Евгени Симеонов в момента заема една от най-отговорните позиции в българската енергетика – особен търговски управител на дружествата от групата на „ЛУКОЙЛ“ в България. Професионалният му път включва повече от десет години работа в държавната администрация, както и ръководни позиции в частния сектор. Бил е председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, а от юни тази година отговаря за управлението и контрола на четирите дружества от групата на „ЛУКОЙЛ“ в България.
България е втора след Малта по ниски цени на бензиностанциите
Разлика е над 30 цента с цените в Гърция
Призовавам да се правят проверки, проверяващите ще са изненадани от малките надценки
Разговорите за активите на „ЛУКОЙЛ“ се водят на ниво компания-собственик извън пределите на България
Не е сериозно да се очаква от особения управител да бъде държавен регулатор на цените
В „ЛУКОЙЛ“ работят невероятни професионалисти, които се справят изключително добре в тези тежки условия
Най-големият риск за горивата е геополитическият
Бензинът и дизелът са скъпи, защото имаме две войни, дефицитна стока, скъпи застраховки, завишена стойност на нефта
- Здравейте, г-н Симеонов, благодаря Ви, че приехте поканата да бъдете гост в подкаста „България в новия свят“. Добре дошъл.
- Здравейте, добре заварил. Добър ден на Вас и на Вашите зрители. За мен е изключително удоволствие да съм с Вас и да разкажем важните неща.
- Започваме с разказа за „ЛУКОЙЛ“ със свалената от парламента забрана за износ на гориво. Какво засяга тя по отношение на продуктите на „ЛУКОЙЛ“?
- Най-важното, което трябва да кажем, е, че тя засяга основно дизела и авиационното гориво. Когато можем да изнасяме това количество гориво, което сме произвели над необходимото за вътрешния пазар, „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ ще успее да реализира допълнителни приходи и ще заплати допълнителни данъци. Това е изключително положително и за „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“, и за нашата страна, тъй като тя ще получи повече приходи от данъци.
- Ще бъде добре за държавата, а ще бъде ли добре и за българския потребител? Ще има ли промяна в цените?
- Смятам, че за българския потребител стабилността на рафинерията е най-важна - да реализира стабилни приходи и да плаща добри данъци. Ако нямаме работеща рафинерия, положението с цените в България ще бъде много по-сложно.
- Кога ще започне износът и има ли вече яснота за държави, към които ще го насочите?
- Износът няма да започне буквално на следващия ден след публикуването на решението в Държавен вестник. Той изисква подготовка. За да се реализира един износ, трябва първо да се намерят контрагенти, които да имат интерес от него. Тоест, ние ще обявим конкурсна процедура за конкретно количество дизел, бензин или авиационно гориво. На въпросната конкурсна процедура се явяват кандидатите, които искат да закупят съответните количества. Извършва се подбор, избира се най-добрата оферта и се сключва договор. Това отнема около един месец.
- Тоест преди Коледа ще може да сте започнали?
- В рамките на един месец след публикуването в Държавен вестник.
- Към кои страни?
- Тук е много важно да кажем, че до момента сме изнасяли количества бензин и дизел, но износът ставаше след сложна процедура и след одобрение от Агенция „Митници“. Това забавяше значително тези действия. А в момента виждате колко е динамичен пазарът на горива и тази процедура от един месец за много от нашите контрагенти е неизгодна. Защото днес, ако подпишеш при едни цени, след 20-30 дни цените може да са много по-високи или много по-ниски и това затруднява нашата работа.
- В последните дни имаше информация от Румъния, че заради предстоящото закриване на рафинерията в Плоещ се очаква криза с горивата. Може ли Румъния да е страна, към която да започнем да изнасяме?
- Кризата за горивата се наблюдава в много държави в Западна Европа. Във Франция беше обявен 10-процентов дефицит на дизел. Няма да се учудя, ако и в други европейски държави се появи такъв дефицит. За България е важно да кажем, че това не е възможно, докато „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ функционира нормално.
