Двудневните преговори в Абу Даби приключиха без фанфари и без подписан мирен договор. И макар на хартия да остана само мащабната размяна на пленници, срещата ще се запомни с друго - с натрапчивото усещане, че духът на края на войната вече се е вселил във всички преговарящи.
Досега разговорите между Москва, Киев и Вашингтон приличаха по-скоро на техническо управление на кризата. Разменяха се хуманитарни жестове и военнопленници, но срещите приключваха с еднотипното „конструктивни разговори“, което на езика на дипломацията означава: събраха се, но не се разбраха. Февруарската среща в Швейцария беше типичният пример за още от същото.
В Емирствата обаче фокусът за първи път се измести от въпроса „как да спрем стрелбата“ към големия въпрос „как ще изглежда светът след нея“.
Показателно е, че страните не влязоха в челен сблъсък за квадратни километри и граници, знаейки добре, че това е темата, която моментално би взривила масата. Вместо това спорът се завъртя около поредността – първо мирното споразумение или първо гаранциите за сигурност.
Когато големите сили започнат да спорят за следвоенните гаранции, това е сигурен сигнал, че войната вече се калкулира в минало време. Дори в Дъблин, където в четвъртък се събраха около 50 европейски лидери за срещата на Европейската политическа общност, Володимир Зеленски призна, че се отваря „прозорец на възможността“ за постигане на резултат до началото на 2027 г. – поредно потвърждение на прогнозите на Тръмп от последния месец.
800-хилядна армия срещу кремълски апетити
Докато руските медии следяха под лупа действията на руския десант от генерали и политици, а западните се възмущаваха от недопускането на масата на европейските представители, зад затворените врати в двореца в Абу Даби се сблъскаха две напълно несъвместими визии за бъдещето.
От едната страна, притихналият в очакване Киев сложи на масата своята добре калкулирана сметка. Тъй като вратата на НАТО остава затворена, Украйна поиска САЩ и Европа да финансират и въоръжават нейна собствена 800-хилядна армия в продължение на поне 10 години след края на войната. Идея, която безспорно превръща страната в постоянен военен бастион, но оставя отворен въпроса кой и с какви пари ще плаща тази колосална издръжка. Затова и в Европа коментарите се оказаха разнопосочни.
От другата страна, Кремъл изпрати в Абу Даби своя ясен сигнал с тежката си артилерия от участници. Освен десетината висши генерали, на масата седна заместник-външният министър Сергей Рябков, за да хвърли истинската бомба – „новата архитектура на сигурността в Евразия“.
Посланието на Москва е кристално ясно. За нея Европа вече не е самостоятелен център на света, а западният полуостров на една огромна Евразия, в която правилата вече не се пишат само в Брюксел, а заедно с новите източни центрове на сила.
Кремъл буквално взриви европейските политици с предложените три писти за договори – от глобално споразумение със САЩ и блокови договорки с НАТО до индивидуални двустранни пактове с отделни европейски държави.
Така Москва за пореден път се опита да омаловажи ролята на Брюксел, канейки всяка прагматична европейска столица да се спасява поединично.
А днес в Кремъл Владимир Путин затвърди твърдата линия пред пристигналите директно от Емирствата американски пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.
Русия категорично отхвърля всякакво присъствие на европейски войски в Украйна и продължава да чертае границите по актуалната линия на бойното поле.
Европа в коридора
Оказа се, че Стив Уиткоф и Джаред Къшнър намериха най-големия си съюзник в лицето на домакините от ОАЕ – ненадминати в гостоприемство, лукс и сигурност. Но докато със задружни усилия се опитваха да балансират между руския апетит и украинските искания, големият проблем се оказаха европейците. Те останаха да чакат в коридора за отделни консултации, но дистанционно – и Урсула фон дер Лайен, и Кая Калас не скриха раздразнението си от риска съдбата на континента да се реши без него.
На европейската среща на върха в Дъблин раздразнението прерасна в открито настояване. Зеленски поиска Европа да стане редовен участник в преговорите и заяви, че ще настоява за това на срещата с Уиткоф и Къшнър, които в петък ще са в ирландската столица, за да информират Украйна и Европа какво са си казали с Путин.
Истинската причина Европа да не бъде допусната на голямата маса обаче е в собствения ѝ двор, където противоречията се засилват с приближаването на страховитата сметка от войната.
Германският канцлер Фридрих Мерц заплаши с вето следващия многогодишен бюджет на ЕС, ако в него не се вградят милиарди за Украйна. Отговорът не закъсня – Роберт Фицо и Андрей Бабиш отвърнаха със същата заплаха, наричайки хода на Берлин изнудване. А докато в Източна Европа си разменяха удари, скандинавците от Финландия и Норвегия отново намекнаха, че ще играят солово, заявявайки, че може пак да се обадят на Путин.
Самият факт, че един се опитва да гарантира сигурността на северния европейски фланг, а друг - на източния, а в Дъблин Брюксел успя да предложи единствено поредния 22-ри пакет санкции, показва недвусмислено, че диригентът на Европа губи палката си.
Българският ход
В този геополитически водовъртеж, може би за първи път България застана на страната на прагматиците, а не на войнстващите идеолози.
Кацането на Урсула фон дер Лайен във Варна съвпадна с писмото на Мерц до четирите държави, които отказват да се включат в новия 70-милиарден пакет за Киев - Унгария, Словакия, Чехия и България.
В „Евксиноград“ премиерът Румен Радев направи значим дипломатически ход. Той използва собствените правила на Брюксел за процедурата по свръхдефицит като щит, за да откаже финансово участие, без да влиза в открита война и без да блокира общите европейски решения.
Зад този отказ, преговорен може би още в септемврийските софийски визити на Фицо и Бабиш, прозира много по-дълбок стратегически интерес.
В новия свят, който се ражда пред очите ни, България не може да си позволи да остане периферия, която само плаща чужди сметки. Още повече, след като вече сме на кръстопътя на новия коридор Изток – Запад, с ключова роля, посочена лично от Урсула в знаковото ѝ изказване пред Европейския парламент.
Този курс беше затвърден и в Дъблин, където Радев обяви новината, че България ще бъде домакин на среща на върха за сигурността заедно с Европейската комисия, а страната ни вече изгражда нов сухопътен коридор със страните от Персийския залив за доставка на енергийни ресурси.
Именно стратегическото бъдеще, което Средният коридор открива за Стария континент, закара шефката на Еврокомисията в Анталия на климатичния форум COP 31. Където пък турският президент Реджеп Тайип Ердоган я посрещна с фамилиарното и знаково „Good morning, Maşallah“.
„Гууд морнинг, машаллах“ за новата Евразия, всъщност ѝ каза Ердоган, без значение дали тя е разбрала впечатляващата метафора.
Самочувствието му е напълно оправдано. Колкото и Европа да страни от евразийската реалност, в тежката и скъпа зима, която се задава за Стария континент, ключът към енергийните и транспортните потоци от Азия, Каспийския регион и Залива минава именно през Турция, а влиза в Европа - точно през България.
Ердоган вече превърна страната си в незаобиколима регионална сила с глобално значение. А как България ще се превърне в икономически и логистичен хъб, вместо в буферна фронтова линия, се оказва най-сериозният политически тест за премиера Радев.
