„Лукойл“ и управлението на бургаската рафинерия се превърнаха в основен акцент в оценката на вицепремиера и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев за състоянието на българската икономика. Той защити работата на сегашния особен търговски управител Евгени Симеонов и заяви, че рафинерията преминава през изключително сложна международна среда, без да бъде застрашена финансовата й устойчивост. В същото време Пулев отправи тежки критики към предшественика му Румен Спецов, включително за ценовата политика, отчетността и възнаграждението му.
Спорът вече не е само за цената на колонката
Според Пулев най-важният резултат от сегашното управление на дружествата на „Лукойл“ е, че рафинерията продължава да работи при високо натоварване, снабдяването на вътрешния пазар е гарантирано, а България остава сред страните с най-ниски цени на горивата в Европейския съюз. За него обаче това е само „половин победа“, защото ниската номинална цена сама по себе си не решава проблема с ниската покупателна способност на българските домакинства.
„Към момента - и това са фактите - имаме най-ниските цени на горивата в Европейския съюз. Защо това не ми дава повод да се усмихна? Защото това е половин победа“, заяви Пулев пред БНТ. Той подчерта, че България влиза в кризата с по-ниски доходи от голяма част от останалите европейски държави, което означава, че дори сравнително евтиното гориво тежи по-силно върху семейния бюджет.
Вицепремиерът отдава сегашния баланс както на предприетите от кабинета мерки, така и на работата на Евгени Симеонов. По думите му настоящият особен търговски управител провежда социално отговорна политика, но без да поставя финансовото състояние на рафинерията под заплаха.
Симеонов не жертва рафинерията за кратък ефект
Точно тук Пулев направи най-ясното разграничение между Евгени Симеонов и Румен Спецов. Според него сегашният управител успява едновременно да пази конкурентни цени за потребителите и да поддържа дружеството финансово стабилно.
„И към момента господин Евгени Симеонов работи с тази социална ангажираност. Но той го прави по интелигентен начин, който няма да застраши финансовото състояние на рафинерията“, заяви Пулев.
Данните от последните месеци също показват подобрение в оперативната работа. През юли от управлението на „Лукойл“ отчетоха едно от най-силните представяния на дружеството от години, като месечният план е бил преизпълнен с над 30 процента. Това се случва при сложна международна конюнктура, променени доставки на суров петрол и необходимост рафинерията да работи със смеси от различни сортове нефт.
За Пулев основният принцип е прост - социалната цена за потребителите има значение, но рафинерията не може да бъде използвана за краткосрочно сваляне на цените, ако това застрашава ликвидността й. Ако предприятието бъде финансово отслабено, последиците в крайна сметка ще бъдат по-тежки и за пазара, и за хората.
Тежки обвинения към Румен Спецов
Към предишния особен търговски управител Пулев беше значително по-критичен. Той се позова на констатации на Комисията за защита на конкуренцията, според които при държавната намеса в ценовата политика през пролетта се е стигнало до ситуация, която би могла да представлява „ценова преса“.
КЗК действително установи през май, че разминаването между движението на цените на едро и цените в бензиностанциите на „Лукойл“ е можело да постави под сериозен натиск по-малки търговци, производители и вносители. Според антимонополния орган подобно поведение е създавало риск за конкуренцията и след намесата му през април практиката е била прекратена.
Пулев отиде по-далеч и определи тогавашния подход като неустойчив. Според него за кратко време може да се постигне впечатляваща цена за крайния потребител, но ако тя не покрива икономическата логика на бизнеса, резултатът е натрупване на финансово напрежение.
„Това като политика не можеше да издържи повече от два-три месеца“, заяви той. Според Пулев Спецов е бил наясно, че мандатът му няма да бъде дълъг и затова е могъл да си позволи политика, която следващият управител вече не би могъл устойчиво да продължи.
Одит трябва да каже какво точно е станало
Критиките на Пулев не се ограничават до ценовата политика. Той постави въпроси и около отчетността на предишното управление, като настоя окончателните отговори да дойдат от независим международен одит.
Още при смяната на Румен Спецов през юни икономическото министерство постави въпроса за липсващи или недостатъчни отчети и за необходимостта от пълна оценка на състоянието на четирите дружества на „Лукойл“ в България. Новият управител Евгени Симеонов впоследствие представи шестмесечен план за работа и започна анализ на финансовото състояние.
Особено сериозно прозвуча твърдението на Пулев за размера на възнаграждението на Спецов. Вицепремиерът подчерта, че става дума за информация, достигнала до него, която тепърва трябва да бъде потвърдена документално.
По думите му има данни, че месечното възнаграждение на предишния особен управител е било сравнимо с около пет средни годишни заплати на български гражданин. Пулев твърди и че е било поискано допълнително еднократно възнаграждение. Именно затова той настоява одитът да установи фактите и да даде публичен отговор дали подобни плащания са извършвани и на какво основание.
