Когато човек застане на плажа в Бяла, погледът естествено се отправя към морето. Но само на няколко метра зад него се намира нещо, което разказва история, започнала преди десетки милиони години.
В белите скали край морето е запазена следа от периода отпреди около 66 милиона години – времето, когато динозаврите изчезват от Земята, съобщава NOVA.
На пръв поглед това е просто стръмен бял морски бряг. Пластовете му обаче са своеобразен архив от епохата, когато голяма част от територията на днешна България е била под вода.
За да се върнем милиони години назад, не е необходима машина на времето. Достатъчно е да стигнем до Бяла и да погледнем скалите.
Откритието идва след международна експедиция
Историята на природния феномен разказва директорът на Историческия музей в Бяла Диан Янчев.
„Този феномен е установен благодарение на научна експедиция между Българската академия на науките и Австрийската академия на науките в края на 80-те, началото на 90-те години. Тогава колегите са направили пълни изследвания както на тези скали, така и на всички терени около тях и са установили, че именно тези скали са от този период“, обяснява той.
Най-забележителната им особеност е наситеният бял цвят, на който дължат и името си.
Скалите са изградени от варовикови отлагания, образувани в продължение на милиони години. След смъртта си морските микроорганизми се натрупвали по дъното и постепенно формирали пластовете, които днес се издигат над плажа.
Именно тук се крие и голямата ценност на природния феномен.
„Можем да се докоснем точно до този слой от праисторията, свързан с изчезването на динозаврите. Такъв слой има на цялата планета Земя, но навсякъде трябва да се копае, за да стигнем до него, докато тук е видим с просто око и можем да го разгледаме, да го докоснем, да се доближим до него“, разказва Янчев.
Фосили на 65–70 милиона години
Скалите са запазили и свидетелства за живота в древното море. Част от тях днес могат да бъдат разгледани в Историческия музей в Бяла.
Във витрините се пазят различни фосили на възраст между 65 и 70 милиона години.
„Предимно морски обитатели, най-различни черупчести, охлювообразни и други животни, които са живели през този период“, обяснява директорът на музея.
Така историята, която навън е заключена в огромните скални пластове, в музея може да бъде видяна в най-малките ѝ детайли.
От праисторията към древния град
Само че Бяла пази не само следи от времето на динозаврите. Недалеч от природния феномен се намират останките на крепост, която отвежда посетителите около 1500 години назад.
Тогава край Черно море тук е кипял живот.
„Ако можехме да върнем времето 1500 години назад и да застанем точно тук, щяхме да видим един изключително приветлив и оживен търговски град, намиращ се на брега на Черно море – част от Източната Римска империя и голямо разнообразие от хора, занаяти, стоки“, разказва Диан Янчев.
Морето за жителите на древния град не е било само красива гледка. То е определяло живота и поминъка им.
Крепостта охранявала пристанището, през което преминавала активна търговия. Наред с нея хората се занимавали с риболов, лозарство, производство на вино и керамика.
„Основните занаяти, с които са се занимавали хората тук в края на VI, началото на VII век, са били на първо място търговията. Крепостта е имала функцията да охранява пристанището. Освен търговията, рибарството е било доста силно застъпено, лозарството, винопроизводството, керамичното производство и ред други дейности“, посочва Янчев.
Така на сравнително малка територия край Бяла се срещат две съвсем различни епохи – едната ни отвежда десетки милиони години назад, а другата разказва за живота по българското Черноморие преди около 15 века.
