В Сити марк арт център на 2 ноември от 19 и 30 часа е премиерата на „Деца на света“ – тъжната комедия на знаменития драматург Стефан Цанев е поставена от Мария Панайотова, която тази година спечели голямата награда в осмото издание на конкурса за млад театрален режисьор “Слави Шкаров“ в Русе. В ролите са само звезди – емблематичната Ели Скорчева, неостаряващият Рашко Младенов, известен и като виртуозен пианист и прекрасната Йоана Буковска, която тук е „жрицата на любовта“. Авторската музика е на маестро Асен Аврамов, сценографията е на Лиа Паликова, хореограф е доайенът в жанра Маргарита Градечлиева.
„Написах тази тъжна комедия през 2011-а. За 20 години свобода повече от два милиона наши деца бяха се пръснали по света. Току-що бях завършил „Български хроники“ и от историята знаех, че във всичките си войни за 14 века България е дала по-малко жертви. От една страна - хубаво е, че децата ни могат свободно да живеят, където пожелаят. От друга страна - тъжно е, че ние губим тези два милиона млади мъже и жени. Те все още ще носят българските си имена и сърца, като пийнат, ще пеят български песни и ще ронят сълзи за България. Но за техните деца България ще е само екзотика, ще сричат две-три български думи. Родина за тях ще е страната, където са родени и където са учили. Ние губим бъдещето си. Безвъзвратно. И самотните майки и бащи, баби и дядовци на тези деца остаряват. Безвъзвратно. За тях е тази моя тъжна комедия. Хем се радват, че децата и внуците им са щастливи там някъде по света, хем плачат за тях, че ги няма. И публиката - хем ще се смее, докато гледа, хем ще плаче накрая.“
„Чувството, че си изгубен, е особено състояние на духа. В безвремието, което поражда, често забравяме причината, довела ни дотук. Аз ли изостанах или те ме изоставиха? Ние ли изгубихме пътя или така и не прокараха път до нас? Нарекох ли нещата с истинските им имена? Или превърнах във виц болката от тях.“, коментира Мария Панайотова. Историята е за Дамян и Евгения, създали съпружески оазис - обикновен крайпътен мотел-ресторант в средата на Нищото. В това безгранично поле, “като безкрайно звездно небе, слязло на земята” те се борят за усещането, че макар и за кратко, от теб е имало смисъл. „Ама тоя пуст смисъл е особена работа. И не дава плод, ако коренът ни е започнал да съхне. На тоя корен му е нужна плодородна почва, а не обезлюдена пустош, в която децата ни посяха мечтите си и пожънаха присмех.“, добавя Панайотова.
Тази година през август Стефан Цанев, последният жив класик на българската литература, навърши достолепните 90 години. Спектакълът е поклон пред неговото творчество и изключителната му личност.
