Новият предмет „Добродетели и религия“ може да влезе в българското училище още от следващата учебна година. Семействата ще могат да избират между два компонента, като и двата ще бъдат насочени към възпитаването на ценности, състрадание и отношение към другите. Това обяви пред БНТ министърът на образованието проф. Георги Вълчев, който очерта и много по-широка промяна - нови учебници, нов модел за финансиране на училищата, мерки за дисциплината и опит да бъде върнато доверието на родителите в системата.
„Добродетели“ или „Религия“ - семейството ще избира
Според Вълчев новият предмет няма да превръща българското училище в религиозно. Идеята е родителите да могат да изберат дали децата им да изучават добродетелите през религиозната традиция, или като част от обществения живот.
„В религиите са се формирали традиционни ценности и добродетели в продължение на хилядолетия. Неслучайно така го предлагаме - имаме два компонента: „Добродетели“ и „Религия“. Всяко едно семейство може да избере към кой компонент да се ориентира“, обясни министърът.
И в двата случая центърът ще бъдат ценностите. Според Вълчев училището не може да се занимава единствено с предаването на знания, ако още от най-ранните години децата не изградят усещане кое е добро и кое лошо, какво означава състрадание и защо трябва да бъдат чувствителни към проблемите и успехите на другите.
„Ако ние от детските години не създадем у децата представите за добро, за лошо, за състрадание, за това, че трябва да си чувствителен към болките и успехите на другарчета, трудно можем да преодолеем тази криза на ценностите“, каза Вълчев.
Надеждата на Министерството на образованието е предметът да стартира още през следващата учебна година, но преди това трябва да приключи законодателната процедура. Министърът подчерта изрично, че „българското образование запазва своя светски характер“.
Системата убива любопитството
Промяната обаче няма да спре с един нов предмет. Вълчев отправи доста остра критика към начина, по който децата учат в момента. Според него през годините образователната система е била затрупана с помагала, готови упражнения и предварително поднесени решения, които вместо да помагат, постепенно отказват учениците да мислят сами.
„Когато бяхме ученици, нашите поколения имаха учебник и две тетрадки - едната за работа в клас, едната за домашна работа. Постепенно системата обрасна с много помагала, които отказват децата да мислят“, каза той.
Според министъра прекалено лесният път до готовия отговор убива естественото желание на детето да задава въпроси и само да стига до решенията. „Системата убива любопитството. Системата трябва да започне да стимулира децата да откриват света, да сглобяват света в своите представи. Да убиеш това естествено любопитство, означава да нанесеш вреда“, заяви Вълчев.
Той свърза проблема и с лошите резултати на българските ученици в международното изследване PISA. По думите му след всяко слабо представяне се набелязват цели и мерки, които след това често остават „по папките“. Сега обаче натрупаните проблеми вече са толкова много, че системата не може да продължава по същия начин. „Трябва да променим нагласите и манталитета както на учениците, така и на учителите“, категоричен е министърът.
Затова МОН планира промяна на учебните програми, съдържанието и учебниците. Един от основните проблеми според министъра е, че част от тях са написани на език, който е прекалено сложен за възрастта на учениците. „Всяко едно издателство се опитва да привлече колкото се може по-известни имена. Те са добри учени, но говорят на друг език - специализиран език, който трябва да се преподава в университета“, обясни Вълчев.
Бъдещите учебници трябва да бъдат по-разбираеми и да карат детето да мисли, а не просто да заучава готови формулировки.
Министърът постави и друг проблем зад слабите резултати - огромната разлика между училищата. В едни са събрани най-добрите преподаватели, има добра база и мотивирани ученици, докато в други децата трудно се задържат в клас, учителите постоянно се сменят, а материалната база трудно се поддържа. „Ако не успеем да намалим това неравенство, резултатите ще продължават да бъдат лоши“, предупреди Вълчев.
Край на „парите следват ученика“
Голяма промяна се подготвя и във финансирането на училищата. Според Вълчев моделът „парите следват ученика“ вече е изчерпал философията си и ще бъде заменен.
Министерството си дава около година, за да изработи новата система внимателно. „Дали сме си една година време, за да може много внимателно да променим модела. В рамките на следващата година ще предложим и ще въведем нов модел на финансиране, за да е спокойна системата“, заяви министърът.
Целта е малките училища да не бъдат обречени единствено да оцеляват и постоянно да пресмятат колко деца са записани, за да знаят дали ще имат достатъчно средства. „Този модел обрича малките училища на оцеляване, а не на развитие“, каза Вълчев.
Новата формула трябва да доведе до по-справедливо разпределение на средствата и да даде по-голяма сигурност на учителите. „Ще напаснем формулата така, че да има много по-справедливо разпределение и учителите да са сигурни в своя статут, а не от броя деца, които са записани в училището“, заяви министърът.
