България окончателно забрани отглеждането и убиването на животни единствено заради ценните им кожи. Народното събрание прие единодушно, без дебати, промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с които се слага край на възможността за съществуване на подобни ферми у нас. Забраната обхваща норки, лисици, чинчили, енотовидни кучета и други животни, отглеждани за производството на кожи. За нарушителите са предвидени сериозни финансови санкции, достигащи 10 000 евро.
Край на един дълъг процес
Законопроектът е внесен от народни представители от всички парламентарни групи и получи пълна подкрепа при окончателното гласуване. Освен забраната за отглеждане, развъждане и умъртвяване на животни за кожи, измененията предвиждат тази дейност изрично да бъде определена като жестокост към животните.
„Това е краят на един дълъг процес“, заяви депутатът от „Прогресивна България“ Антон Кутев. Той обърна внимание, че според наличната българска статистика в страната вече няма действащи производства за добив на ценни кожи.
Кутев подчерта, че въпреки това законодателното решение е необходимо, за да не се превърне България в нова дестинация за ферми, които прекратяват дейността си в други европейски държави. „Едно от важните неща е производства, които сега се намират в други европейски държави, да не идват към България“, посочи депутатът.
Глоби до 10 000 евро за нарушителите
Новите разпоредби предвиждат конкретни наказания за всеки, който наруши забраната. За физически лица глобите ще бъдат от 800 до 1500 евро, а при повторно нарушение ще нарастват до 2000-6000 евро.
Още по-сериозни са санкциите за фирмите. При установено отглеждане, развъждане или умъртвяване на животни за ценни кожи ще се налага имуществена санкция от 2500 до 4500 евро. При повторно нарушение размерът достига от 4500 до 10 000 евро.
Законът въвежда и определение за „ценни кожи“, според което това са кожите от животни, отглеждани или развъждани специално за производството им. Така забраната се насочва към фермите, чиято дейност е свързана именно с добива на кожи.
Кои кожи остават разрешени
Новите правила няма да засегнат кожите, получавани като вторичен продукт от животни, отглеждани за храна. Извън обхвата на забраната остават и кожите, придобити при законен лов.
Измененията премахват също досегашното изключение, което позволява използването на кухненски отпадъци за изхранване на животни, отглеждани във ферми. Предвидени са и санкции за нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, свързани с идентификацията, регистрацията, отглеждането и придвижването на животните.
В мотивите към приетия закон са посочени три основни цели - хуманно отношение към животните, опазване на околната среда и защита на човешкото здраве. Промените са насочени и към доближаване на българското законодателство до практиките в останалите държави членки на Европейския съюз.
