В Холивуд го наричаха капитан Пикар, почитателите на комиксите го познаваха като професор Ксавие, а за британския театър той беше един от най-големите шекспирови актьори на своето поколение. Но зад внушителния глас, изправената осанка и неизменното достойнство на неговите герои стоеше човек, който дълго е носил спомена за едно нещастно детство.
Сър Патрик Стюарт почина на 28 октомври на 86 години в дома си в Лос Анджелис. В последните месеци от живота си е страдал от болестта на Алцхаймер и деменция с телца на Леви. До него е била съпругата му Съни Озел, а последните му дни са преминали сред близки хора, музика и обич.
Смъртта му предизвика вълна от реакции в киното и театъра. Хю Джакман, Иън Маккелън, Уилям Шатнър, Джордж Такей и десетки други актьори си спомниха не само за таланта му, но и за неговата доброта, чувство за хумор и готовност да помага на по-младите си колеги.
Детството, което никога не забрави
Патрик Стюарт е роден на 13 юли 1940 г. в Мирфийлд, Йоркшир, в бедно работническо семейство. Баща му Алфред е военнослужещ, а майка му Гладис работи в текстилната индустрия. Домът им е скромен, без вътрешна тоалетна и удобствата, които днес приемаме за даденост.
След завръщането си от Втората световна война баща му проявява насилие към майка му. Години по-късно актьорът ще се опита да разбере поведението му през призмата на военната травма, но никога няма да го оправдае.
Стюарт често говори за преживяното и се включва в кампании срещу домашното насилие. Според него мълчанието е една от причините то да продължава да съсипва човешки животи.
Театърът се появява в живота му на 12-годишна възраст благодарение на учител, който го запознава с Шекспир. Момчето открива в драматургията свят, в който може да изразява емоции, за които у дома не се говори.
Започва да участва в любителски постановки и скоро разбира, че иска да бъде актьор.
Косата, която изгуби на 17 години
Една от любопитните подробности в биографията му е ранната загуба на коса.
Стюарт започва да оплешивява едва на 17 години, а на 19 вече е почти напълно плешив. В младежките си години това го измъчва и го кара да се чувства несигурен.
По-късно обаче именно характерната му външност се превръща в част от неговото екранно присъствие.
Вместо да се опитва да изглежда като типичен холивудски красавец, той постепенно превръща различието си в предимство.
Шекспир, който му става приятел
След кратка работа като журналист Стюарт получава възможност да учи актьорско майсторство в Bristol Old Vic Theatre School.
През 60-те години се присъединява към Кралската Шекспирова компания и прекарва дълги години на сцената.
Играе в „Хамлет“, „Макбет“, „Антоний и Клеопатра“, „Хенри IV“ и други класически произведения. Получава две престижни награди „Лорънс Оливие“.
За него Шекспир никога не е бил задължителна класика, която трябва да бъде почитана от разстояние. Той говори за драматурга като за близък приятел, чиито думи продължават да му помагат да разбира хората.
По време на пандемията от COVID-19 Стюарт публикува видеозаписи, в които чете сонети на Шекспир. Те се превръщат в малък ежедневен ритуал за хиляди негови почитатели.
Ролята, която едва не отказал
Когато през 1987 г. получава предложение да изиграе капитан Жан-Люк Пикар в „Стар Трек: Следващото поколение“, Стюарт е на 47 години.
Той е уважаван театрален актьор, но няма опит като водеща звезда в голям американски телевизионен сериал.
Дори негови близки го предупреждават, че участието в научнофантастична продукция може да навреди на сериозната му театрална кариера.
Иън Маккелън също си спомня как го попитал дали наистина иска да рискува и да остане в Холивуд с години.
Стюарт приема предложението. Сериалът се превръща в световен успех, а капитан Пикар — в един от най-обичаните герои в историята на научната фантастика.
Неговият капитан е различен от традиционните екранни водачи. Той предпочита дипломацията пред насилието, вярва в науката и човешкото достойнство и умее да изслушва.
Стюарт признава, че с времето границата между него и Пикар става все по-трудна за определяне.
През 2020 г., вече на 79 години, се завръща към образа в сериала „Стар Трек: Пикар“.
