Ако някога сте си мечтали да се разхождате из изгубените каменни цитадели на инките в Андските планини, но двудневните трансатлантически полети ви плашат, има добра новина - Балканите си имат собствен Мачу Пикчу! И той се намира сгушен в дивите гънки на сръбската страна на Стара планина, само на час път от българската граница.
Истинското му име е Гостуша (известно още като Каменното село). В момента, в който прекрачите прага му, задвижвате истинска машина на времето, която ви връща векове назад.
Архитектура без нито един грам цимент
Сходството с Мачу Пикчу не е просто романтично метафорично хрумване. Гостуша е архитектурен феномен: абсолютно всичко тук е направено единствено от камък, кал, дърво и слама.
Къщите, дуварите, плевните, чешмите, хамбарите и дори покривите са изградени от плочести каменни тикли, извадени от местните кариери. При строителството им не е използван нито един грам цимент или съвременен хоросан. Покривите тежат десетки тонове, но инженерната мисъл на древните майстори е била толкова прецизна, че каменните плочи са наредени с перфектен баланс и устояват на суровите планински зими вече повече от 200 години без да протекат.
Живият музей, забранен за ново строителство
За разлика от много популярни етнографски комплекси, Гостуша не е изкуствено изграден декор за туристи. Селото е автентично, а времето в него сякаш е спряло. Поради уникалния си сграден фонд през 2016 г. Гостуша получава най-престижното европейско признание за опазване на културното наследство – наградата на "Европа Ностра".
Днес в селото действат строги правила: модерното строителство е напълно забранено, а всеки реставрационен проект трябва да се извършва единствено с традиционните за района камък и кал.
Тайната на легендарното кашкавалено сирене
Районът около Гостуша и близкия град Пирот е световноизвестен с пиротския кашкавал. Според местна легенда, навремето рецептата е била толкова ценена, че дори от Белия дом в САЩ са поръчвали пита от старопланинското сирене за специални банкети.
Селото на дълголетниците
Благодарение на кристалния планински въздух, изворната вода и диетата, базирана изцяло на домашни млечни продукти и старопланински билки, Гостуша от десетилетия е известна като място с изключително висок брой столетници.
Живот извън обхвата
В голяма част от селото мобилният обхват е слаб или напълно липсва, а улиците са твърде тесни за автомобили. Придвижването между амфитеатрално наредените къщи става по каменни стъпала и тесни пътеки, точно както в Перу.
Разходката из Гостуша е напомняне за времената, когато човекът е градил дома си в пълна хармония с природата. Потопено в тишина, ухание на мащерка и шума на бликащите реки, това старопланинско бижу заслужава място във всеки балкански маршрут.
