Бизнес

Шефът на Кауфланд със заплаха заради глобата от КЗК

Фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз, заяви Михаил Петров

Шефът на Кауфланд със заплаха заради глобата от КЗК

"Нямам търпение да идем в съда и акта на КЗК да го направим на пух и прах." Това заяви изпълнителният директор на "Кауфланд България" Михаил Петров по време на събитие на Сдружението за модерна търговия, предаде "Фокус". КЗК наложи глоба на "Кауфланд" от над 75 милиона евро.

"Спрете, защото "Кауфланд" е много голям, ако продължите - фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз", каза той.

"В понеделник бях един истински притеснен човек. Днес не съм много притеснен, защото корифеи в картелното законодателство разгледаха акта на КЗК и го определиха като футболист, който е тръгнал да изпълнява дузпа на празна врата и си е вкарал автогол", заяви той.

"Съвсем принципно - всички мразят големите. Не обичаш шефа си, не обичаш веригата, своя доставчик, банката. Големите не са обичани по принцип. Най-странното според мен е защо нападнаха хората с храната - ние се грижим за продоволствената сигурност, ние сме най-големите данъкоплатци и най-големите работодатели, ние сме белия бизнес. Преди нас никой не знаеше значението на думата фактура, имаше опашки за кисело мляко и ти трябваха връзки за буца сирене", каза още Петров.

Той подчерта, че компанията няма План Б: "Нашите магазини не са под наем. Ние сме инвестирали 1 млрд. в тях. Не можем да си съберем чукалата и да се изнесем от България. План Б е да си отстояваме правата по законов ред".

"Кауфланд“ е извършвал три нарушения спрямо български производители, за които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи санкция в размер на над 75 милиона евро, обясни ден по-рано председателят на регулатора Росен Карадимов пред bTV.

Първото нарушение е свързано с натиск върху производителите да намаляват доставните си цени. По думите на Карадимов под формата на "оптимизиране на цената“ на доставчиците се поставяло условие за отстъпка между 3% и 5%. Той посочи, че това се е превърнало в почти ежегодна практика, аргументирана с инвестиционната програма на веригата.

Второто нарушение е свързано с искане за допълнителни отстъпки срещу услуги като маркетинг, реклама и позициониране на продуктите. Според КЗК обаче липсвали правила за определяне на тези намаления, както и отчетност за услугите, които доставчикът получава срещу тях.

Третото нарушение е свързано с протакане на преговорите при желание на производител да увеличи доставната цена. По думите на Карадимов те продължавали повече от осем месеца.

Председателят на КЗК заяви, че комисията разполага с писмени доказателства и информация от производители. Той подчерта, че страхът сред доставчиците да подават сигнали срещу големите търговски вериги остава сериозен.

Той определи наложената глоба като умерена спрямо предвиденото в закона. За всяко от нарушенията законът позволява санкция до 10% от оборота на търговеца за предходната година. По думите му КЗК е наложила съответно 1,5%, 1,5% и 2,2%.

Икономисти предупреждават за растящия държавен дълг: Бюджетът залага на свръхочаквания, а глобата за "Кауфланд“ е лош сигнал за инвеститорите

Карадимов даде за пример и случая с фалшивото масло, пакетирано като немско, за което санкцията е била 5% от оборота.

"Законът е еднакъв за всички – без значение дали налагате глоба на търговска верига или на кварталния магазин“, подчерта той.

По повод позицията на "Кауфланд“, че санкцията може да се отрази негативно на бизнес климата и бъдещите инвестиции в България, Карадимов заяви, че това е политически, а не юридически аргумент. Според него КЗК трябва да прилага закона еднакво спрямо всички компании.

Карадимов коментира и цените на горивата. Той посочи, че още през април комисията е започнала проверка на пазара на едро. В края на октомври и началото на ноември "Лукойл“ е предоставил поисканата информация, която предстои да бъде анализирана.

"От нея ще стане ясно каква е била политиката на цените на едро“, обясни председателят на КЗК. Той уточни, че комисията ще провери дали има проблеми в ценовата политика, или движението на цените се дължи на външни фактори.

Като пример за подобна санкция в Европа Карадимов посочи Полша, където през 2020 г. регулаторът наложил глоба от 163 милиона евро на търговска верига за сходни нарушения. Впоследствие санкцията била намалена до 120 милиона евро.

Коментирай