Повече от хиляда години след жестоките войни между България и Византия цар Самуил се превръща в символ на нещо коренно различно - историческо помирение между българи и гърци. Предстоящото пренасяне на тленните останки на владетеля от Гърция и полагането им в столичния храм „Света София“ слага край на продължила години наред дипломатическа и историческа сага. Според богослова доц. Костадин Нушев събитието има значение далеч отвъд самия акт на препогребването - то е знак, че два съседни народа могат да преосмислят едно драматично минало и да го превърнат в основа за добросъседство.
От вековни войни към жест на помирение
Историята на цар Самуил е неразривно свързана с най-тежкия период от средновековните отношения между българи и византийци. В продължение на десетилетия българският владетел води войни срещу император Василий II, а кулминацията идва след битката при Ключ през 1014 г., когато голяма част от пленените български войници са ослепени.
Тази трагична страница остава дълбоко вписана в българската историческа памет. Именно затова според доц. Нушев днешното предаване на останките от гръцка на българска страна има силно символично значение.
„Ето това ще се случи като един знак за своеобразно историческо помирение между българи и гърци, защото в миналото трагичната съдба на цар Самуил и трагичният завършек на Първото българско царство до голяма степен определят през вековете отношенията между българи и византийци - отношения, заредени с трагизъм и войнственост“, заяви той пред БНТ.
По думите му в XXI век тази история вече може да бъде прочетена по различен начин - през призмата на добросъседството и цивилизованите отношения на Балканите.
„А в днешно време, в XXI век, в духа на добросъседството и цивилизованите отношения на Балканите, това ще има много важно значение за помирението и за завършека на тази дълга сага с преговорите костите на този български цар да бъдат предоставени на България“, подчерта Нушев.
„Света София“ става място на паметта
Тленните останки на Самуил ще бъдат положени в храм „Света София“, в южната част на напречния кораб на древната базилика. Така църквата ще се превърне и в постоянно място за поклонение пред един от най-значимите владетели на Първото българско царство.
Според доц. Нушев изборът на храма не е случаен. Той вижда в него символично продължение на фамилната гробница на Самуил в катедралата „Свети Ахил“ на острова в Малкото Преспанско езеро.
„Това е много важно и знаково за България. Защото знаем, че ние много пъти се питаме къде са българските владетели, имаме ли достатъчно свещени места за почит и за поклонение“, посочи богословът.
Самуил като мост между миналото и настоящето
За Нушев завръщането на цар Самуил има значение и като своеобразен завършек на голям исторически цикъл, започнал още във времето на цар Симеон и продължил до последните десетилетия на Първото българско царство.
„Това събитие, което предстои да се случи в нашия столичен град и въобще за цяла България, е историческо по своя характер, защото то е един своеобразен завършек на голямата епопея от времето на цар Симеон и борбата за запазване на Първото българско царство“, заяви той.
По думите му Самуил остава една от най-големите фигури на българското Средновековие - владетел, който десетилетия наред се противопоставя на Византия и се опитва да съхрани българската държавност.
Сега обаче именно неговото име се превръща в повод не за ново противопоставяне, а за жест между България и Гърция, който затваря една чувствителна страница и отваря друга - на уважение към историята и добросъседство.
Мраморен саркофаг с царския надпис
Останките ще бъдат положени в специално изработен мраморен саркофаг. Върху него присъстват символи, свързвани с владетеля и неговата фамилия, а надписът гласи: „Самуил, в Христа Бога, цар на българите“.
Така повече от десет века след смъртта си цар Самуил ще намери място за вечен покой в София. Но събитието ще остане и като един от редките моменти, в които тежката обща история на българи и гърци се превръща не в повод за спор, а в символ на помирение и уважение между двата народа.
