Една от най-страшните зими в европейската история превърнала Франция в ледена пустош и довела до катастрофа, отнела стотици хиляди човешки животи. През януари 1709 г. температурите в някои райони паднали до минус 25 градуса, реките замръзнали, а студът проникнал дори в разкошния Версайски дворец на Луи XIV. Според свидетелства от епохата виното замръзвало в бутилките, хора умирали по улиците, а гладът предизвикал вълна от бунтове. Историците изчисляват, че последиците от бедствието довели до около 600 000 допълнителни смъртни случая във Франция през 1709 и 1710 г.
Студът нахлул в двореца на краля Слънце
Историята на катастрофалната зима припомня унгарското издание „Хаму еш Дьемант“, което описва как природата поставила на изпитание дори най-могъщия монарх в Европа. На 6 януари 1709 г. Франция била връхлетяна от внезапно и изключително силно застудяване. Температурите се сринали само за часове, а последвалите студени вълни останали в историята под името Великата зима.
Версай, символът на кралското великолепие, се оказал неподготвен за подобно бедствие. Огромните зали, високите тавани и многобройните прозорци, създадени да впечатляват посетителите, превърнали отоплението на двореца в почти невъзможна задача.
В писма от онова време херцогинята на Орлеан, снаха на Луи XIV, описала нечовешките условия. Тя разказвала как седяла до горяща камина, обвита в кожи, със затворени врати и прегради срещу течението, но въпреки това продължавала да трепери. Студът бил толкова силен, че едва успявала да държи перото си, а виното замръзвало в бутилките.
Самият крал първоначално се опитал да запази обичайния си дневен режим. На 7 януари излязъл на традиционната си следобедна разходка в дворцовата градина, но само след няколко минути бил принуден да се върне. През следващите две седмици почти не напускал личните си покои.
Дърветата се пръскали като при пушечни изстрели
Извън Версай положението било несравнимо по-тежко. Хора замръзвали в домовете си, по пътищата и на полето, а добитъкът загивал дори в затворените обори. Според разкази на очевидци студът предизвиквал толкова силно замръзване на соковете в дърветата, че стволовете им се разцепвали с оглушителен трясък. Звукът наподобявал пушечни изстрели.
Замръзнала Сена практически прекъснала важна част от снабдяването на Париж. Шлеповете, които доставяли зърно и други стоки, не можели да се движат. Ледът обхванал реки, канали и пристанища, като свидетелства описват замръзване дори в района на средиземноморския Марсилия.
Студът не се ограничил само до Франция. Части от Венецианската лагуна били покрити със заледена повърхност, а изключително тежки условия обхванали огромни територии от Европа.
Според френската метеорологична служба „Метео Франс“ историческите наблюдения показват поредица от седем студени вълни през зимата на 1708-1709 г. Първата започнала на 6 януари, а последвалите резки затопляния и нови застудявания нанесли огромни поражения върху растителността и земеделските култури.
След ледения ужас дошъл смъртоносният глад
Най-тежките последствия от бедствието се проявили през пролетта. Когато земята започнала да се размразява, стопаните установили, че голяма част от засятата през есента пшеница е унищожена. Масово загинали овощни дървета, маслинови насаждения и лозя.
Зърнената криза бързо прераснала в продоволствена катастрофа. Хлябът, основна храна за огромна част от населението, поскъпнал рязко и станал недостъпен за много семейства. Гладът се разпространил в градовете и селата, докато изтощените хора ставали все по-уязвими към болести.
Френският историк Марсел Лашивер изчислява, че около 100 000 души загинали непосредствено от студа през първите месеци на 1709 г. Приблизително 200 000 смъртни случая били свързани с недохранването, а още около 300 000 души починали вследствие на епидемии, сред които дизентерия, тиф и скорбут.
Тези оценки, представени и от „Метео Франс“, показват защо общият брой на жертвите достига приблизително 600 000. Става дума за последствията от целия продължителен кризисен период, а не за хора, загинали единствено от измръзване.
Гладните французи се вдигнали срещу властта
Бедствието връхлетяло Франция в изключително тежък политически момент. Страната вече участвала във Войната за испанското наследство, започнала през 1701 г., а продължителните военни действия изтощили държавната хазна и армията.
Недостигът на храна предизвикал масови протести. Между февруари и юни 1709 г. във френските провинции избухнали около 155 бунта и размирици. Гладни хора нападали зърнени складове, обвинявали търговците, че укриват хранителни запаси, и се опитвали да спират доставките.
Вълната от недоволство достигнала и до кралския двор. По обществени места се появявали надписи срещу Луи XIV, а авторитетът на монарха бил подложен на необичайно силно изпитание.
Властите предприели извънредни мерки. Били ограничени износът на зърно и спекулата с хранителни продукти, организирани били раздавания на храна и благотворителни кухни. За да се компенсира унищожената пшеница, било разрешено повторно засяване на нивите с ечемик.
Луи XIV поискал нови жертви от народа
Катастрофата принудила краля Слънце да предприеме необичаен за абсолютната монархия ход. На 12 юни 1709 г. в църквите из цяла Франция било прочетено негово обръщение към поданиците, в което обяснявал защо мирните преговори са се провалили и настоявал за подкрепа за продължаването на войната.
Луи XIV бил започнал преговори за мир още през пролетта и бил готов на значителни отстъпки. Противниците му обаче настоявали при необходимост той да свали със сила от испанския престол собствения си внук Филип V. Френският владетел отказал да приеме това условие.
За финансирането на войната кралският двор започнал да жертва част от богатствата си. Златни и сребърни предмети били претопявани, за да се осигурят средства за армията.
Възстановяването от зимната катастрофа продължило години. Някои маслинови горички се нуждаели от десетилетия, за да се възстановят, а част от лозята трябвало да бъдат засадени отново. Луи XIV останал на трона до смъртта си на 1 септември 1715 г., когато починал във Версай на 76-годишна възраст.
