„Всички ние правим грешки. Важното е да можем да се обърнем към себе си, да ги признаем и да простим на себе си.“
С тези думи Теодора Димова открои една от най-съществените теми в новия си роман „Всичко, което се случва“, представен в Столичната библиотека.
В литературната среща участваха проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а водещ беше Георги Ангелов.
Романът е вдъхновен от събитията около спасяването на българските евреи през Втората световна война. В центъра му е герой, чийто исторически прототип е Димитър Пешев – една от ключовите личности, противопоставили се на депортацията на евреите от старите предели на България, съобщава БТА.
Истината, която продължава да ни разделя
Според Георги Ангелов една от причините за разделенията в българското общество е нежеланието да се говори открито за болезнените страници от миналото.
„Очевидно това разединение няма да се преодолее, докато не погледнем истината в очите. Много по-зрели общества в Западна Европа работят за тази истина от много години насам“, каза той.
Ангелов открои и темата за антисемитизма, която присъства особено силно в романа.
Той обърна внимание на сложната и противоречива съдба на Димитър Пешев. Като подпредседател на Народното събрание Пешев участва в парламентарния процес около приемането на Закона за защита на нацията през 1940 г., а през 1943 г. се противопоставя на депортацията на българските евреи.
Тъкмо този драматичен обрат – от участие в приемането на дискриминационно законодателство до решимостта да защити хората, застрашени от него – се превръща в един от важните нравствени въпроси, които книгата поставя.
Паметта, която литературата не бива да премълчава
„Българската история има събития и травми, които трябва да станат част от литературата, за да бъдат разбрани и осмислени“, каза проф. Амелия Личева.
Според нея някои от тези травми са свързани именно с премълчаването на историята. Темите, към които Теодора Димова се обръща, все още рядко намират място в художествената ни литература.
„Всичко, което се случва“ е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, но който е чиста фикция и в това е голямата му сила“, подчерта Личева.
Тя обърна внимание и на необичайната композиция на произведението, в което се преплитат различни повествователни форми – интервю, писмо и изповед.
Наред с документалната памет присъства и личната – понякога ясна и категорична, друг път колеблива, отслабваща или подвластна на емоциите.
„Точно както и в античната трагедия, най-вдъхновяващите образи са тези, които въстават срещу предопределеното“, каза още проф. Личева.
По думите ѝ романът разкрива онази особена човешка сила, която позволява на отделния човек да се противопостави на привидно неизбежното, когато избере да застане на страната на доброто и човечността.
Роман без аналог в съвременната българска литература
Изключително висока оценка за новата книга даде и проф. Алберт Бенбасат.
„Според мен тази книга няма аналог в съвременната българска литература не защото други автори не са интерпретирали темата, а защото тази книга е най-силна в своето нравствено послание и психологически образи“, заяви той.
Според литературоведа сюжетът се изгражда от няколко взаимно пресичащи се линии, които постепенно оформят цялостната картина на разказа.
Особено впечатляващ за него е начинът, по който историческата достоверност се съчетава с художественото въображение.
„Едно от големите постижения на романа е, че фикционалното тук е представено така, че пред нас застава истинският човек от плът и кръв“, посочи Бенбасат.
Той отбеляза, че Теодора Димова умело съчетава документалното и художественото начало. Част от героите носят истинските имена на историческите личности, послужили за техни прототипи.
„Всичко, което се случва“ е многопластов роман“, каза още професорът.
По думите му писателката за пореден път показва, че владее до съвършенство както документално-художествения похват, така и различните начини на разказване.
Бенбасат открива и пряка връзка между историческите събития и съвременния свят. Тази връзка според него е заложена още в заглавието на книгата – „Всичко, което се случва“, формулирано в сегашно време.
Теодора Димова: Потресът на героя ми показа пътя към романа
Самата писателка разкри как е разбрала, че историята, която я вълнува, може да се превърне в роман.
„Разбрах, че романът се получава и че мога да го напиша, когато усетих дълбокия потрес у главния герой от това, което е направил“, разказа Теодора Димова.
Именно драматизмът на тази съдба я е завладял – сблъсъкът между миналите решения, осъзнаването на тяхната тежест и необходимостта човек да намери сили за друг избор.
Писателката обясни, че едни и същи събития са представени през напълно различни гледни точки.
Оказало се невъзможно те да бъдат събрани в един-единствен повествователен поглед. Затова Димова разделила книгата на три части.
Самата тя предпочита да мисли за „Всичко, което се случва“ не толкова като за традиционен роман, колкото като за триптих – три различни перспективи към една история, в която миналото, паметта и човешката съвест непрекъснато се срещат.
