Къде почиват царете на България? Дълго време се смяташе, че извън гробницата на княз Александър Батенберг, страната ни няма западен друг гроб, в който е доказано, че почива наш цар. Самият Батенберг е княз. Превратностите на историята не са ни оставили много. Всъщност, макар вековете на чуждо владичество и разрушения да са заличили голяма част от средновековните ни пантеони, на българска територия са запазени няколко знакови царски гроба, чиято история заслужава да бъде разказана.
Сензацията в църквата "Свети 40 мъченици"
Сърцето на българския царски пантеон бие във Велико Търново, в подножието на крепостта Царевец. Тъкмо тук през октомври 1972 г. археологът Въло Вълов попада на находка, която взривява научните среди - гроб номер 39 в северната галерия на храма "Свети 40 мъченици".
В гроба е разкрит скелет на мъж с впечатляващ за средновековието ръст от близо 190 сантиметра. В лявата си ръка покойникът държи масивен златен пръстен-печат с тегло над 61 грама, върху който е гравиран негативен надпис "Калоянов пръстен" и изображение на барс. Реконструираните от текстилните останки одежди показват пурпурна туника и богато украсени ботуши, които ясно символизират владетелски или висш аристократичен сан.
В науката все още да се водят спорове дали това е самият цар Калоян или негов близък родственик. Причината е, че няма ДНК, с който да се направи сравнение и да се докаже по безспорен начин, че това е легендарният ни цар. Въпреки това за българите това е официалният гроб на българския владетел. През 2007 година, осем века след смъртта му край Солун, костите на цар Калоян бяха обработени за трайно съхранение и препогребани с пълни държавни и военни почести в саркофаг в двора на храма.
Легендите и призрачните видения край царския храм
Църквата "Свети 40 мъченици" е обвита в народни предания, датиращи още от епохата, когато османците я превръщат в джамия.
Според една от най-известните търновски легенди, всяка година срещу 22 март - празника на светите 40 мъченици, в храма се появява бяла сянка на девойка с разпилени коси и светли одежди. Тя излиза от олтара, запалва златен свещник и обхожда пространството, след което вдига плочите над царските гробове, за да запали кандило над тях.
Друго предание разказва, че когато османците се опитали да издигнат минаре точно над гроба на цар Иван Асен втори, то всеки път се срутвало мистериозно. Нощем край храма се чувал тропот на конски копита, цвилене, звън на мечове и пеене на църковни химни. Местният бей заповядал да разкопаят царските гробове и да изхвърлят костите в река Янтра. На следващата нощ обаче пред него се явил войн в пълно въоръжение, замахнал с меча си и минарето отново било сринато. Уплашени от тези знаци, местните мюсюлмани започнали сами да почитат мястото и дълго време не смеели да го оскверняват.
Светите места на Второто българско царство
Освен Калояновото погребение, в същия храмов комплекс във Велико Търново са проучени гробове на други царе и царици, сред които са намерени останките на царица Анна-Мария и царица Ирина Комнина.
Традицията свързва погребението на цар Михаил трети Шишман с църквата „Свети Георги“ в село Старо Нагоричане, където той умира след битката при Велбъжд през 1330 година. Гробът му там е проучен, а символична пръст от лобното му място по-късно бе пренесена в Търновския пантеон.
В Скалния манастир "Свети Архангел Михаил" край село Иваново, Русенско, пък се намира гробът на цар Георги първи Тертер. При проучване на скалните ктиторски ниши там са намерени фрагменти от кости, като се приема, че владетелят прекарва последните си дни в манастира като монах и бива погребан в него.
При разкопките на Патриаршеския комплекс на Царевец пък са открити саркофази и отделни костни фрагменти, за които се смята, че принадлежат на цар Иван Александър и неговото семейство. Поради цялостното разрушаване на Търново през 1393 година обаче тези останки са били силно увредени и разпилени във времето.
Съдбата на владетелите от Първото българско царство
За владетелите от Първото българско царство археологическата картина е по-различна, тъй като тленните останки на повечето от тях са изгубени през бурните векове. Гробът на свети княз Борис първи Кръстител край Велики Преслав е проучван от археолозите, но самите останки не са съхранени до наши дни.
Неговият син, цар Петър първи, умира като монах и е погребан в Константинопол, но с времето следите на неговото погребение също се губят.
Изключение прави цар Самуил, чийто гроб бе открит през60-те години на миналия век в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог професор Николаос Муцопулос. Неговите останки се съхраняваха в Солун, като след броени дни - на 3 октомври 2026 г. предстои тяхното историческо завръщане в България. Тленните останки на легендарния ни владетел ще бъдат положи в саркофаг в храма "Света София" в центъра на столицата - светата обител, в която Самуил е приел християнството.
Владетелският гроб на деспот Алексий Слав в Мелник
Изключително важна находка за българската аристократична пантеонна история е разкриването на гроба на деспот Алексий Слав - самостоятелен владетел на Родопите и Пиринска Македония от династията на Асеневци през XIII век.
Гробът е открит през 2012 година при археологически разкопки в Мелник, ръководени от известния археолог професор Виолета Нешева. В малката църква "Света Троица" край манастира "Света Богородица Спилеотиса" екипът попада на погребение с запазени тленни останки на мъж на възраст около 45-50 години. Изследванията, проведени по-късно от антрополози и специалисти, включително съвместно с университета в Станфорд, потвърждават, че костите принадлежат на самия деспот Слав.
Останките днес се съхраняват в историческия музей в Мелник, поставени в мраморен саркофаг, превръщайки се в едно от малкото напълно запазени и идентифицирани владетелски погребения от епохата на Второто българско царство.
Мавзолеят на княз Александър Батенберг в София
Прехвърляйки се в новата история на България, столицата София пази гробницата на първия владетел на Третото българско царство - княз Александър първи Батенберг.
След своята абдикация през 1886 година и ранната си смърт в Грац през 1893 година, князът изразява желание да бъде погребан в земята на страната, която е управлявал и за чието Съединение се е борил. Тялото му първоначално е пренесено в София и временно положено в църквата „Света Неделя“.
През 1897 година е завършен величественият му мавзолей, разположен на булевард "Васил Левски" в центъра на столицата. Проектът е дело на швейцарския архитект Хайнрих Майр и е изпълнен в необароков стил с неокласически елементи. За разлика от много средновековни владетели, тук саркофагът съдържа напълно запазените тленни останки на княза, които са положени в криптата през януари 1898 година. Днес мавзолеят е отворен като паметник на културата, съхраняващ националната памет за първия владетел на съвременна България.
