Жена със зелена рокля гледа право към зрителя. Зад нея се простира пейзаж, а прозрачен воал покрива тъмната ѝ къдрава коса. Веждите ѝ едва се забелязват, усмивката е загадъчна. Няма съмнение кого изобразява картината – прочутата Мона Лиза на Леонардо да Винчи. Но не съвсем.
Във версията на колумбийския художник Фернандо Ботеро жената има закръглено тяло, голяма глава и дребни черти на лицето. Тя е едновременно позната и напълно различна.
Нарисуваната през 1978 г. „Мона Лиза“ е само една от многобройните творби, в които Ботеро преосмисля шедьоври на световното изкуство, пречупвайки ги през своя неподражаем стил, известен като „ботеризъм“.
Пищните фигури, преувеличените пропорции и необичайният обем превръщат художника в един от най-разпознаваемите творци на Латинска Америка.
„Някои художници имат много личен художествен език и Ботеро е един от тях – винаги ще разпознаете негова творба“, казва Белен Ерера Отино, директор на Opera Gallery в Мадрид.
Лондонският филиал на галерията представя изложбата „Фернандо Ботеро: Възхвала на един уголемен свят“, която продължава до края на ноември.
Художникът, чиято Мона Лиза влезе в МоМА
Необичайният стил на Ботеро му носи световна известност. Още през 1961 г. Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA) придобива неговата картина „Мона Лиза на дванадесет години“, създадена през 1959 г.
Бронзовите му скулптури по-късно завладяват едни от най-престижните обществени пространства в света – от „Парк Авеню“ в Ню Йорк до „Шанз-Елизе“ в Париж.
През ноември 2023 г., само два месеца след смъртта му, картината „Музикантите“ от 1979 г. е продадена на търг на „Кристис“ в Ню Йорк за 5,1 милиона долара.
Голяма част от неговите картини, рисунки и скулптури могат да бъдат видени в музея „Ботеро“ в Богота, Колумбия. Там се съхраняват и произведения от личната му колекция, сред които творби на Пикасо, Моне и Дали.
През 2000 г. художникът дарява колекцията на Централната банка на Колумбия, която управлява музея.
Според Николас Гомес Ечевери, директор по изкуствата в банката, този жест има много по-дълбок смисъл от обикновено дарение.
„Той свързва собственото си творчество с европейската традиция. Сякаш казва на посетителите: „Моето име е на същото равнище като имената на тези художници“.
Любовта към Ренесанса, която определя живота му
Една от големите страсти на Ботеро са старите европейски майстори.
„Баща ми беше очарован от великите художници“, разказва синът му Фернандо Ботеро Сеа.
По думите му художникът вярвал, че най-високият връх в историята на изкуството е италианският Ренесанс. Смятал, че след този период настъпил упадък, макар да признавал изключителните постижения на творци като Пикасо и импресионистите.
Ботеро не харесвал абстрактното изкуство. Според него популярността на собствените му произведения се дължала именно на това, че били далеч от художествения подход, при който всичко изглежда неясно, а зрителят има чувството, че се нуждае от професор, за да му обясни дали гледа нещо добро.
„Вярвам, че една картина трябва да говори непосредствено на зрителя“, казва той пред Los Angeles Times през 2012 г.
Връзката му с европейското изкуство се задълбочава през 1952 г., когато едва 20-годишен пристига в Мадрид.
Там учи в престижната Кралска академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ и работи като копист в музея „Прадо“.
Един ден във витрината на книжарница забелязва книга за италианския художник от XV век Пиеро дела Франческа. Впечатлението е толкова силно, че решава да замине за Флоренция.
Тази среща с италианския Ренесанс ще определи голяма част от по-нататъшното му творчество.
Херцозите на Урбино, но през очите на Ботеро
Според сина му две произведения на Пиеро дела Франческа оказват особено силно влияние върху развитието на художника.
Първото е монументалната фреска „Срещата между Савската царица и цар Соломон“, създадена между 1452 и 1466 г.
Библейската сцена напомня на Ботеро за детството му в Меделин, Колумбия. Тогава той нямал възможност да посещава големи музеи, а първите му срещи с изкуството били чрез религиозните картини и скулптури в католическите храмове.
