Българските учени не са присвоили историческите ценности от гръцките манастири по време на Първата световна война, а са ги спасили от разграбване. Тази интересна теза разви известният археолог проф. Казимир Попконстантинов пред бТВ по повод историческото споразумение за завръщането на тленните останки на цар Самуил в България. Той призна, че първоначално дори не повярвал на новината и я сметнал за поредната медийна измислица. Професорът настоя и за нов антропологичен анализ на останките, които в продължение на близо шест десетилетия се съхраняват в Солун.
Учени спасили реликвите, а не ги присвоили
Един от най-любопитните моменти в разговора с проф. Попконстантинов беше свързан с 48-те църковни ценности, които България ще предаде на Гърция съгласно постигнатото споразумение. Те са били пренесени в страната ни през 1917 г. от манастирите „Панагия Икосифиниса“ и „Тимиос Продромос“ край Серес, както и от Митрополията на Серес и Нигрита.
Археологът категорично оспори представянето на тогавашните действия на българските учени като обикновено присвояване на чужди ценности. „Много се спекулира с това какво са придобили, какво са взели нашите предшественици, учени. Те не са ги усвоили, а просто са спасили тези паметници“, заяви проф. Попконстантинов.
Той припомни, че по време на военни конфликти историческите и културните ценности нерядко стават обект на разграбване, а впоследствие попадат в ръцете на търговци и спекуланти. „Защото знаем, че по време на война всеки търси някаква плячка, за да може след това да спекулира и да търгува. Това е и до ден днешен“, допълни археологът.
Според него въпросът за документите и останките на Самуил не бива да се свежда до обикновена размяна на исторически ценности. Самият професор призна, че подробностите около продължилите десетилетия дипломатически разговори не са публично известни. „Колко и какви са били при самите разговори, това е твърде, твърде дипломатично“, коментира той.
Подписаният между България и Гърция меморандум предвижда взаимно депозиране на исторически реликви. Гръцкото министерство на културата потвърди официално договореността, като двете държави са се споразумели да продължат разговорите и за други исторически предмети от взаимен интерес.
Професорът помислил новината за фалшива
Завръщането на Самуил се оказало толкова неочаквано за проф. Попконстантинов, че дори той, като човек, който от десетилетия следи темата, първоначално не повярвал.
„За мен беше наистина една огромна изненада тази вест, защото в доста медии бе отбелязано, че ще бъдат дадени от гръцкото правителство частиците от тленните останки или цялостно тленните останки на цар Самуил. Помислих, че това е някаква поредна фалшива новина. Но когато бе вече официално съобщено, наистина бях изключително изненадан. И то приятно“, разказа археологът.
Той познавал лично покойния вече гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос, открил останките при разкопките на базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро през 1969 г. „Имах личен разговор с професор Муцопулос на няколко пъти и последният път беше, когато му бе връчено почетното звание доктор хонорис кауза на Великотърновския университет“, припомни проф. Попконстантинов.
Останките са открити в последния ден от археологическите проучвания в един от четирите гроба в базиликата. Проф. Попконстантинов припомни и историческата роля на Самуил, който въпреки тежките обстоятелства е успял да съхрани Първото българско царство както чрез дипломация, така и на бойното поле.
Ново изследване на останките след 57 години
Особено интересен е и въпросът за идентификацията на тленните останки. След откриването им проф. Муцопулос предоставя черепа за изследване в Централния научноизследователски институт и в други лаборатории. Няколко години по-късно антропологичен анализ е извършен и от българския проф. Петър Боев.
Сред особеностите, които са помогнали за идентифицирането на скелета, е стара фрактура на лявата лакътна кост, зараснала неправилно. Открити са и следи от пурпурна тъкан, характерна за облеклото на владетелското семейство.
Според проф. Попконстантинов предстоящото завръщане е подходящ повод за ново научно изследване, още повече че от първоначалните анализи са изминали близо шест десетилетия. „Наличието на още едно предложение от наша страна да се направи антропологичен анализ няма нищо лошо, защото все пак, независимо че са изминали почти 60 години, е необходимо да бъде направен такъв анализ“, обясни археологът.
Българските журналисти ще получат достъп в събота
Междувременно екипът на бТВ, който се намира в Солун, съобщи още една любопитна подробност около предстоящото историческо събитие. Според информацията, получена от репортерите на място, през годините българските граждани не са имали свободен достъп до останките на цар Самуил в Музея на византийската култура.
В момента достъпът е изцяло ограничен заради подготовката на официалната церемония. От гръцка страна са обяснили, че до събота няма да бъдат допускани посетители, за да могат всички приготовления да преминат спокойно.
На 3 октомври обаче българските журналисти ще имат възможност да видят останките и да присъстват на предаването им. През 2014 г., когато се навършиха 1000 години от смъртта на Самуил, те бяха показани публично по молба на българската държава, но въпросът за окончателното им завръщане тогава остана нерешен.
В събота гръцкият премиер Кириакос Мицотакис ще предаде тленните останки на българския министър-председател Румен Радев на официална церемония в Солун. Заедно със Самуил България ще получи и останките от други два саркофага, за които се предполага, че принадлежат на цар Гаврил Радомир и други членове на владетелското семейство.
След транспортирането им със самолет „Спартан“ те ще бъдат посрещнати с държавни и военни почести в София. Поклонението е насрочено за 12:30 часа на площад „Княз Александър I Батенберг“, откъдето ще тръгне шествие към старинния храм „Света София“. Там останките на цар Самуил ще бъдат положени в специално изработван мраморен саркофаг.
