Голямата промяна в националното външно оценяване идва за десетокласниците. Тестът по български език и литература вече няма да проверява само знанията по БЕЛ. В него влизат история и цивилизации и философия, а учениците ще трябва не просто да помнят факти, а да ги разчитат, свързват и анализират.
Министерството на образованието и науката публикува на 21 септември моделите на националното външно оценяване за учебната 2026/2027 г., включително новия модел за 10. клас. Промяната беше обявена още през юли, а сега вече са налични и конкретните примерни задачи.
Така НВО все по-ясно се превръща от проверка на заученото в изпит за това как ученикът работи с информация, текст, факти и различни видове данни.
22 задачи, 120 минути и три учебни области
Тестът по български език и литература за 10. клас ще съдържа общо 22 задачи. Осемнадесет от тях ще проверяват компетентности по български език и литература чрез задачи с избираем и свободен отговор.
Останалите четири задачи ще са интегрирани – с избираем и кратък свободен отговор – и ще са свързани с учебното съдържание по история и цивилизации и философия.
Променя се и времето за работа. Вместо досегашните 90 минути учениците ще разполагат със 120 минути. Така времето се изравнява с това за НВО по математика в 10. клас, което също е интегрирано с други учебни предмети.
Новият формат е част от постепенното преструктуриране на националните външни оценявания. Акцентът вече е не само върху това дали ученикът знае дадено правило или факт, а дали може да използва знанията си в различен контекст, да работи с текст и информация, да анализира и да избира подход при решаването на задача.
Възраждането влиза в изпита
Историята няма да бъде произволно подбрана. МОН е определило конкретни части от учебното съдържание, които могат да бъдат проверявани.
Сред тях е Българското възраждане от XVII до XIX век. Десетокласниците трябва да познават процесите, довели до формирането на националното самосъзнание, развитието на просветното дело, борбите за църковна независимост, националното движение и пътя към Освобождението.
Това означава, че имена като Паисий Хилендарски и Софроний Врачански няма да са само част от часовете по литература или история. Знанията за тях могат да бъдат проверявани в интегриран контекст.
Един от публикуваните примерни въпроси показва точно този подход. Учениците трябва да разпознаят кое литературно произведение представя живота на българите в последните години на Възраждането. Сред предложените отговори са „Тютюн“ на Димитър Димов, „Под игото“ на Иван Вазов, „Септември“ на Гео Милев и „Гераците“ на Елин Пелин.
Другата примерна задача поставя ученика пред историческо понятие и изисква да го свърже с конкретна идея: какво е основното намерение на Паисий Хилендарски – да събуди националното самосъзнание на българите.
Това е показателно за новия тип изпитване: литературата, историята и езиковата грамотност започват да се срещат в една и съща задача.
От Освобождението до социализма
Историческият хоризонт на изпита обаче не свършва с Възраждането.
В програмата влиза България от Освобождението до края на Втората световна война. Учениците ще трябва да познават основните политически, обществени и държавни процеси през този период.
Следва и светът от Първата световна война до 1945 г. Така в подготовката попадат ключови процеси от европейската и световната история, които оформят XX век.
Последният голям период е България след Втората световна война до 1989 г. Така историческата част на интегрирания тест обхваща повече от два века – от процесите на Българското възраждане до края на социалистическия период.
Не само дати – причините и последиците
МОН поставя акцент върху уменията за работа с историческа информация.
Десетокласниците ще трябва да могат да описват основни политически възгледи и модели на управление, да използват хронологични и пространствени ориентири и да обясняват териториални и обществени промени.
Ще се проверява и способността им да използват правилно основни исторически понятия при описание и анализ на събития и процеси.
Особено важна е друга компетентност – откриването на причинно-следствени връзки. Тоест ученикът няма просто да трябва да знае кога се е случило дадено събитие, а да може да обясни защо се е случило и до какво е довело.
В изпитните задачи могат да присъстват писмени документи, карти, изображения, схеми и диаграми. Очаква се ученикът да извлича информация от тях, да я интерпретира и да различава историческия факт от неговата интерпретация.
Това поставя историята в много по-близък до реалния живот контекст. В него информацията рядко идва само като текст от учебника – тя може да бъде карта, статистика, документ, изображение или различни свидетелства за едно и също събитие.
Философията също влиза в сметката
В новия формат е включена и философията. Задачите ще бъдат от общообразователната подготовка от първия гимназиален етап.
Така десетокласниците ще трябва да демонстрират не само натрупани знания, но и умения за разбиране на понятия, аргументация и осмисляне на информацията.
Именно това е една от заявените цели на промяната – изпитите постепенно да насърчават аналитичното и критическото мислене, работата с текст, решаването на казуси и практическите и гражданските умения.
Математиката също остава интегрирана
Промяната не засяга само теста по БЕЛ.
И през учебната 2026/2027 г. НВО по математика в 10. клас ще включва задачи, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, както и география и икономика.
Тестът ще съдържа 16 задачи – с две по-малко от предходния модел. Десет от тях ще бъдат изцяло математически. Останалите ще интегрират знания от природните науки и географията.
Това означава, че за десетокласниците изпитът вече все по-малко прилича на поредица от отделни „кутийки“ по предмети. Идеята е знанията да могат да се пренасят от една област в друга.
4. и 7. клас остават без промяна
Докато десетокласниците ще се сблъскат с новия интегриран формат, за по-малките ученици няма такава промяна.
За седмокласниците националното външно оценяване остава по български език и литература и по математика, без интегриране на други учебни предмети. Това беше обявено още през юли, а окончателно публикуваните модели потвърждават запазването на формата.
Без промяна спрямо досегашния формат остава и НВО за четвъртокласниците. МОН публикува на 21 септември моделите по български език и литература и по математика за учебната 2026/2027 г.
Така голямата новина тази година е концентрирана в 10. клас. Там границите между отделните учебни предмети започват да се размиват, а изпитът вече търси не само „какво знаеш“, а и какво можеш да направиш със знанието си.
Първото изпитание ще бъде на 18 юни 2027 г., когато десетокласниците ще решават интегрирания тест по български език и литература. На 21 юни е НВО по математика с интегрирани задачи от други учебни предмети.
