На 9 септември православната църква почита светите праведни богоотци Йоаким и Анна - родителите на Пресвета Богородица. Празникът идва непосредствено след Рождество Богородично и носи силно послание за семейството, търпението, надеждата и вярата.
В народната традиция денят се свързва особено с майките, родилките и жените, които мечтаят за дете, а старите поверия предупреждават да не се дават пари назаем и да не се допуска раздор в дома. Българската православна църква отбелязва на 9 септември още св. Йоаким I, патриарх Търновски, и св. мъченик Севириан.
Защо Йоаким и Анна са наречени богоотци
Според църковното предание Йоаким и Анна били праведно и благочестиво семейство, но дълги години нямали деца. Това било голяма болка за двамата, а в тогавашното общество бездетството се приемало и като тежко изпитание. Те не изгубили надежда и продължили да се молят на Бога, докато молитвата им не била чута.
Преданието разказва, че Йоаким се оттеглил в пустинята, където постил и се молил, а Анна също отправяла горещи молитви за рожба. Ангел им възвестил, че ще имат дъщеря, за която ще се говори по целия свят. Така се родила Мария - бъдещата Божия майка. Църквата нарича Йоаким и Анна богоотци, защото са родители на Пресвета Богородица и прародители по плът на Иисус Христос.
Когато Мария навършила три години, родителите й изпълнили даденото обещание и я отвели в Йерусалимския храм, за да бъде посветена на Бога. Именно затова образът на светите Йоаким и Анна остава в християнската традиция като символ на вярата, която не угасва дори когато очакването продължава с години.
Денят на майките и жените, които мечтаят за дете
В народната традиция 9 септември е известен и като ден, свързан с родилките. Светите Йоаким и Анна се почитат като покровители на семейството и на хората, които копнеят за рожба. На места било прието да се поздравяват младите майки и да се отдава почит на жените, които помагат при раждането.
Особено значение имала молитвата на жените, които дълго не успявали да имат деца. Те се обръщали към светите родители на Богородица с надежда за рожба, но и за сили да преминат през изпитанието с търпение. Именно историята на Йоаким и Анна превръща деня в празник на надеждата - напомняне, че отчаянието не трябва да бъде последната дума.
Какво според поверието не бива да излиза от дома
Едно от най-любопитните народни вярвания гласи, че на 9 септември не трябва да се дават или вземат пари назаем. Смятало се, че заедно с парите човек може символично да изнесе благополучието от дома си или да привлече финансови затруднения.
Старите обичаи съветват денят да мине без кавги, клевети и завист. Особено лош знак било семейството да посрещне празника в раздор, защото светите Йоаким и Анна са почитани именно като образ на семейната вярност и единството. В народните поверия се срещат още избягването на тежък физически труд и на работа с остри инструменти. Това са народни обичаи, а не църковни забрани - православната традиция поставя ударението върху молитвата, добрите дела и духовния смисъл на празника.
Паяжините на 9 септември издават каква зима идва
С деня са свързани и множество стари знаци за времето. Ако по къщите и дворовете има много паяжини, поверието обещава топла есен, но студена зима. Ако все още има много комари, това се приема като знак, че зимните месеци ще бъдат по-меки.
Гледали се внимателно и дърветата. Рано окапалите листа на върбата предвещавали ранна зима, докато черешите, които все още пазят листата си, обещавали продължително топло време. По люспите на лука също гадаели за зимата - колкото повече и по-плътни са те, толкова по-студен сезон се очаквал.
Най-важната молитва е за дом и надежда
На този ден вярващите могат да се помолят на светите Йоаким и Анна за здраве и разбирателство в семейството, за даряване с рожба и за сили при житейски изпитания. В църковната традиция двамата светци остават пример именно за търпението - те не позволили на дългогодишната си скръб да унищожи вярата и добротата им.
Денят след Рождество Богородично така придобива особено красив смисъл. След като на 8 септември Църквата празнува раждането на Дева Мария, на следващия ден погледът се обръща към хората, които са й дали живот. Затова 9 септември е преди всичко празник на семейството, надеждата и тихата вяра, че дори най-дълго чаканата радост може един ден да почука на вратата.