КЗК отново влиза в „Лукойл“
Темата остава актуална и заради новото проучване на Комисията за защита на конкуренцията. Само преди дни антимонополният орган изиска подробни данни от „Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ за периода от май до края на септември.
Проверяват се доставните цени на суровината, производствените разходи, методиката за изчисляване на себестойността и механизмът, по който се формират цените на бензина и дизела на едро. Целта е да се установи има ли икономическа връзка между реалните разходи и цените, които се предлагат на българския пазар.
Пулев заяви, че сегашното ръководство ще съдейства изцяло. По думите му Симеонов е готов да предостави счетоводната, финансовата и оперативната информация, необходима на КЗК.
„Разбира се, че има прозрачно ценообразуване. Това е информацията, която е стигнала до мен. Затова приветстваме всякакъв вид проверки“, заяви вицепремиерът.
Износът трябва да освободи блокирани пари
Втората голяма тема около рафинерията е отпадането на временната забрана за износ на нефтопродукти. Парламентът вече даде възможност излишните количества да бъдат продавани извън страната, след като първо бъдат задоволени нуждите на българските граждани и бизнеса.
Пулев подчерта, че това не е специален подарък за „Лукойл“, нито задължение рафинерията да изнася. Мярката просто отваря възможност произведените в повече количества да бъдат реализирани на други пазари, вместо да стоят в складове и да блокират оборотен капитал.
Според него рафинерията вече работи при високо натоварване, защото може да купува суров петрол при по-конкурентни условия. В резултат се натрупват количества дизел над нуждите на вътрешния пазар.
Пулев посочи, че в готова продукция и запаси е блокиран значителен ресурс. Последните официални данни показват десетки хиляди тонове дизел, които могат да бъдат продадени навън без риск за българския пазар.
„Това нещо е неутрално от гледна точка на цената на колонката. Ще даде повече ликвидност в системата и възможност на рафинерията да работи още по-ефективно“, обясни вицепремиерът.
Логиката е, че заводът работи най-добре при високо натоварване. Ако произведеното над вътрешното потребление няма къде да бъде реализирано, постепенно се блокира все повече капитал и се влошава икономиката на предприятието.
Големият въпрос за инфлацията
След темата за горивата Пулев коментира и започващата мисия на Международния валутен фонд в България. Екипът на фонда е в София от 28 септември до 2 октомври и ще разговаря с правителството, централната банка и представители на бизнеса за състоянието на икономиката.
Пулев очаква „конструктивна и балансирана позиция“. Според него международните партньори виждат както проблемите, натрупани през предходните години, така и възможността България да заеме по-централно място в европейските икономически и финансови политики.
Данните обаче показват, че инфлацията остава сериозно предизвикателство. През август годишното поскъпване достигна 5,1 процента, като най-силен месечен ръст имаше при транспорта. Правителствената прогноза също отчита натиска от международните цени на петрола и геополитическата несигурност.
Пулев признава, че кабинетът трябва да търси местни решения на проблеми, които в голяма степен идват отвън. „Цялата индустрия в световен мащаб е разкъсвана от геополитически шокове“, заяви той.
Според вицепремиера държавната подкрепа трябва да бъде насочена едновременно към домакинствата и към структуроопределящите предприятия, защото проблемите на индустрията бързо се пренасят в крайните цени.
Критики към предишното управление
Пулев не спести и политическите си оценки. Той отправи критики към Бойко Борисов, предишни негови правителства и участниците в т.нар. „сглобка“, като постави част от сегашните икономически и финансови трудности в контекста на наследени проблеми.
Вицепремиерът представя настоящия кабинет като правителство, което трябва едновременно да овладява натрупани вътрешни дисбаланси и да реагира на външни шокове. Това е политическата оценка на Пулев, докато конкретното състояние на публичните финанси и икономиката остава предмет на оценка и от МВФ, европейските институции и рейтинговите агенции.
Свръхпечалбата ще се доказва, а не предполага
По отношение на бъдещото облагане Пулев настоя, че правителството няма намерение да нарушава обещанието си за запазване на данъчната тежест върху нормалната стопанска дейност. Според него допълнителен данък има основание само там, където действително може да бъде установена свръхпечалба.
Това важи и за банковия сектор, около който вече се води сериозна дискусия. Вицепремиерът подчерта, че правилата трябва да бъдат еднакви за всички и че високата счетоводна печалба сама по себе си не е достатъчна, ако липсва ясна методика какво точно представлява „свръхпечалба“.
Същата логика той прилага и към „Лукойл“. Пулев не приема автоматично тезата, че рафинерията в момента генерира извънредни печалби, и оставя този въпрос да бъде проверен чрез реалните числа, разходи и ценообразуване.
Така основното послание на икономическия министър е, че в кризисна среда ниската цена сама по себе си не е достатъчна. При „Лукойл“ според него истинската задача е едновременно да бъдат защитени потребителите, да остане конкурентен пазарът и да се запази финансово здрава рафинерията, от която зависи огромна част от снабдяването на страната.