Второто произведение е знаменитият двоен портрет „Херцогът и херцогинята на Урбино“, рисуван около 1473–1475 г.
Оригиналът представя Федерико да Монтефелтро и съпругата му Батиста Сфорца в профил. Композицията е вдъхновена от древноримски монети и медали.
В портрета на дела Франческа херцогът гледа наляво, като така прикрива страната на лицето си, обезобразена по време на рицарски турнир.
През 1998 г. Ботеро създава собствена версия на двойния портрет. Той не възпроизвежда белезите на херцога, но разменя посоките, в които са обърнати двамата съпрузи.
И, разбира се, ги прави значително по-обемни. Фигурите изпълват почти цялото пространство на платната, сякаш са излезли извън ограниченията на ренесансовия портрет.
„Не рисувам дебели жени“
Едно от най-разпространените погрешни схващания за Ботеро е, че той просто рисува дебели хора.
Самият художник категорично отхвърля подобно определение.
„Не рисувам дебели жени... Никой не ми вярва, но е истина. Ако рисувам жена, мъж, куче или кон, го правя с мисълта за обема“, обяснява той пред испанския вестник El Mundo през 2014 г.
Именно тази философия личи в неговите интерпретации на други велики произведения.
В картината „Менина, по Веласкес“ Ботеро се съсредоточава върху централния образ от прочутата творба „Менините“ на Диего Веласкес, нарисувана през 1656 г.
Петгодишната испанска инфанта Маргарита Тереза придобива по-закръглено лице и значително по-пищна фигура.
Същото се случва и с „Форнарина, по Рафаело“ от 2009 г.
Вдъхновена от картината „Ла Форнарина“ („Портрет на млада жена“) на Рафаело, създадена през 1518–1519 г., версията на Ботеро превръща почти голата млада жена, прикрила долната част на корема си с фин воал, в едра, усмихната фигура.
За художника това не е подигравка с оригиналните произведения, а начин да ги пресъздаде чрез собственото си разбиране за форма и красота.
Белият кон, който сякаш е нарисуван от Ботеро
Сред другите произведения, които силно го вдъхновяват, е „Битката при Сан Романо“ – поредица от три картини на флорентинския художник Паоло Учело, изобразяващи сблъсък между войските на Флоренция и Сиена през 1432 г.
Синът на Ботеро обръща внимание на необичаен детайл в една от сцените – масивен бял кон с яркосиня сбруя, който се откроява сред множеството воини в тъмни доспехи.
Според него животното изглежда така, сякаш вече принадлежи на света на Ботеро.
Подобни коне се появяват многократно в творчеството на колумбийския художник.
Един от примерите е картината „Извличането“ от 1984 г., в която три коня изтеглят тялото на мъртъв бик от традиционна арена за корида.
Защо един колумбийски художник е толкова влюбен в Европа?
Възхищението на Ботеро от европейските майстори поставя и един по-сложен въпрос – кой определя кои произведения заслужават място в историята на изкуството и чия култура се приема за образец?
Синът му си спомня как като дете придружавал баща си в най-големите световни музеи – „Метрополитън“ в Ню Йорк, Лувъра в Париж, Националната галерия в Лондон и „Уфици“ във Флоренция.
Ботеро неизменно се насочвал към най-прочутите творби на най-известните художници.
Но според Николас Гомес Ечевери картините му не са просто възхвала на западноевропейското изкуство. Те изследват и начина, по който европейските образи са станали част от визуалната култура на Латинска Америка.
Той дава любопитен пример с Мона Лиза, чието изображение може да се срещне на най-неочаквани места в Колумбия.
„Наблизо има ресторант, който се нарича „Мона Лиза“, и той е пицария“, разказва Ечевери.
В бар в оживена част на града пък стените са украсени с изображения на Салвадор Дали.
Според него чрез собствената си Мона Лиза Ботеро показва как образите, родени в съвсем различна култура, прекосяват океана и постепенно се превръщат в част от латиноамериканската действителност.
Така неговото изкуство се оказва не просто игра с пропорциите, а среща между два свята – европейския Ренесанс и колумбийската култура.
И може би точно в това е голямото постижение на Ботеро: той не се опитва да прилича на великите майстори. Взема образите им, прекроява ги по свой начин и ги превръща в нещо, което никой друг не би могъл да нарисува.