Професор Ксавие и приятелството с Иън Маккелън
През 2000 г. актьорът получава още една роля, която го прави любимец на ново поколение зрители — професор Чарлз Ксавие във филма „Х-Мен“.
Неговият герой е телепат, който ръководи училище за млади мутанти и вярва, че хората могат да живеят заедно въпреки различията си.
В поредицата Стюарт играе редом с Иън Маккелън, който се превъплъщава в Магнито.
Приятелството между двамата е сред най-известните в британския артистичен свят. Те се познават още от времето на Кралската Шекспирова компания, но истински се сближават по време на снимките на „Х-Мен“.
Появяват се заедно на театралната сцена, участват в благотворителни инициативи и често забавляват публиката със снимки и шеги.
През 2013 г. Маккелън дори води сватбената церемония на Стюарт и американската певица Съни Озел.
След смъртта на приятеля си той припомни една от най-важните му черти — неговата откровеност. Според Маккелън Патрик не е бил човек, който избягва трудните истини.
Болката, която славата не успяла да излекува
Зад професионалния успех Стюарт е носил и лични съжаления.
Актьорът има две деца — Даниел и Софи, от първия си брак с Шийла Фалконър.
В интервю през 2023 г. признава, че отношенията с тях са станали почти несъществуващи. Според собствените му думи той е поставял актьорската си кариера пред семейството и не е присъствал достатъчно в живота им, докато са растели.
Това е едно от най-болезнените му признания.
Стюарт казва, че изпитва дълбока тъга за пропуснатите години и че е можел да бъде по-добър баща.
По-късно се опитва да компенсира част от грешките си чрез отношенията със своите внуци.
Той никога не представя успеха си като оправдание за отсъствието от дома. Напротив-
— говори за това като за цена, която близките му са платили заради неговите амбиции.
Голямата му любов към кучетата
Извън киното Стюарт е известен и със своята привързаност към животните.
Заедно със съпругата си Съни се грижи за спасени кучета, особено питбули, към които обществото често има предразсъдъци.
Любовта му към породата започва след среща с куче на име Сейди. По-късно той и съпругата му приемат временно в дома си няколко спасени питбула.
Стюарт подкрепя Американското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните (ASPCA) и се включва в кампании срещу организираните кучешки боеве.
През 2021 г. получава специална награда за защитата на питбулите.
Актьорът настоява дори кучето на капитан Пикар в новия сериал да бъде спасен питбул. Така неговата лична кауза намира място и на екрана.
След смъртта му ASPCA изрази признателност за дългогодишната му подкрепа и за усилията му да дава глас на уязвимите животни.
Човекът, който умееше да се смее на себе си
Макар да е известен с внушителните си драматични роли, Стюарт притежава забележително чувство за хумор.
Участва в комедийни продукции, появява се в „Улица Сезам“ и озвучава герои в анимационни сериали.
Особено популярна е неговата пародия на монолога на Хамлет, посветена на буквата B.
Колегите му често разказват за способността му да преминава от сериозен шекспиров текст към напълно абсурдна шега, без да губи характерната си елегантност.
Тази самоирония го прави още по-обичан сред почитателите му.
Последните роли и сбогуването
През 2010 г. кралица Елизабет II го удостоява с рицарско звание за заслуги към театъра.
През 2023 г. Стюарт публикува автобиографията си Making It So, в която разказва за детството, кариерата, семейството и личните си грешки.
Продължава да работи и в напреднала възраст. Една от последните му екранни появи е във филма „Отмъстителите: Денят на страшния съд“ (Avengers: Doomsday), чиято премиера предстои през декември 2026 г.
Хю Джакман, с когото Стюарт работи в поредицата „Х-Мен“, го нарече голям приятел и човек, от когото е научил изключително много.
Марина Сиртис, негова партньорка от „Стар Трек“, призна, че ѝ е трудно да си представи света без него.
Патрик Стюарт оставя след себе си десетилетия забележителни роли. Но може би най-същественото в неговата история е, че никога не се е опитвал да представя собствения си живот като безупречен.
Той говореше открито за страха, който е преживял като дете, за любовта, която е открил, и за грешките, които е направил. И точно тази човешка откровеност го превърна в нещо повече от знаменит актьор.
