На 3 октомври България ще посрещне тленните останки, свързвани с цар Самуил - владетеля, превърнал съпротивата срещу Византия в една от най-драматичните глави на средновековната ни история. Те ще пристигнат от Гърция със самолет „Спартан“, след което ще бъдат пренесени с официално шествие и положени в църквата „Света София“. Събитието слага край на десетилетия усилия на българската държава и връща вниманието към човека, който неведнъж е бил на ръба на поражението, но продължавал да се бори.
Белегът, който оцелява векове
Един от най-вълнуващите факти за Самуил е свързан с тежка травма на лявата му ръка. При битката край река Сперхей в края на X век българската армия претърпява тежък разгром, а Самуил и синът му Гаврил Радомир са ранени. Според византийската традиция двамата се спасяват, като остават сред телата на падналите и се преструват на мъртви, докато опасността отмине.
След това успяват да се измъкнат и да поемат обратно към българските земи. Ръката на Самуил зараства тежко и остава деформирана. Именно такава стара травма на лявата предмишница е установена върху скелета, открит векове по-късно в базиликата „Свети Ахил“ и свързван с владетеля. Това не е абсолютно доказателство за идентичността на останките, но е едно от най-силните съвпадения между археологията и писмените извори.
Царят, който не започва като цар
Самуил се появява на историческата сцена във време, когато България е под огромен натиск. След падането на Велики Преслав през 971 г. Византия смята, че българската държава е практически сломена. Съпротивата обаче продължава в западните земи, където четиримата синове на комит Никола - Давид, Мойсей, Арон и Самуил - поемат борбата.
Самуил постепенно се превръща в главната фигура, но дълго време не носи царската титла. Той признава правата на законните владетели от старата династия и едва след смъртта на цар Роман през 997 г. сам приема короната. Дотогава вече е човекът, който на практика ръководи българската държава и армия.
Накара византийския император да бяга
Една от най-големите победи на Самуил е при Траянови врата през 986 г. Император Василий II нахлува в България и обсажда Средец, но походът завършва катастрофално. При отстъплението византийската армия е разбита, а самият император едва успява да се спаси.
Тази победа показва колко далеч е България от капитулация. Следват години на непрекъснати войни, при които Самуил разширява влиянието си на голяма част от Балканите, укрепва държавата и превръща Охрид и Преспа в ключови политически центрове. Срещу него обаче стои Василий II - владетел, който разполага с огромните ресурси на Византия и постепенно променя начина, по който води войната.
Двама владетели, които отказват да отстъпят
Сблъсъкът между Самуил и Василий II продължава десетилетия. Византийският император започва систематично да завзема български крепости и да отслабва държавата област по област, докато Самуил отвръща с подвижни армии, укрепени проходи и внезапни удари.
Това е война на изтощение. България успява дълго да се съпротивлява, но Византия има повече хора, средства и възможности да възстановява силите си. Въпреки това Самуил продължава борбата почти до края на живота си.
Ключ - трагедията, която го сломява
През 1014 г. идва битката при Ключ. Българите изграждат силна отбранителна линия в подножието на Беласица, но византийски части успяват да заобиколят позициите и да ударят защитниците в гръб. След поражението голям брой български войници попадат в плен.
Средновековният хронист Йоан Скилица разказва, че Василий II наредил пленниците да бъдат ослепени и върнати при Самуил, като на всеки сто оставял по един едноок водач. Точният брой на ослепените - често посочван като 15 000 - се оспорва от съвременните историци, но самото масово ослепяване остава сред най-тежките събития в историята на средновековна България.
Когато вижда войниците си, Самуил получава тежък пристъп. Умира на 6 октомври 1014 г. Владетелят, който оцелява при Сперхей и продължава войната след тежката рана на ръката си, не преживява гледката на осакатената си армия.
Гробът на остров Свети Ахил
Самуил е погребан в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро. Именно там през XX век гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива няколко богати погребения, които свързва със Самуиловата династия.
Един от скелетите е на възрастен мъж, погребан на почетно място и носещ следи от тежка стара травма на лявата ръка. Тъкмо това съвпадение с описаното ранение при Сперхей превръща находката в една от най-вълнуващите археологически следи, свързани с български владетел.
На 3 октомври тези останки ще пристигнат в България. Повече от хилядолетие след последната му битка цар Самуил отново ще бъде посрещнат от българи - не като владетел начело на армия, а като символ на държавност, съпротива и воля, която десетилетия отказва да се пречупи.