- Наскоро премиерът Андрей Бабиш беше на гости на българския министър-председател Румен Радев. Бабиш направи предложение – Чехия да получава петролни продукти, преработени в България. Това възможно ли е и Вие получавали ли сте запитване от Чехия?
- От Чехия до момента не сме получавали запитване, но всяка една фирма, която успее да премине процедурата KYC - Know Your Customer „Опознай своя клиент“ (това е изискването, за да работиш с „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“), може да бъде включена в тендърни процедури. Това важи както за внос на нефт, така и за износ на готова продукция. Така че ние сме готови да разговаряме с всеки, който има желание да се включи в нашите конкурсни процедури за евентуална търговия с „ЛУКОЙЛ“.
- Няма как да не Ви попитам и за последните слухове около мегасделката за продажба на активите на „ЛУКОЙЛ“. Излезе информацията, че милиардерът Тод Боули, който е свързан с администрацията на президента Тръмп, заедно с могъщи фактори в Персийския залив проявяват интерес. Вие имате ли информация?
- Много пъти чета за различни кандидати за закупуване на активите на „ЛУКОЙЛ“. Но до днешна дата с българските дружества не са водени преговори и не е изискана информация. Предполагам, че тези преговори се водят на ниво компания-собственик извън пределите на България.
- Мая Манолова като нов председател на Комисия за защита на потребителите каза, че започва проверки по ценообразуването в стратегическите предприятия. Беше споменат и „ЛУКОЙЛ“. Дойдоха ли проверяващите? Има ли вече първи резултати?
- Аз призовавам да се правят проверки. Така самите проверяващи ще се убедят, че в ценообразуването няма нищо променено в последните месеци и „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ и „ЛУКОЙЛ България“ ценообразуват така, както са го правели години назад. Нищо не се е променило, за да бъде някой ощетен. Дори смятам, че те ще бъдат изненадани от ниската надценка, която е включена. Това го чухме вече от всички петролни и газови асоциации. Многократно казват, че България е най-евтина като цени. Не знам дали наблюдавате, но в пограничните райони около гръцката и румънската граница ежедневно има много сериозна миграция на автомобили, които влизат в България и зареждат българските евтини горива. Разликата между бензина и дизела с Гърция е над 30 цента. Това е огромна разлика. Тук е моментът да кажем, че нашата рафинерия работи в условията на една много тежка конкуренция и под тежък санкционен натиск, който оказва влияние. И да твърдим, че в България трябва да бъде по-евтино, защото имаме рафинерия, не е нормално.
Гърци и румънци зареждат в България
- Това са твърденията и на потребителите, които след малко ще обсъдим. Но като говорим за ценообразуването в момента, нека да се върнем към това какво се случи, когато поехте рафинерията, какво заварихте, какво променихте за тези няколко месеца?
- Истината е, че в деня на моето представяне първият разговор беше с финансовия директор на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“. В отчетите бях информиран, че след 20 дни компанията ще изпадне в касов разрив. Тоест, парите, които имаме, няма да ни достигнат да закупим количествата нефт, които са поръчани. Това е изключително тежко положение. Започнахме преговори с всички доставчици за предоговаряне на условията. Успяхме да договорим отложени плащания. По този начин успяхме лека-полека да започнем да събираме повече средства и да се разплащаме с нашите контрагенти. След анализ на начина, по който са извършени сделките, въведохме въпросните тендърни процедури, за които споменах. Конкурси. Обявяваме конкурс за доставка на нефт, изпращаме до одобрените контрагенти и избираме най-добрата цена за нас. По този начин успяхме да намалим сумите, за които закупваме нефт, а относно експорта успяхме да продаваме на по-високи цени за износ. Така успяхме да стабилизираме рафинерията в рамките на 2-3 месеца.
