В сърцето на Долината на тракийските царе
Сгушена по южните склонове на Стара планина, Казанлъшката котловина от векове носи усещането за място, докоснато от Бога. Изключително плодородната земя в подножието на планината някога е била дом на древните траки, които съграждат тук могъщото Одриско царство. Дълбоко свързани с култа към отвъдното, те полагали своите велики царе и жреци в недрата на земята. Днес археолозите са проучили едва нищожна част от стотиците могили, разпръснати из долината, които все още пазят тайните на древната цивилизация.
Сред този невиждан свещен ансамбъл от монументални съоръжения открояващо се място заема могилата „Шушманец“ - един от най-впечатляващите и архитектурно съвършени храмове-гробници по българските земи.
Големият пробив на д-р Георги Китов
Тайната на „Шушманец“ се разкрива пред съвременния свят през горещото лято на 1996 година. Тогава екипът на легендарната Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), ръководена от доц. д-р Георги Китов, започва разкопки в района край град Шипка.
През същата тази година археолозите разкриват цяла броеница от уникални паметници в подножието на планината, сред които са и гробниците „Хелвеция“ и „Грифоните“. Изкачвайки се с около 150 метра по-нагоре по склона, екипът попада на по-голям и далеч по-внушителен насип. Под него д-р Китов открива съоръжение, чиито мащаби, прецизност и архитектурни решения надминават всичко видяно дотогава в района.
Архитектурният шедьовър с колоните
Това, което веднага прави поразително впечатление при „Шушманец“, е изключителният вход и неповторимата конструкция. За разлика от съседните гробници, тук в преддверието е поставена величествена каменна колона. Сам по себе си храмът увлича с мащабите си - изграден от перфектно обработени блокове, разположени в десет строги реда.
Влизайки навътре, изследователите откриват кръгла погребална камера с купол, чийто център се поддържа от величествена колона в дорийски стил. По стените ѝ са изсечени още седем полуколони, които превръщат камерата в истински каменен пантеон. Тази изтънчена композиция показва поразително сходство с монументалната архитектура на тракийския култов комплекс край Старосел. В преддверието е изложена и масивната двукрила каменна врата, която някога е трябвало да пази вечния сън на владетеля.
Жертвоприношение и следи от древни мародери
Прецизността при изпълнението и великолепието на храма издават, че той е издигнат през IV век пр. Хр. за владетел от най-висок ранг. За силата и авторитета на погребания тук цар загатва и намереното в преддверието второ преддверие - там археолозите откриват останки от внушително жертвоприношение на четири коня и две кучета, изпратени да служат на своя господар в отвъдното.
За съжаление, още в античността древни мародери са успели да разбият каменните врати и да нахлуят в последния дом на царя. Желанието им да заличат всеки спомен за него е било толкова силно, че те не само са ограбили богатите погребални дарове, но и напълно са унищожили каменното ложе, върху което е почивало тялото му.
Безмълвният пазител на Долината
Въпреки оскверняването, древните грабежи не са успели да унищожат духа на това място. Могъщите гранитни колони, изтънчената белоснежна мазилка и внушителният мащаб на гробницата остават като вечно доказателство за страхопочитанието, което владетелят е вдъхвал приживе.
Неговите сънародници са го положили на този висок хълм с ясна цел — за да може дори от отвъдното царският поглед да бди над плодородната долина, където траките някога са били пълновластни господари. Днес могилата „Шушманец“ продължава да посреща посетители и да напомня за златните векове на древна Тракия.
