Преди 100 години в село Разпоповци, днешен квартал на Елена, е роден Георги Георгиев-Гец, един от наистина легендарните актьори на соца, запазил мъжкото си и човешко достойнство до сетния дъх. Възрожденският град в продължение на два дни празнува юбилея на титана от сцената и екрана. За тържествата, които продължават тази вечер с прожекция на филма „Прокурорът“ в столичното кино „Влайкова“, а утре с откриването на изложба в Народния театър, от Щатите пристигна композиторът Данаил Гец, по-малкият син на маестрото, изиграл 170 роли, превърнали го още приживе в абсолютна емблема на перфекционизма в седмото изкуство, драматургията и телевизията. От Войводата в „На всеки километър“, през нашенския Джеймс Бонд в „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ и Гешев в „Сами сред вълци“, до „Селянинът с колелото“, от руските и световни класики до съвременните български пиеси… Ако се беше появил някъде по света, щеше да бъде международна знаменитост. Но никой не е пророк в собствената си родина.
Георги Георгиев-Гец със синовете си Иван и Данаил между два кадъра на снимките за "С дъх на бадеми", 1967
Ранната смърт на Гец – той си отива преди да навърши 70, е свързана със срамна страница в историята на българския арт в началото на така наречения преход. Васил Стефанов, тогавашният директор на Народния театър – известен и като един от цензорите през соца, пенсионира по нареждане от Министерството на културата няколко от най-ярките таланти на академичната трупа. Строителният предприемач Димитър Барбуков финансира представления с „пенсионерите“, между които са Гец, Таня Масалитинова, Славка Славова, Емил Стефанов, Георги Черкелов, Гинка Станчева… Гец е толкова разбит от бруталността на апаратчиците, че дори не желае да мине по улиците край Народния театър. Затова пък заедно с колегите си пътува из цяла България, където го посрещат като супер звезда, какъвто е всъщност.
Гец и съпругата му Цена, Бургас, 1957
Докато на 9 януари 1996 година в Стара Загора спектакълът "Ню Йорк, хотел "Плаза" върви към финалните овации, Гец започва да завалва думите и да бърка репликите си. Буквално след последната фраза, която прозвучава пред публиката, припада зад кулисите, покосен от силен инсулт. След продължителна кома умира на 2 септември.
Гец и съпругата му Цена, Сан Франциско, 1995
Ето и последната снимка на Гец, направена в дома му на Цветница през 1996 г.:
