Мраморна плоча, останала на мястото си почти две хилядолетия, разкрива необичаен ритуал от Древен Рим. Археолози я откриха във вилата на император Адриан в Тиволи, близо до Рим, а върху нея стои надпис, посветен на Сумано - божеството, на което римляните приписвали нощните мълнии. Откритието е особено ценно, защото плочата не е била местена през вековете и показва точно как едно място, ударено от мълния, е било превръщано в свещено. За находката съобщи „Индипендънт“, позовавайки се на археолозите и италианските културни институции.
Надписът останал там, където го поставили римляните
Плочата е намерена в района на т.нар. Амфитеатър във Вила Адриана - огромната императорска резиденция, която Адриан изгражда през II век. Археолозите са я открили в малка четириъгълна конструкция от туф и хоросан, разположена между амфитеатъра и естествен туфен пласт. Самата плоча е с размер приблизително 40 на 35 сантиметра.
Върху мрамора ясно се четат две думи: „FVLGVR SVBMANIVM“.
Те се отнасят до „мълния на Сумано“ - римския бог, свързван с нощните гръмотевични бури. Тъкмо това прави находката толкова интересна. За римляните не всички мълнии били еднакви. Дневните били приписвани най-вече на Юпитер, а нощните - на Сумано.
Ръководителят на разкопките Фабио Джорджо Кавалиеро определя факта, че надписът е останал на първоначалното си място, като изключително важен. Това позволява на учените да разберат не само какво пише върху плочата, а и как тя е била използвана в самия ритуал.
Когато мълния паднела, мястото вече не било обикновено
За древните римляни мълнията не била просто електрически разряд в атмосферата. Тя можела да се възприеме като директна намеса на божество в човешкия свят.
Точно затова мястото, където падала мълния, променяло статута си. То ставало religiosus - пространство, докоснато от божественото и отделено от нормалния всекидневен живот. Археолозите смятат, че конструкцията около плочата може да е част от т.нар. bidental - свещено оградено място, създавано около точката на удара.
Предметите или материалите, засегнати от мълнията, можели да бъдат събирани и погребвани в земята. Самото действие било част от специален обред, известен като fulgur conditum - буквално ритуално „погребване“ или полагане на следите от мълнията.
Това обяснява защо плочата не е просто надпис, оставен върху стена. Тя е част от много по-сложен религиозен акт, чрез който римляните признавали, че на конкретното място се е случило нещо, което не принадлежи изцяло на човешкия свят.
Богът на нощната мълния
Сумано днес е почти забравен извън тесния кръг на специалистите по римска религия. В античността обаче ролята му била достатъчно ясна - той бил свързван с небесните явления през нощта.
Точно затова надписът „FVLGVR SVBMANIVM“ е толкова важен. Той не казва просто, че на мястото е паднала мълния. Посочва и нейния религиозен „автор“ според представите на римляните.
Така плочата подсказва и нещо друго - че ритуалите са били изпълнявани много внимателно. Ако мълнията е паднала през нощта, тя е трябвало да бъде отнесена към Сумано, а не към Юпитер. Това показва колко строго древните римляни са разграничавали природните знамения и как всяко от тях е било поставяно в точната религиозна рамка.
Находката може да обясни защо част от вилата е била преустроена
Откритието е важно не само за историята на римската религия. То може да помогне на археолозите да разберат и как се е променяла самата Вила Адриана.
Фабио Джорджо Кавалиеро посочва, че надписът открива нови възможности да бъде проследена историята на този сектор от резиденцията и ролята на ритуала fulgur conditum при преустройството на пространството. Ако дадено място е било обявено за свещено след удар от мълния, това би могло да повлияе на начина, по който около него са били разполагани сгради, проходи и други конструкции.
Италианският министър на културата Алесандро Джули определи находката като рядко свидетелство за римската религиозност. Според него тя позволява чрез един материален предмет да се възстановят древни представи за връзката между човека и божественото.
Директорът на Института „Вила Адриана и Вила д’Есте“ Алберто Самона също подчертава, че находката насочва вниманието отвъд огромните дворци и архитектурата на императорската резиденция - към много по-интимната страна на римския живот, страховете, вярванията и ритуалите.