- Изнесохте последните резултати, които бяха впечатляващи и като увеличена преработка и като подобрена ликвидност. В същото време Николай Денков казва, че няма подобрени резултати. Той има някакви паралелни данни или това е просто политическо говорене?
- Това е много интересно твърдение, което смятам, че е в сферата на политическото говорене. Няма как, когато виждаш, че един резултат е положителен, да твърдиш, че не е добър. Когато говорят числата, и боговете мълчат. Но смятам, че неговото твърдение беше насочено към една друга част от нашата работа.
Повечето политици в момента твърдят, че „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “ трябва да регулира цените на пазара. Само че има няколко важни неща, които трябва да се споменат. Особеният управител е назначен от държавата да осигури нормалното функциониране на тези стратегически предприятия под санкции. Той не е социален министър, нито председател на Комисия за регулиране на цените на петрола. Той управлява като мениджър една частна компания, която работи под санкции. Така че да очакваш от особения управител да бъде държавен регулатор на цените, не е сериозно.
- То е и абсурдно. Говоренето на Николай Денков си е политическо, но все повече хора, даже не знам дали има някой българин, който като спре на бензиностанцията, да не си каже: Защо е толкова скъп бензинът и защо е още по-скъп дизелът.
- Проблемът е заровен много години назад и в момента плащаме цената. Преди повече от 15 години Европа реши да бъде зелена. След това решение бяха въвеждани постепенно редица регулации. За 15 години в Европа бяха затворени 36 рафинерии. Това производство беше изнесено в държавите от Персийския залив. Следващото, което ни връхлетя като буря, беше войната в Персийския залив. Тя доведе до това Ормузкият проток да бъде блокиран изцяло. Особено в последните месеци. Така че оттам до Европа не достигаше нито готов рафиниран продукт, нито нефт.
Имаме затворени мощности, недостигащ продукт, недостигащ нефт за Европа. Перфектните изисквания за тежък дефицит за една стока. В следващия момент имаме една рафинерия в България, която работи под санкции. Има редица контрагенти, които не желаят да работят с „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“. Те казват: вие сте под санкции и ние не искаме да работим с вас. Ние не можем да работим с всички компании от целия свят. Така че „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ е в по-тежки условия от конкурентни рафинерии в Западна Европа.
Следващата причина за скъпите цени е Черно море. След войната в Украйна „Лойдс“ - световният застраховател, който застрахова над 90% от корабоплаването в света, обяви Черно море за военна зона. В момента, в който един танкер преминава Босфора, застраховките, които трябва да се заплатят във връзка с възможността той да бъде поразен от дрон, се увеличават многократно. Така че имаме дефицитна стока, скъпи застраховки, завишени цени на нефта в момента, които се движат в крива – ту нагоре, ту надолу, перфектните изисквания за едни високи цени.
- Перфектната буря за високи цени…
- Да.
- Слушам Ви и се сещам, че навремето великолепният Оскар Уайлд беше казал: В днешно време хората знаят цената на всичко и не знаят стойността на нищо. И си мисля как българският потребител да разбере всички тези неща, които говорите, когато гледа, че на международните борси петролът пада, а това не се отразява на колонката в бензиностанцията и на сумата, която той трябва да заплати? Каква е разликата между барела нефт и литъра дизел или бензин, който излиза от тези колонки?
- Да започнем от това, че от един барел нефт не се произвежда единствено и само бензин и дизел. От един барел нефт се произвеждат битуми, котелни горива, газьоли, дизел, авиационно гориво (керосин), бензин, нискооктанов бензин и втечнен въглеводороден газ. Или познатият ни пропан-бутан (LPG). Така че от един барел нефт се произвеждат няколко типа горива. Ако цената на дизела и на бензина е висока, това не е същото при нискооктановия бензин и при котелните горива. При тях маржовият индекс е отрицателен в момента.
- Маржовия индекс е отрицателен. Може ли да го кажете по-разбираемо за хората?
