Елен с две сърнички, вероятна фигура на кон и следи от рисунки върху бяла стена са оцелели повече от две хилядолетия под земята край Провадия. Новите открития в Провадия-Солницата отвеждат археолозите далеч отвъд праисторическата история, с която мястото е известно. Върху древната селищна могила столетия по-късно се е появила резиденцията на богат тракийски аристократ, а именно там учените попадат на находка, за която засега не откриват аналог.
Бяла стена с рисунки от I век пр. Хр.
Едно от най-интригуващите открития през този археологически сезон е направено върху кирпичената стена на тракийския комплекс. Археолозите са установили специална фина бяла мазилка от глина и каолин, върху която са запазени следи от живописна украса.
Датировката отвежда находката към I век пр. Хр. Ръководителят на проучванията акад. Васил Николов признава, че засега не намира известен паралел на подобна стенописна украса от същата епоха и тепърва предстои да бъде изяснено как е изглеждала цялата композиция.
Това прави находката особено важна, защото не става дума само за поредната стена от древна сграда. Цветната украса показва свят, в който архитектурата на тракийския елит вероятно е била далеч по-пищна и сложна, отколкото може да се предположи само по останалите каменни основи.
Еленът, който останал върху камъка
Още по-загадъчна се оказала една от каменните плочи, използвани в комплекса. Върху нея археолозите забелязали графит, издълбан вероятно с остър предмет или нож.
„Видяхме на нея графит - един голям елен с две малки сърнички и отдолу прозира още една фигура, вероятно на кон“, разказва акад. Николов пред Нова телевизия. Камъкът бил поставен вертикално, така че изображенията да останат от едната му страна, което допълнително подсказва, че рисунките едва ли са попаднали там случайно.
Какво точно е искал да изрази човекът, оставил животните върху камъка, археолозите засега не могат да кажат. Еленът има силно присъствие в древните вярвания и изкуство, но учените са предпазливи с тълкуванията. Според Николов обаче едно е почти сигурно - изображенията са имали някаква символика за своя автор.
4300 години по-късно животът се върнал на могилата
Историята става още по-интересна заради огромния времеви скок между различните пластове на Провадия-Солницата. Праисторическото селище процъфтява между VI и V хилядолетие пр. Хр., когато солта превръща мястото в един от най-богатите центрове на тогавашния свят.
Хиляди години след края на този живот, приблизително 4300 години по-късно, върху вече оформената селищна могила се появява нов господар. През II-I век пр. Хр. тракийски аристократ избира именно това място, за да изгради своя представителна резиденция.
Комплексът е бил отделен с масивна каменно-кирпичена стена и внушителен вход, който археолозите почти изцяло са разкрили. От едната страна на стената е открита постройка, а наблизо и гроб, част от който все още остава в неизследваната част на могилата. Други пространства са изпълнени с обредни ями, което подсказва, че тук са извършвани и ритуали.
Богатството отново може да е дошло от солта
Кой е бил тракийският аристократ, все още не е известно. Но всичко открито досега подсказва, че той е принадлежал към високите обществени слоеве и е разполагал със сериозни средства.
Археолозите допускат, че древните солни извори може отново да са били използвани през тракийската епоха и именно производството и търговията със сол да са стояли зад богатството на местния владетел. Така ресурсът, който хилядолетия по-рано е превърнал праисторическата Солница в изключително богато място, вероятно отново е носил влияние и власт.
За високия статут на обитателите говорят и открити по-рано около 200 фрагмента от луксозни гръцки чаши. Подобни съдове са били познати основно от гръцките колонии по Черноморието, а присъствието им във вътрешността показва възможности за търговия и достъп до скъпи вещи.
Към аристократичния комплекс е имало и обреден център. Именно там преди няколко години бе открита впечатляваща есхара с изображения на женски фигури в поза на преклонение.
А под траките - още една невероятна къща
Докато единият пласт отвежда учените в света на тракийската аристокрация, другият ги връща с хилядолетия назад. При проучванията е открита праисторическа къща с мазе - нещо, което акад. Васил Николов определя като изключително необичайно за Каменно-медната епоха.
„За първи път срещам такова нещо и не знам изобщо да е имало подобна постройка на Балканите по времето на Каменно-медната епоха“, обяснява той. Едно от възможните обяснения е свързано с климатично затопляне - при по-високите температури обитателите вероятно са търсили по-хладно място, където да съхраняват хранителните си запаси.
Само през този сезон Провадия-Солницата даде и още любопитни следи от ежедневието на хората преди около 6500 години. Открито овъглено зърно навежда изследователите на предположението, че тук може да е произвеждана една от най-ранните бири по българските земи, а по стенните мазилки на праисторически жилища са установени и следи от цветна украса.
Едно място, няколко различни свята
Провадия-Солницата е известна като най-стария солодобивен и градски център в Европа, чието начало достига около 5600 г. пр. Хр. Богатството от сол позволило на древните му обитатели да изградят мощни каменни укрепления, които нямат известен аналог на континента за V хилядолетие пр. Хр.
Но новите находки показват нещо още по-любопитно - мястото не е изчезнало от човешката памет след края на праисторическото селище. Могилата е използвана през различни епохи, а хилядолетия след първите добивали сол върху нея се заселва тракийски аристократ, който издига своя резиденция точно над останките на древния град.
И сега върху една бяла стена и един камък остават няколко линии, които свързват днешния свят с неговия. Еленът, двете сърнички и загадъчната фигура под тях все още не разказват цялата си история. Археолозите обаче знаят, че под следващия пласт Провадия-Солницата спокойно може да им поднесе още една изненада.
