До 250 евро може да стигне реалната сметка за задължителна училищна униформа на едно дете, а при повече артикули разходът може да бъде и по-висок. Родители сигнализират пред Нова телевизия не само за скок на цените, но и за друг болезнен проблем - в някои училища униформата може да бъде купена само от определен доставчик. Така семейството няма възможност да потърси по-евтина тениска, суичер или панталон, въпреки че покупката е задължителна.
В навечерието на учебната година въпросът вече не е дали униформата създава училищна идентичност, а колко е справедливо родителят да бъде задължен да плаща цена, върху която практически няма влияние.
Когато 250 евро са само началото
Драматина Иванова е майка на 9-годишно дете и още преди първия учебен звънец трябва да предвиди сериозна сума за облеклото. По думите й необходимият комплект излиза между 200 и 250 евро.
Но „комплект“ не означава по една дреха. За нормална учебна седмица са необходими 5-6 тениски, поне два суичъра, поли за момичетата или панталони за момчетата. Детето расте, част от дрехите се износват и покупката се повтаря. „За някои 250 евро може да не са много, но за други това е много сериозен разход“, посочва майката.
По данните, представени в проверката на Нова, за последните пет години цените на основни ученически униформи в София са се увеличили с между 35 и 50 процента. Тениска с училищно лого, струвала около 15 лева през 2021 г., днес може да надхвърли 37 лева. Базов сезонен комплект се движи между 90 и 180 евро, а при повече задължителни артикули общата сума може да достигне 250-350 евро.
Задължението е за детето, изборът невинаги е за родителя
Българският Закон за предучилищното и училищното образование изрично предвижда, че учениците са длъжни да носят училищната униформа и отличителните знаци, когато такива са въведени.
Точно тук обаче започва социалният спор - ако униформата е задължителна, трябва ли и магазинът да бъде задължителен? Председателят на Сдружението на директорите в България Асен Александров смята, че родителите не бива да бъдат принуждавани да пазаруват само от една фирма.
„Това трябва да се коментира с обществения съвет, с ученическото настоятелство“, казва той. Александров признава, че пълна свобода между множество производители също създава проблем, защото униформата трябва да запази еднакъв вид.
Темата всъщност не е нова. Още при предишен дебат Александров определя цените като прекалено високи и посочва решение, приложено в неговото училище - родителите да могат да купуват само училищната емблема и да я поставят върху подходяща дреха по свой избор.
Подобна идея предлага и Драматина - училището да определя цветовете и отличителния знак, но семейството само да решава откъде да купи основната дреха.
Скъпата униформа вече създаде и втори пазар
Когато новото облекло стане прекалено тежко за семейния бюджет, родителите сами намират изход. Във Фейсбук вече действат групи, в които умалели тениски, суичери, поли и панталони се продават, разменят или просто се подаряват на следващото дете.
Така една дреха, създадена именно за да заличава социалните различия между учениците, може парадоксално да ги направи по-видими още преди началото на учебната година.
Англия вече сложи законова спирачка
Контрастът с Англия е особено показателен. От 1 септември 2026 г. училищата там вече нямат право да изискват повече от три задължителни брандирани артикула. В средните училища могат да бъдат четири само когато единият е вратовръзка. Държавните правила изрично казват, че цената на униформата не трябва да бъде пречка за семейството, а училищата трябва да осигуряват и достъп до дрехи втора употреба.
Британските власти насърчават останалата част от облеклото да бъде стандартна и достъпна от различни магазини, защото именно това дава на родителите контрол върху разхода. Ако дадена дреха може да бъде купена само от конкретен доставчик, официалните британски указания дори я третират като брандиран артикул, независимо дали върху нея има лого.
Правителството изчислява, че ограничаването на задължителните брандирани дрехи може да спести на част от семействата около 50 паунда за всяко дете още при подготовката за учебната 2026/27 година.
Във Франция задължителните униформи остават рядкост, а при държавните експерименти с подобно облекло разходите се поемат от публичните власти. В Германия униформата също е по-скоро изключение, отколкото правило.
Така българският спор се свежда до един сравнително прост въпрос - ако държавата и училището могат да изискват от детето да носи определено облекло, докъде трябва да се простира правото им да определят и откъде родителят ще го купи. За семейство с две деца разход от по 250 евро вече означава 500 евро само за униформи, преди в сметката да са влезли раници, обувки, пособия и всички останали разходи за първия учебен ден.
