Повече от четири века след като Уилям Шекспир създава „Хамлет“, историята за датския принц продължава да се променя заедно със света.
Този път тя звучи с музиката на „Рейдиохед“.
На 31 октомври в лондонския театър „Барбикан“ започна представянето на Hamlet Hail to the Thief — необичайна постановка, която съчетава трагедията на Шекспир с шестия студиен албум на британската рок група.
Музиката е преработена специално за спектакъла от вокалиста на „Рейдиохед“ Том Йорк. На сцената тя се изпълнява на живо от музиканти и актьори, а действието се развива в мрачен свят, в който властта контролира информацията, хората се наблюдават взаимно и истината е опасна.
Постановката е създадена от Кристин Джоунс и Стивън Хогет в сътрудничество с Йорк. След успешни представления в Манчестър и Стратфорд на Ейвън спектакълът пристига в Лондон, където ще остане до 23 януари 2027 г.
Елсинор като държава на наблюдението
В оригиналната трагедия Хамлет се завръща в Дания след смъртта на баща си и открива, че майка му се е омъжила за неговия чичо Клавдий, който вече управлява страната.
Появата на призрака на покойния крал поставя началото на история за предателство, вина, отмъщение и съмнение.
В новата постановка Елсинор е представен като държава, в която наблюдението и подозрението проникват във всекидневния живот.
Героите се движат в атмосфера на политическа параноя. Властта контролира, истината се укрива, а личните отношения са белязани от недоверие.
Това тълкуване намира естествена връзка с музиката на „Рейдиохед“, чиито песни често изследват тревожността, отчуждението и страха от съвременните политически и технологични системи.
Албумът, роден в епоха на страх
„Hail to the Thief“ излиза през 2003 г., две години след терористичните атаки от 11 септември и в периода на войната в Ирак.
Той е шестият студиен албум на „Рейдиохед“ и съдържа песни като There There, 2+2=5 и Go to Sleep.
Музиката съчетава рок, електронни звуци и експериментални композиции. В текстовете присъстват образи на политическа манипулация, тревожност и загуба на контрол.
Заглавието на албума препраща към властта и легитимността ѝ — тема, която има пряка връзка с „Хамлет“.
Клавдий управлява Дания, след като е извършил престъпление, за да заеме трона. Хамлет знае, че трябва да разкрие истината, но постоянно се съмнява в собствените си действия.
Именно тази атмосфера на недоверие свързва Шекспировата трагедия с музиката на Том Йорк.
Том Йорк пренаписва музиката за сцената
За спектакъла Йорк не използва просто оригиналните записи от албума.
Той преработва композициите, така че музиката да се превърне в част от драматургията.
Песните са разградени и подредени в нова структура, изпълнявана на живо.
Така музиката участва в действието, вместо да бъде само фон на сцените.
Важна подробност е, че самата група „Рейдиохед“ не участва в представленията. На сцената свирят специално подбрани музиканти, които изпълняват преработените композиции.
Продължителността на спектакъла е около час и четиридесет минути, без антракт.
Новият Хамлет
Главната роля изпълнява Самюъл Бленкин, познат от телевизионната продукция „Пришълецът: Земя“.
Офелия е поверена на Ейми Тредри, а Пол Хилтън играе Клавдий и Призрака.
Клаудия Харисън се превъплъщава в Гертруда, Алби Болдуин е Хорацио, а Брандън Грейс изпълнява ролята на Лаерт.
Постановката съчетава драматичен текст, музика и движение. Сценографията и хореографията имат особено важно място, защото трябва да предадат напрежението в свят, където всеки подозира другия.
Създателите на спектакъла не се стремят да представят цялата Шекспирова трагедия в традиционния ѝ вид. Те концентрират действието върху най-силните емоционални конфликти и върху отношенията между Хамлет, Офелия, Клавдий и Гертруда.
Защо Шекспир продължава да звучи съвременно
„Хамлет“ е сред най-често поставяните пиеси в историята на театъра.
През вековете главната роля са изпълнявали актьори с напълно различни стилове и темпераменти, а режисьорите са пренасяли действието в различни епохи.
Причината е в темите, които продължават да бъдат актуални — злоупотребата с власт, семейното предателство, политическата манипулация и личната отговорност.
В спектакъла Hamlet Hail to the Thief тези въпроси са поставени в контекста на съвременните страхове от наблюдение и контрол.
Музиката на „Рейдиохед“ придава на трагедията нов ритъм и я доближава до публика, която може би никога не е гледала класическа постановка на Шекспир.
Четири века след създаването си датският принц продължава да пита как човек може да открие истината в свят, управляван от лъжи.
Тагове: Хамлет, Шекспир, Рейдиохед, Том Йорк, театър, Лондон, Барбикан, музика, култура, спектакли