- Това, което се говори в последно време е, че преработвателният марж на дизела е висок, но преработвателният марж на нискооктановия бензин и на котелните горива е отрицателен. И е много нисък. Така че те донякъде компенсират.
- Покачването при дизела?
- Покачването в преработвателния марж. Защо плащаме много в момента за дизел? Имаме дефицит на една борсова стока. Първо - нейната цена се определя от борсата. Второ - когато застанем на колонката и видим тази висока цена, трябва да си дадем сметка за двете войни, за високите разходи във връзка със застраховките, за високите разходи, които плащаме в момента, за да поддържаме рафинерия под санкции. Много е трудно тя да бъде обезпечавана с нужното количество резервни части. Заради това, че сме под санкции, както споменах, редица компании не желаят да работят с дружеството. И въпреки това успяваме. Тук е моментът да споделя, че там работят едни невероятни професионалисти, които се справят изключително добре в тези тежки условия. Така че когато застанем на колонката, е добре да помислим и за хората, които работят в рафинерията. За всички...
- …които са по цялата верига…
- Да, които оскъпяват горивата. Много са факторите.
- Къде в момента е българската цена сравнена с европейската. Ето, говорим за големия преработвателен марж на дизела. Как цената на дизела в България се ситуира спрямо останалите цени на дизела в Европа?
- Много Ви благодаря за въпроса, защото в последните дни чух политици, които казаха, че България е над средните нива за Европа като цени. Това е категорично невярно и призовавам всички потребители да отворят официалния бюлетин на Европейската комисия, където са публикувани стойностите на дизел и на бензин. Тук може да покажем стойността на дизела с включени данъци, акциз и ДДС. България се намира на второ място, след Малта. А в Малта имаме държавен таван на цените. Тя е малка държава, с държавна рафинерия, там цените се регулират на държавно ниво. Така че ние сме точно след Малта. Призовавам потребителите да отворят официалния бюлетин и да се запознаят с него. Това е стойността с включени данъци и такси.
- Къде сме в стойността без включени данъци и такси? Пак ли сме на второ място?
- Не, не сме на второ място. Пред нас са Малта, Словакия, Унгария и Словения. Искам да спомена защо Словакия и Унгария са преди нас. Те използват до ден днешен петрол, който се транспортира по тръба от Русия.
- Вярно ли е, че в България 80% от нефта се внася от Казахстан?
- Не. В момента нефт се внася от Казахстан, от Азербайджан, от Ирак, от Либия, дори от Южна Америка, от Гаяна. До момента сме преработили над 52 вида нефт, вече мисля, че са 53. Защо? Рафинерията в Бургас е проектирана да работи с нефт тип „Уралс“. За да използваме рафинерията и да работим, трябва да достигнем показателите на плътност и сяра, които са близки до тип „Уралс“. За да успеем да ги постигнем, се прави микс от различни типове нефт, които се смесват.
- Включително тези, които са от Азербайджан и Казахстан не са същите, които Ви трябват за рафинерията?
- Казахстанският нефт явно представлява сериозен интерес. Той е два типа. KEBCO, който е със същите показатели като тип „Уралс“ и CPC Blend, който е много различен от тип „Уралс“. Така че ние внасяме и KEBCO, и CPC.
- Доста изчерпателно отговорихте за цените в България спрямо Европа, но все пак от гледна точка на потребителите, независимо от всичките причини, които изтъкнахте, според Вас, каква е справедливата цена на бензина сега? Как Вие бихте я дефинирали? Казвам го, защото в момента се говори за справедлива стойност на другите стоки от първа необходимост, където вече има една определена методика.
- Справедливата цена за бензина и за дизела смятам, че е тази, която е достъпна за потребителя.
- Тази, която можем да си позволи като потребители ли?
- Тази, която можем да си позволим. Щом нашите съседи от Румъния идват да зареждат колите си в България, смятам, че в момента цената е висока, но тя е такава по обясними фактори и не е необоснована.
- Едно от обвиненията към „ЛУКОЙЛ“ е, че макар цените да остават поносими, компанията реализира голяма печалба.
