В продължение на десетилетия историята на модерното изкуство се разказваше предимно чрез имената на мъже. Василий Кандински, Пит Мондриан и Казимир Малевич се превърнаха в символи на абстракцията, докато много от жените, които експериментираха с подобни идеи, останаха почти непознати.
Нова изложба във Финландия предлага различен поглед към този период. Под заглавието „Arcana Borealis – Северните жени и езотеризмът“ музеят „Атенеум“ в Хелзинки представя повече от 200 произведения на около 50 художнички от Северна Европа.
Експозицията, открита на 23 октомври 2026 г., проследява връзките между изкуството, духовните търсения и представите за невидимия свят от XIX век до наши дни. Сред авторките са Хилма аф Клинт, Тира Клеен, Анна Касел, Елън Теслеф и Туве Янсон.
Хилма аф Клинт-художничката, която изпревари абстракцията
Шведската художничка Хилма аф Клинт е сред най-интересните фигури в историята на модерното изкуство.
Родена през 1862 г., тя получава академично художествено образование и първоначално рисува портрети и пейзажи. Но паралелно с традиционната си работа започва да създава композиции от геометрични фигури, символи, спирали и ярки цветове.
Още през 1906 г. аф Клинт работи върху нефигуративни картини — по времето, когато абстрактното изкуство все още не е получило широко признание.
Художничката е силно повлияна от спиритизма, теософията и убеждението, че съществуват измерения на действителността, които не могат да бъдат възприети с обикновените сетива.
Тя участва в група от пет жени, наречена „Петте“, които организират духовни сеанси и създават рисунки, вдъхновени от преживяванията си.
Най-амбициозният ѝ проект е цикълът „Картини за храма“, включващ 193 произведения. В тях цветовете и геометричните форми представят идеи за живота, еволюцията, противоположностите и човешкото съществуване.
Аф Клинт не успява да види широкото международно признание на творчеството си. След смъртта ѝ през 1944 г. голяма част от произведенията остават извън публичното внимание.
Едва десетилетия по-късно светът започва да преосмисля нейното място в историята на абстрактното изкуство.
Тира Клеен и загадъчният език на символите
Друга забележителна фигура е шведската художничка Тира Клеен, родена през 1874 г.
Тя пътува из Европа и Азия, изучава различни духовни традиции и създава произведения, в които човешкото тяло, растенията и митологичните образи се преплитат.
Нейните рисунки и графики често носят усещане за сън или древен ритуал.
Сред представените произведения в изложбата е „Забраненият плод“ от 1909 г. — творба, в която библейските и символистичните мотиви се срещат с характерната за началото на XX век декоративност.
Клеен се интересува и от танца, движението и културите на Югоизточна Азия. Тя документира ритуални танци и се стреми да улови духовното значение на движенията чрез рисунките си.
За нейното поколение пътуванията и самостоятелният живот на жена художник са свързани със значително повече обществени ограничения, отколкото днес.
Туве Янсон отвъд мумините
Сред имената в изложбата е и Туве Янсон, позната по света като създателката на мумините.
Финландската писателка и художничка е родена през 1914 г. в артистично семейство. Макар най-голямата ѝ известност да идва от книгите и рисунките за фантастичните същества, които обитават Муминската долина, тя работи и като живописец.
Нейните ранни картини включват загадъчни пейзажи и образи, в които реалността сякаш преминава в съновидение.
Изложбата в „Атенеум“ представя именно тази по-малко позната страна от творчеството ѝ.
Тя показва, че фантазията, която по-късно ще направи мумините обичани по целия свят, има своите корени в по-ранните художествени търсения на Янсон.
Защо толкова жени търсят духовното в изкуството
През XIX и началото на XX век интересът към спиритизма, теософията и различните езотерични учения се разпространява сред европейските интелектуални среди.
Тези течения предлагат алтернативни обяснения за света във време на бързи научни и обществени промени.
За част от жените художници те създават и пространство за творческа свобода.
Традиционните художествени академии дълго ограничават достъпа на жените до образование и професионална реализация. Духовните общности понякога им предоставят възможност да участват в интелектуални дискусии и художествени експерименти извън установените институции.
Това не означава, че всички представени художнички са споделяли еднакви вярвания. Изложбата проследява разнообразни отношения към природата, религията, мистиката и човешкото съзнание.
Според кураторката Маря Лахелма историята на изкуството дълго е поставяла в центъра образа на отделния мъж гений. Новата експозиция обръща внимание и на сътрудничеството между жените, техните общности и обмена на идеи.
Изкуството, което излиза отвъд картината
„Arcana Borealis“ включва живопис, графика, текстил, керамика, витражи и мозайки.
Това разнообразие е съществено за разбирането на женското творчество през разглеждания период. Много художнички работят в области, които дълго са били определяни като декоративни или приложни и поради това са получавали по-малко внимание от художествените историци.
Изложбата обединява авторки от Финландия, Швеция, Исландия и земите на народа саами, като представя Севера като културно пространство, чиито граници не съвпадат непременно с политическите.
В творбите се появяват природни цикли, митологични същества, геометрични знаци и въпроси за живота след смъртта.
Някои произведения изглеждат изненадващо съвременни, въпреки че са създадени преди повече от век.
Историята на изкуството се дописва
Изложбата в „Атенеум“ ще продължи до 28 февруари 2027 г.
Нейното значение надхвърля интереса към мистиката и символизма. Тя връща вниманието към художнички, чиито произведения са били създадени, изложени или съхранявани, но не са получили заслуженото място в големия разказ за модерното изкуство.
Днес имената на Хилма аф Клинт и нейните съвременнички все по-често се появяват редом с прочутите мъже модернисти.
Техните картини разкриват колко много пътища е имало към абстракцията и колко различни хора са участвали в създаването на модерното художествено мислене.