Особено сериозен според него е страничният ефект, при който бюджетът на училището зависи толкова силно от броя на децата, че се създава стимул отсъствията да бъдат прикривани.
„Няма как да научиш едно дете, ако то не посещава училище. Сегашната система стимулира преподавателите да прикриват тези отсъствия точно защото децата им трябва да формират бюджета“, заяви Вълчев.
Промяната ще бъде свързана и със социалното законодателство, защото според министъра не може училището да носи отговорност за резултатите на дете, което просто не присъства в клас. Новият модел трябва да освободи директорите и учителите от постоянната битка за брой ученици и да върне вниманието към основната работа - образованието.
Идват нови правила за дисциплината
МОН подготвя и конкретни предложения за дисциплината в училище, които трябва да бъдат представени още тази седмица. Вълчев призна директно, че положението в момента не е добро. „Няма как да не признаем, че дисциплината в българското училище не е добра“, заяви той.
Предложенията ще бъдат в три основни посоки. Първата е свързана с наказанията. Идеята е преди да се стигне до най-тежката мярка - изключване на ученик, да има ясна последователност от по-леки санкции.
Втората посока е свързана с по-силното насочване на учениците към областите, в които са добри. Третата засяга организацията в самото училище - трябва ясно да се знае кой носи отговорност за дисциплината и как се действа при проблем.
Министърът коментира и идеите за ограничаване или забрана на социалните мрежи за деца. Според него подобна забрана може да даде важен знак, но сама по себе си едва ли ще реши проблема. „Много добре знаем, че забраните се заобикалят много лесно“, каза Вълчев и постави друг въпрос: „Забранявайки едно нещо, какво предлагаме? Предлагаме ли достатъчно извънкласни дейности?“
Така според него ограничаването на телефоните или социалните мрежи трябва да върви с реална алтернатива - спорт, изкуства, клубове и занимания, които да дадат на децата друга среда извън екраните.
Частните уроци станаха сигнал за проблем
Друг тревожен знак е огромният брой деца, които ходят на частни уроци. Вълчев подчерта, че самите допълнителни занимания не са нещо лошо, но когато дори добрите ученици масово търсят учител извън училище преди националното външно оценяване, вече трябва да се зададе въпросът защо. „Няма нищо лошо дадено дете да ползва частни уроци, но в такъв мащаб това означава, че някъде има проблем“, заяви министърът.
Според него една от най-опасните последици е загубата на доверие от страна на обикновените семейства. Част от родителите вече имат усещането, че за да получи детето им добро образование и да се справи на изпитите, трябва непрекъснато да доплащат извън училище.
„Стандартните, нормалните семейства се отдръпнаха, защото остана усещането, че на тях системата гледа като на една касичка. Ако ние не възстановим доверието между семейството и образователната система, няма как да има успехи“, предупреди Вълчев.
Но министърът постави граница и пред ролята на родителите. Според него те трябва да знаят какво се случва в училище и да участват в живота му, но намесата им в професионалната работа на директорите и учителите вече на места е прекрачила допустимото.
„Родителите е нормално да имат поглед върху процесите в училище. Въпросът е до каква степен могат да се месят в работата на училищните ръководства и учителските колективи. Намесата в образователния процес мина пределите на допустимото“, заяви Вълчев.
По думите му през следващата година трябва по-добре да се съчетаят усилията на родители, училища и неправителствени организации, за да може образователната система да излезе от „омагьосания кръг“, в който се намира.
Предстоят разговори и за учителските заплати. Министърът съобщи, че тепърва ще има срещи с Министерството на финансите, но правителството вече е поело ангажимент възнагражденията да продължат да растат.
„Правителството е поело ангажимент за увеличаването им така, че в следващите години да постигнем едно ниво, което да гарантира едно нормално ежедневие на българския учител“, каза Вълчев.
Диплома без знания е по-опасна от липсата на диплома
Промени се подготвят и във висшето образование. Вече е създадена работна група, която трябва да предложи конкретни текстове, след което те ще бъдат обсъдени с ректорите на университетите.
Според министъра част от проблемите в училищата вече се виждат и във висшето образование, а основният въпрос отново е качеството. Самото получаване на диплома не трябва да бъде цел, ако зад нея няма действителни знания и професионална подготовка. „Да получиш диплома по дадена специалност, зад която няма покритие, е много по-голяма вреда от всичко останало, което може да нанесе една образователна система“, заяви Вълчев.
Причината е, че след това тези хора могат да заемат отговорни позиции, да вземат решения и дори да влияят върху живота на други хора. Ако дипломата не отговаря на реална подготовка, проблемът вече не е само личен.