- В много от медиите чухме призоваване за налагане на данъци върху свърхпечалба.
- Извинявайте, че ви прекъсвам. Те бяха сложени в медиите от определени политически сили. Опозиционни, които обясниха, че след като ще има налагане на голям данък, 33%, за банките, за веригите, задължително трябва да има и за „ЛУКОЙЛ“. Какво отговаряте?
- Да погледнем резултатите назад в годините. Ако тези вериги и тези банки назад в годините имат реализирани огромни печалби, „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ за 2025 г. завършва с резултат минус 200 милиона евро. Така че за едно предприятие, което е завършило на минус 200 милиона евро, е много смело да твърдиш, че поради това, че има 3-4 месеца положителни резултати, следва да бъде обложено със свърхпечалба. През 2023 година е наложена данъчна вноска, солидарна данъчна вноска, която е изискуема в месеците август-септември. Тогава са платени над 280 милиона лева, които впоследствие се оказва в края на годината, че държавата ще трябва да ги възстанови. Затова че в предходни години предприятието е било на загуба. Когато говорим за налагане на извънредни данъци, на солидарни вноски, трябва да взимаме всички фактори под внимание.
- Тоест - след като в предишните години предприятието е било на загуба, за каква свръхпечалба говорим в момента?
- Абсолютно, точно за това говорим. Да, в продължение на няколко месеца всички виждаме едни положителни резултати, но трябва да погледнем ретроспекцията в годините назад. Защото един данъчен период не е за месец, за два, за пет. Той е за една календарна година.
- Днес в света много малко може да се прогнозира и в много кратък прозорец. Но все пак това, което в момента виждаме - 2 евро за литър дизел, ще бъде връх или ще го надминем, предвид всички фактори и причини, за които говорихте досега?
- Това е много сложна прогноза. Виждаме цени в Германия над 2,50-2,80 евро. Във Франция видяхме 2,80. В САЩ дизела от 3 долара за галон стана 7 долара.
- Но чухме президента Тръмп, който само преди няколко дни каза: Очаквайте, че цените ще паднат…
- Това очаквахме и на 13 август, когато беше подписано споразумение между САЩ и Иран. В момента можем само да гадаем. Всички като потребители се намираме на едно влакче на ужасите. Докато сме горе, после сме долу, после пак сме рязко нагоре. Така че - можем само да гадаем докъде и как ще стигнат цените. Ако конфликтите приключат, очаквам понижение на цените. Иска ми се да кажа рязко, но смятам, че ще бъде плавно и постепенно. Но ако конфликтите се задълбочат, е възможно цените да преминат всякакви психологически граници.
- Трудно може да се прогнозира цената, но какво Вие сте си поставили като Ваш план за действие като особен управител? Какви са вашите цели? Какво искате да постигнете дори в един средносрочен аспект?
- Моят план е да закупуваме възможно най-евтиния нефт, за да струва по-малко за нас като рафинерия и за потребителя в България. Поставил съм си за цел да поддържаме инсталациите и завода в работоспособно състояние, защото това е едно от най-важните предприятия в страната. В момента говорим, че цените са високи, но ако допуснем това предприятие да не работи, тогава ще се срещнем с много по-високи цени. Така че моите основни цели са да закупуваме нефт на възможно най-добри цени, да поддържаме рафинерията и инсталациите, и да функционира нормално това структуроопределящо предприятие за България.
- Кой е най-големият риск, който виждате? Финансов, стратегически, геополитически?
- Смятам, че геополитическият риск е най-висок.
- Ако трябва да се обърнете към българските потребители, какво бихте им казали за това, че наистина цените са до голяма степен за много българи непосилни?
- Искам да им кажа, че не е добре да вярват на популизъм, да бъдат реалисти и да гледаме истината в очите. България не е остров. Ние сме част от света и целият свят в момента плаща високите цени заради войните. Това е основният проблем.
