Българските ученици стигат до училището, но твърде често не стигат до самия час. Това е един от най-тревожните изводи от новото изследване PISA 2025, коментиран от д-р Георги Стайков от Института по образование към МОН.
Данните показват, че 42% от 15-годишните са пропуснали поне един учебен час през двете седмици преди изследването, а 48% са отсъствали поне един цял ден. За Стайков зад слабите резултати вече ясно се вижда проблем, за който отдавна се говори - липсата на дисциплина и редовно участие в учебния процес.
Ходят на училище или само до училище?
„Българските деца на училище ли ходят, или стигат само до училище?“, постави въпроса Стайков в интервю за БНТ. Според него значителна част от учениците избягват именно часовете, в които изпитват затруднения - математика, български език и литература или чужди езици.
Официалните данни на PISA 2025 показват мащаба на проблема. 42% от българските ученици съобщават, че са пропуснали поне един час през последните две седмици при средно 24% за страните от ОИСР. Още по-тревожно е, че 48% са пропуснали поне цял учебен ден, докато средното равнище за ОИСР е 22%.
Стайков е категоричен, че слабите знания не трябва да се приемат като неизбежност. „Всяко дете може да стигне поне до базови знания“, посочи той и даде за пример най-успешните образователни системи, които не позволяват големи групи ученици просто да бъдат оставени назад.
В класната стая също има сериозен проблем
Дори когато учениците са в час, средата невинаги позволява нормално учене. Според PISA 2025 около 41% от българските ученици съобщават, че шумът и безредието нарушават повечето или всички часове по природни науки. 47% казват, че съучениците им не слушат учителя. За сравнение средните стойности за ОИСР са съответно 31% и 29%.
Това означава, че проблемът вече не е само какво пише в учебника или колко трудни са задачите. В значителна част от класните стаи самата среда затруднява преподаването и концентрацията.
Подобна картина се виждаше и при предишното изследване PISA 2022, когато 41% от българските ученици заявяваха, че не могат да работят нормално в повечето часове по математика, а 48% посочваха, че учениците не слушат преподавателя.
Доброто училище и лошото училище са два различни свята
Другият голям проблем, посочен от Стайков, е огромната разлика между училищата. Според него в България твърде много зависи от това къде точно попадне детето - доброто училище може да му даде силно образование, докато в друго шансовете му рязко намаляват.
Данните на ОИСР потвърждават проблема. Разликите в резултатите по математика между българските училища са сред най-големите сред участващите държави, а социалният произход продължава силно да влияе върху постиженията.
Стайков посочи като модел принципа, към който се стреми ОИСР - най-доброто училище за едно семейство да бъде това, което се намира най-близо до дома му, а не родители и деца да бъдат принудени да преследват малък брой „елитни“ училища.
И родителите започват да се отдалечават
Тревожен сигнал има и у дома. През 2025 г. 60% от българските ученици казват, че родител или настойник поне веднъж седмично ги пита какво са правили в училище. Само три години по-рано този дял е бил 68%. Едва 47% разговарят поне веднъж седмично с родителите си за проблеми, свързани с училището, при 57% през 2022 г.
Според Стайков това не е маловажен детайл. Той се позова на дългогодишния ръководител на PISA Андреас Шлайхер, според когото дори елементарният въпрос „Какво прави днес в училище?“ показва интерес и може да се отрази положително върху отношението на детето към образованието.
Зубренето вече не върши работа
Новите резултати отново поставят под въпрос и един от старите пороци на българското училище - механичното запаметяване. PISA не проверява дали ученикът може да възпроизведе урока дума по дума, а дали може да използва наученото в реална ситуация.
„Вече фактите са навсякъде. Въпросът е как децата интерпретират тези факти, как боравят с тях и могат ли да ги приложат в живота“, каза Стайков.
Точно там е и една от големите слабости на българското образование. Ученикът може да знае формула, правило или определение, но истинският тест идва, когато трябва да свърже информацията, да прецени ситуацията и да вземе обосновано решение.
Новото PISA показва, че проблемът вече трудно може да бъде обяснен само с „трудни задачи“. Когато почти половината ученици пропускат цели дни, над 40% пропускат часове, а огромна част учат сред шум и безредие, въпросът е много по-дълбок - дали училището изобщо успява да задържи децата вътре и да ги накара да участват в собственото си образование.
