. В края на XIX и началото на XX век това все още можело да бъде възприемано като нарушение на кастовите правила. Човек, завърнал се от морско пътешествие, рискувал да бъде смятан за ритуално нечист, да бъде изолиран от своята общност и да трябва да премине през очистителни обреди. Историческите изследвания показват, че въпросът е предизвиквал сериозни обществени спорове в Северна Индия именно в годините около пътуването на махараджата.
При Мадхо Сингх положението било още по-деликатно. Малко преди собственото му пътуване благородник от Джайпур посетил Великобритания. След завръщането си той бил критикуван от самия махараджа и отлъчен от своята общност. Сега владетелят трябвало да направи точно това, за което преди това бил порицал друг човек.
Но отказът от коронацията също имал цена. Джайпур бил княжеска държава под британско върховенство и демонстрацията на лоялност към новия император можела да укрепи политическата позиция на Мадхо Сингх сред останалите индийски владетели. Така се родил необикновен компромис - махараджата щял да отиде в Англия, но ще направи всичко възможно религиозният му живот да остане непроменен.
Два сребърни съда за половин година вода от Ганг
Най-впечатляващата част от подготовката са огромните сребърни съдове за вода, които и до днес могат да бъдат видени в Градския дворец в Джайпур. Те са толкова големи, че приличат повече на метални цистерни с формата на урни, отколкото на предмети от дворцов сервиз.
Историческата хроника „Пътуването до Англия на владетеля на Джайпур“ (Jaipur Naresh ki England Yatra) на Мунши Шивнараян Саксена, издадена през 1922 г., посочва, че в тях е пренесено количество вода от Ганг, достатъчно за приблизително шест месеца. Съвременните популярни разкази дават различни числа за теглото и вместимостта на съдовете, затова най-сигурният исторически факт остава именно този - махараджата взема със себе си огромен запас от свещена вода за целия си престой извън Индия.
За индуиста Ганг не е просто река. Водата му има свещено значение и се използва в религиозни обреди, а в случая с Мадхо Сингх тя решава и много практичен въпрос - как владетелят да не бъде принуден да пие вода, която според неговите религиозни разбирания не е подходяща.
Това е причината популярната версия, че махараджата просто смятал европейската вода за „лоша“, да е подвеждаща. Става дума не за капризен богаташ, който не харесвал вкуса на английската вода, а за човек, който се опитвал да спази сложна система от религиозни правила по време на пътуване, което само по себе си вече нарушавало вековна традиция.
С Мадхо Сингх отпътува и статуята на любимото му божество Гопалджи, придружена от свещеник. Решението било изключително важно. Така символично не махараджата водел експедицията в чуждия свят, той следвал божеството. Храната първо била поднасяна на Гопалджи и след това владетелят можел да я приема като прасад - осветена храна, без да нарушава правилата за ритуална чистота.
24 свещеници превръщат парахода в индийски двор
Оставал един още по-труден проблем - самият кораб. На обикновен европейски параход се сервирал алкохол, приготвяло се месо и правилата за чистота нямали нищо общо с изискванията на ортодоксалния индуистки двор. Ако подобна среда била неподходяща за махараджата, още по-невъзможно било там да пребивава неговото божество.
Дворът се обръща към „Томас Кук енд Сънс“ в Бомбай с необикновена задача - да намери възможно най-нов кораб. Избран е S.S. Olympia. След това започва подготовка, която трудно би могла да бъде повторена при днешно пътуване.
В Бомбай са изпратени 24 брахмански свещеници, които извършват ритуално пречистване на кораба. На борда са построени шест нови кухни - отделно за божеството, за махараджата, за благородниците, за брахманите, за учения Пандит Мадхусудан Оджа и за останалите членове на свитата. Изградени са и четири нови тоалетни.
Дори сапунът създавал проблем. Тъй като някои тогавашни сапуни съдържали животински мазнини, свитата взела със себе си пръст от Индия, която да се използва за почистване на ръцете и съдовете.
Следва багажът. Брашно, ориз, леща, захар, гхи, подправки, сушени зеленчуци, стафиди и сладкиши са опаковани в стотици товари. Хрониката говори за около 600 пакета с общо тегло приблизително 75 тона. Това вече не било просто багажът на богат пътешественик - на кораба се качвала цяла система за живот, предназначена да направи престоя извън Индия възможен, без да се нарушават установените правила.
Свитата също била внушителна. Историческите сведения изброяват 22 високопоставени придружители, както и 103 поданици и слуги. Сред хората около владетеля имало свещеници, учени, търговци и представители на двора.
Преди отплаването Мадхо Сингх извършва самудра пуджан - ритуална молитва към океана. Хронистът Саксена сравнява церемонията с молитвата на бог Рама преди прекосяването на морето в „Рамаяна“. Едва след това параходът отплава от Бомбай.
Гопалджи влиза пръв в Лондон
Пътуването до Англия продължава 18 дни. Когато групата пристига, следва още един детайл, който прекрасно показва колко внимателно е построена цялата експедиция. От гара „Виктория“ към резиденцията на махараджата потегля автомобилен кортеж. В първата кола не седи Мадхо Сингх. Там пътува Гопалджи.
Едва след своето божество махараджата влиза в Лондон. Историческата хроника описва посещения в Бъкингамския дворец, Уестминстърското абатство, парламента, Индийската служба, Кристъл палас, зоологическата градина, хиподрума, гара „Чаринг Крос“, лондонското метро и Кеймбриджкия университет.
Но самата коронация поднася изненада. Церемонията първоначално е определена за 26 юни 1902 г., но дни преди нея Едуард VII се разболява тежко и се налага спешна операция. Коронацията е отложена. Историческият разказ на Саксена посвещава цяла част на заболяването на краля и на тревогата, която новината предизвиква сред пристигналите индийски владетели.
Докато някои от останалите махараджи използвали свободното време за пътувания извън Лондон, Мадхо Сингх останал и следял състоянието на британския монарх. Той дори изпратил личния си лекар д-р Хемчандра Сен до Бъкингамския дворец, за да разбере как протича възстановяването.
Коронацията в крайна сметка се състои на 9 август 1902 г. Мадхо Сингх продължава престоя си достатъчно дълго, за да присъства на събитията около нея. През август той подарява на Едуард VII богато украсен меч, инкрустиран с големи диаманти, а на кралица Александра са поднесени изделия на прочутите майстори от Джайпур.
Сребърните гиганти остават в Джайпур
Пътуването приключва, но двата необикновени съда остават едни от най-разпознаваемите предмети, свързани с историята на Мадхо Сингх II. Те се пазят в Градския дворец в Джайпур и повече от век след плаването продължават да напомнят за експедицията до Англия.
След завръщането на махараджата историята на пътуването е разказана подробно пред неговите поданици. През 1922 г. е публикувана книгата „Пътуването до Англия на владетеля на Джайпур“. Тя описва ден по ден приготовленията, религиозните решения, плаването и престоя в Лондон. Историците обръщат внимание, че книгата има и политическа задача - да покаже на жителите на Джайпур, че техният владетел е успял едновременно да изпълни задълженията си към британския император и да остане верен на собствената си религия.
